Направо към съдържанието

Никола Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за драматургът. За солунския печатар вижте Никола Русев (социалист).

Никола Русев
български писател драматург

Роден
Починал
16 юли 1990 г. (58 г.)

Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Литература
Жанровепиеса, сценарий, роман
Известни творби„Старчето и стрелата“ (1967)

Уебсайт

Никола Петров Русев (1932 – 1990) е български писател – драматург и сценарист.

Роден е в град Берковица, където родителите му се преместват от София заради работата на баща му в железниците. Завършва специалността театрална режисура в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1954 г. Работил е в Радио София, Театъра на селото, Толбухинския драматичен театър (1960 – 1962), Театъра на народната армия (1964 – 1968), Театър „Сълза и смях“ (1968 -1971) и Българска кинематография (1972 – 1983).[1]

  • „Делниците имат много имена“ (1959)
  • „Посоки“ (1960)
  • „Усилие“ (1961)
  • „Биография на един дъжд“ (1962)
  • „Я, колко макове“ /1963)
  • „Табакера 18 карата“ (1965)
  • „Старчето и стрелата“ (1967)
  • „Двоен креват за Адам и Ева“ (1968)
  • „Зелената брадавица“ (1970)
  • „От земята до небето“ (1975)
  • „Букетче сухи незабравки“ (1976)
  • „Писмата“ (1977)
  • „Право на обида“ (три едноактни пиеси: „Десетична точка“, „Пролетни сънища“, „Дрехата“, 1977)
  • „Драг и робът“ (1989)

Детски пиеси:

  • „Лют звяр“ (1966)
  • „Юнаци с умни калпаци“ (1966)
  • „Как писар Тричко не се ожени за царкина Кита с китка накитена“ (1967)
  • „Петлето“ (1969)
  • „Жълтото око“ (1974)
  • Приказка за Стоедин (1980), второ издание: 2008 г.
  • Философът (1982)