Беляковце
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Област Велико Търново вижте Беляковец.
| Беляковце Бељаковце | |
| — село — | |
 | |
  Беляковце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 357 m |
| Население | 64 души (2002) |
| Пощенски код | 1304 |
| МПС код | KU |
| Беляковце в Общомедия | |
Беляковце или Беляковци (на македонска литературна норма: Бељаковце) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Беляковце е разположено в областта Средорек на левия бряг на Крива река в северното подножие на планината Манговица. Селото, разположено източно от град Куманово, е спирка на строящата се железопътна линия Куманово - Гюешево. Край Беляковце е разположен Беляковският манастир „Свети Георги“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Никола“ е от 1606 година.[1]
В края на XIX век Беляковце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бѣляковци е село, населявано от 532 жители българи християни.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 40 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Беляковци има 648 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 52 от 78 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[5]
На 14 декември 1904 година войводата на ВМОРО Боби Стойчев унищожава изцяло в манастира край Беляковци откъснала се група от сръбската чета на Йован Довезенски, разбита предния ден при Шопско Рудари от Атанас Бабата.[6]
При избухването на Балканската война трима души от Беляковце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 64 жители, всички македонци.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Беляковце
Аврам Беляковски, български революционер, кумановски селски войвода на ВМОРО[9]- Пешо Ралев (? – 1904), български общественик
- Починали в Беляковце
Аксентие Бацетович (1860 – 1905), сръбски четнически войвода- Георги Панайотов Табаков, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 72.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
| |||||||||||
