Направо към съдържанието

Четирце

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Четирци.

Четирце
Четирце
— село —
42.21° с. ш. 21.7583° и. д.
Четирце
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областЖеглигово
Надм. височина590 m
Население249 души (2002)
Пощенски код1308
МПС кодKU
Четирце в Общомедия

Четирце или Четирци (на македонска литературна норма: Четирце; на албански: Çetirca) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Селото е разположено в котловината Жеглигово на десетина километра северно от общинския център Куманово в западното подножие на планината Руен.

В селото има средновековна църква в руини, посветена на Свети Йоан Кръстител.[1]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Четирце като албанско село.[2]

В края на XIX век Четирце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Четирци е село, населявано от 420 жители българи християни.[3]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 62 къщи в селото през 1900 година преминават на страната на Сръбската пропаганда в Македония.[4]

Населението на селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Четирце има 40 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Четирци има 224 българи екзархисти и 276 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[6]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[7]

През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[8]

В 1994 година жителите на селото са 258, от които 242 сърби и 16 македонци. Според преброяването от 2002 година селото има 249 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 34
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 215
бошняци 0
други 0
Починали в Четирце
  • Тодор Александров Дичев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[10]
  1. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 104.
  2. Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
  7. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  8. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 94.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 42