Скачковце
Скачковце Скачковце | |
— село — | |
общ изглед | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Североизточен |
Община | Куманово |
Географска област | Овче поле |
Надм. височина | 366 m |
Население | 160 души (2002) |
Пощенски код | 1305 |
МПС код | KU |
Скачковце в Общомедия |
Скачковце или Скачковци (на македонска литературна норма: Скачковце; на албански: Skaçkoci; на турски: Ali Fakli) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Овче поле в източното подножие на Градищанската планина. Край Скачковце е разположен манастирът „Света Троица“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Скачковце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Скачковци (Али Факли) е село, населявано от 270 жители българи християни.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 30 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[4] но по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Скачковци има 200 българи патриаршисти сърбомани.[5]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има жители.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 159 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Манастир Света Троица - Скачковце // Visit Kumanovo. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
|