Четирце
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Четирци.
| Четирце Четирце | |
| — село — | |
  Четирце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 590 m |
| Население | 249 души (2002) |
| Пощенски код | 1308 |
| МПС код | KU |
| Четирце в Общомедия | |
Четирце или Четирци (на македонска литературна норма: Четирце; на албански: Çetirca) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в котловината Жеглигово на десетина километра северно от общинския център Куманово в западното подножие на планината Руен.
История
[редактиране | редактиране на кода]В селото има средновековна църква в руини, посветена на Свети Йоан Кръстител.[1]
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Четирце като албанско село.[2]
В края на XIX век Четирце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Четирци е село, населявано от 420 жители българи християни.[3]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 62 къщи в селото през 1900 година преминават на страната на Сръбската пропаганда в Македония.[4]
Населението на селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Четирце има 40 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Четирци има 224 българи екзархисти и 276 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[6]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[7]
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[8]
В 1994 година жителите на селото са 258, от които 242 сърби и 16 македонци. Според преброяването от 2002 година селото има 249 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 34 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 215 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Четирце
Тодор Александров Дичев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[10]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 104.
- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 94.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 42
| |||||||||||
