Табановце
| Табановце Табановце | |
| — село — | |
![Коджа Мехмед бег джамия в Табановце, XVI век[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tabanovce-Mosque-B%26W.jpg) Коджа Мехмед бег джамия в Табановце, XVI век[1] | |
  Табановце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 392 m |
| Население | 910 души (2002) |
| Пощенски код | 1308 |
| МПС код | KU |
| Табановце в Общомедия | |
Табановце или Табановци (на македонска литературна норма: Табановце; на албански: Tabanoci) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в котловината Жеглигово на 11 km северно от общинския център Куманово в западното подножие на планината Руен. В Табановце има граничен контролно-пропускателен пункт между Северна Македония и Сърбия.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Топановце като албанско село.[2]
В края на XIX век Табановце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Табановци (Табановче) е село, населявано от 500 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 75 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Табановци има 480 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Софрониев Угринов от Маврово е български кмет на Табановце от 27 септември 1941 година до 12 август 1944 година.[7]
В 1994 година жителите на селото са 885, от които 555 сърби, 174 албанци, 148 македонци, 2 други и 8 не посочили националност. Според преброяването от 2002 година селото има 910 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 205 |
| албанци | 177 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 516 |
| бошняци | 0 |
| други | 12 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Табановце
Димитър Николов (1854 – 1901), председател на Кумановската сръбска община
- Починали в Табановце
- Драгомир Протич (1878 – 1905), поручик, сръбски четнически войвода
Марин Лазаров Маринов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква Св. Спас // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 11 април 2014 г.
- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 133
| |||||||||||
