Колицко
| Колицко Колицко | |
| — село — | |
 | |
  Колицко | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 529 m |
| Население | 86 души (2002) |
| Пощенски код | 1305 |
| МПС код | KU |
| Колицко в Общомедия | |
Колицко (на македонска литературна норма: Колицко; на албански: Kolicko) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Овче поле в източното подножие на Градищанската планина. Селото е от купен тип, разположено на надморска височина около 500 m. Селата, с които граничи Колицко са Дълга, Габреш, Павлешенци.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е включено в дарствената грамота от 1381 година на деспот Константин Драгаш и майка му Евдокия в полза на Хилендарския манастир като част от имотите на родовата църква в Архилевица, близо до днешното село Белановце в Скопска Черна гора.
В края на XIX век Колицко е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1872 година.[1][2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Колицко е село, населявано от 145 жители българи християни.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колицко има 200 българи екзархисти.[4]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[5]
При избухването на Балканската война 9 души от Колицко са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 83 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Колицко
Коле Серафимов Алексов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина[8]- Стойко Алексов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[9]
-
Стойче Добрев, деец на ВМОРО, по-късно ренегат, сръбски четнически войвода - Тодор Димков (1879 – 1927), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б с. Колицко – црква Св. Никола // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 14 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126 – 127. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
| |||||||||||
