Направо към съдържанието

Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стария континент)
Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.

Европа
Площ10 180 000 km²
Население741 447 158 души
Гъстота72,9 души/km²
Държави50
Зав. територии6
Езицифренски,
немски,
английски
и други
ГрадовеМосква,
Истанбул,
Лондон,
Париж,
Мадрид
и други
Часова зонаUTC-1 до UTC+5
Европа в Общомедия

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ.[1] Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името „Европа“ е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови.

Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 km² или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 741 милиона жители или около 11% от хората в целия свят.

След 16 век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на 20 век в различни периоди те контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората световна война се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от Желязната завеса, но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на Европейския съюз.

Политическа карта на Европа

Икономиката на Европа, като едно цяло, е една от най-силните в света. Водещи икономики са Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания. Страните на Балканския полуостров и Източна Европа все още не са развити, колкото големите икономики.

Сателитна снимка на Европа

Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато, продължава по реките Кура и Риони – до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) – най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.

Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната – −28 m (Прикаспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска равнина, Парижки басейн и други. Планините са около 20% от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколко вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин и Етна.

Релефна карта на Европа

Сред полезните изкопаеми, срещащи се в Европа, са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн), железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Горна Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад – океански, на изток – континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа – субтропичен. Средната януарска температура е от −24 °C (на арктическите острови) до 12 °C (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °C. Валежите са от 1500 – 2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km².

Главните европейски реки са Волга, Дунав, Днепър, Дон, Висла, Одер, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг – лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток – полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.

Физикогеографско райониране

[редактиране | редактиране на кода]

Континентът Европа се разполага в пределите на арктичния, субарктичния, умерения и субтропичния пояси. Резките различия в макрорелефа на континента са обусловили неговото деление на 10 големи сектора: 1. Арктически острови; 2. Феноскандия; 3. Исландия; 4. Източноевропейска равнина; 5. Херцинска Европа и Британски острови; 6. Урал; 7. Алпийско-Карпатски сектор; 8. Полуостров Крим; 9. Европейско Средиземноморие и 10. Прикаспийско-Турански регион. Всички те от своя страна включват 24 области и 68 подобласти.[2]

1. Арктически острови – включват архипелазите Свалбард (Шпицберген), Франц-Йосифова земя и Нова земя. Трите архипелага са с обособено положение, подложени са на топлото влияние на течението Гълфстрийм, имат съвременно заледяване. Най-северните острови (Франц-Йосифова земя) представляват полярна пустиня, а южните части на Свалбард (Шпицберген) и Нова земя са заети от алрктическа тундра.[2]

2. Феноскандия – региона заема полуостровите Скандинавски и Колски. релефът е съчетание от планини и равнини, заема обширния Скандинавски щит, преобладават древните екзарационни форми, климатът е студен с прохладно лято.[2]

2.1. Скандинавски планини – релефът е представен предимно от средновисоки планини с дълбоко тектонско и силно хоризонтално разчленение. Западните склонове са подложени на топли океански въздушни маси.
2.1.1. Финмаркен – обхваща най-северната част на Скандинавските планини на територията на Норвегия.
2.1.2. Хьолен – обхваща централните части на Скандинавските планини на територията на Норвегия.
2.1.3. Високи фелди – обхваща южните, най-високи части на Скандинавските планини на територията на Норвегия.
2.2. Област на ниски плата и равнини – обхваща целите територии на Швеция и Финландия. Релефът на запад (в Швеция) е платовиден а на изток (във Финландия) предимно равнинен, на места заблатен. Има слабо тектонска разчленение.
2.2.1. Колска подобласт – обхваща територията на Колския полуостров в Русия.
2.2.2. Норландска подобласт – обхваща плотото Норланд в северните и централни части на Швеция.
2.2.3. Приботническа подобласт – обхваща низините покрай западните, северните и източните брегове на Ботническиа залив.
2.2.4. Манселкя – обхваща веридионалното ниско възвишение Манселкя, простиращо се в северната и източната част на Финландия.
2.2.5. Прибеломорска подобласт – обхваща територията на Република Карелия в Русия.
2.2.6. Централна Езерна подобласт – обхваща юггоизточната езерна част на Финландия.
2.2.7. Южношведска подобласт – обхваща полуостров Сконе и крайбрежните равнини в Швеция.

3. Исландия – обхваща остров Исландия. В релефа преобладава вулканското плато с множество вулкански конуси. Климатът е постоянно влажен. Има съвременни ледници. Растителността е представена от мъхово-тревиста тундра и преобладава тундрово-полярно-пустинно-планински ландшафт на океанския субарктичен климат.[2]

4. Източноевропейска равнина – обхваща повече от половина от територията на Европа. Преобладава равнинния и слабохълмист релеф, развит върху Източноевропейската платформа. Попада в умерения климатичен пояс.[2]

4.1. Северна част – обхваща северната част на Източноевропейската равнина. Масово са развити древни акумулативни форми на релефа, има множество заблатени участъци, а климатът е умереноконтинентален.
4.1.1. Двинско-Мезенска подобласт – заема водосборните басейни на реките Северна Двина, Мезен и Онега в западните и централните части на Северната част на Източноевропейската равнина.
4.1.2. Тиманско възвишение
4.1.3. Болшеземелска тундра
4.1.4. Северни Ували
4.1.5. Смоленско-Московско възвишение
4.1.6. Мешчерско-Заволжка подобласт – заема района около средното течение на река Волга.
4.1.7. Вятско-Камска подобласт – обхваща водосборния басейн на река Кама.
4.2. Западна част – обхваща централните части на Европа, южно и югоизточно от Балтийско и Северно море. Представлява акумулативна равнина с преобладаващ преходен от океански към континентален умерен климат.
4.2.1. Глинт – заема южния висок бряг на Финския залив на Балтийско море.
4.2.2. Прибалтийска подобласт – обхваща райони разположени южно и югоизточно от Балтийско море.
4.2.3. Присеверноморска подобласт – обхваща районите разположени южно от Северно море и полуостров Ютланд.
4.2.4. Полеска подобласт – заема обширната силно заблатена област [[Полесия]Полесие]] в Беларус и Украйна.
4.3. Южна част – простира се в южните части на Европейска Русия и в големи части от Украйна. Климатът е сезонно влажен, като преобладава влажния период. Има дълбоко съвременно ерозионно разчленение, а обширни райони са заети от льосови наслаги.
4.3.1. Волино-Подолска подобласт – обхваща ниските Волинско и Подолско възвишение в Западна Украйна.
4.3.2. Приднепровска низина – заема районите около средното течение на река Днепър.
4.3.3. Донецко възвишение
4.3.4. Средноруско възвишение
4.3.5. Окско-Донска низина
4.3.6. Приволжка подобласт – заема районите около големия завой на река Волга.
4.3.7. Ниско Заволжие – простира се покрай левия бряг на река Волга по долното ѝ течение.
4.3.8. Високо Заволжие – простира се покрай десния бряг на река Волга по долното ѝ течение.
4.3.9. Ергени – ниско възвишение в най-южната част на Източноевропейската равнина.
4.4. Причерноморска низина – разположена е северно от Черно и Азовско море. Представлява ниска морска акумулативна равнина. Климатът е сезонно засушлив с преобладаване на сухия период. Преобладават степните пространства на умерения климат.

5. Херцинска Европа и Британски острови – заема западните и централни части на Европа и Британските острови. Релефът е разнообразен като се редуват планини и равнини с преобладаваща херцинска геосинклинална структура. Климатът е умерен, океански.[2]

5.1. Британски острови – имат обособено положение, постоянно влажен климат и силно хоризонтално разчленение.
5.1.1. Шотландия
5.1.2. Горна Англия (Северна Англия) и Уелс
5.1.3. Ниска Англия (Южна Англия)
5.1.4. Ирландия
5.2. Приатлантическа област – обхваща западните части на Европа (основно Франция и Белгия). Преобладават акумулативните равнини и средновисоките блоково-нагънати планини. Климатът е по-топъл за тези географски ширини.
5.2.1. Севернофренска подобласт – обхваща Северна Франция и Белгия.
5.2.2. Армориканска подобласт – обхваща Западна Франция и полуостров Бретан.
5.2.3. Аквитанска подобласт – обхваща региона Аквитания в Югозападна Франция.
5.2.4. Централен Френски масив – заема Централна и Югоизточна Франция.
5.3. Централноевропейска област – обхваща централните части на Европа (Централна и Южна Германия, Чехия и Южна Полша). Преобладават средновисоките планини с редуващи се предпланински и междупланински понижения и падини. Климатът е преходен от океански към умереноконтинентален.
5.3.1. Рейнски шистови планини – заемат средните части на Германия.
5.3.2. Прирейнска подобласт – обхваща Горнорейнската низина в Югозападна Германия и Североизточна Франция.
5.3.3. Швабско-Франконска подобласт – заема южните части на Германия.
5.3.4. Чешка подобласт – обхваща почти цялата територия на Чехия.
5.3.5. Малополска подобласт – заема югозападните части на Полша.

6. Урал – заема най-източните части на континента, на границата с Азия. Средновисока нагънато-блокова планина с херцинска геосинклинална структура. Преобладава дървесната (иглолистна и широколистна) растителност и гъста речна мрежа.[2]

6.1. Приполярен Урал – заема най-северните, ниски части на планината. Има съвременно заледяване и тундрово-полярно-пустинно-планински ландшафт в субарктичния пояс.
6.2. Северен Урал – заема северните, най-високи части на планината. Има студен климат и планински лесо-тундров ландшафт в умереноконтиненталния и континенталния пояс.
6.3. Среден Урал – заема средните, ниски части на планината. Има студен климат и планински лесо-тундров ландшафт в умереноконтиненталния и континенталния пояс.
6.4. Южен Урал – заема южните, ниски части на планината. Има по-топъл климат и планински лесо-тундров ландшафт в умереноконтиненталния и континенталния пояс, а в южните части степен ландшафт.
6.5. Мугоджари – ниска планина ва западната част на Казахстан, с остатъчни възвишения и полупустинен ландшафт в континенталния климат на умерения пояс.

7. Алпийско-Карпатски сектор – обхваща централните и райони от югоизточните части на Европа. Представлява съчетание от високи планини и обширни равнини с алпийска геосинклинална структура. Има съвременно заледяване. На запад климатът е преходен, а на изток континентален умерен.[2]

7.1. Алпийска област – обхваща планините Алпи и Юра, разположени на териториите на Франция, Швейцария, Италия, Австрия и Словения. Състои се от високи нагънато блокови и нагънати планини, а климатът е предимно постоянно влажен.
7.1.1. Юра – простира се в източна Франция и Западна Швейцария.
7.1.2. Алпи – простират се на териториите на Франция, Швейцария, Италия, Австрия и Словения.
7.2. Швабско плато и Баварско плато – разполагат се в Южна Германия. Представляват равнинно слоисто-седиментни плата с предпланински и междупланински понижения и падини, заети от льосови наслаги. Имат подветрено разположение и умерен климат.
7.3. Венецианско-Паданска низина – разположена е в северната част на Италия и представлява акумулативна равнина с гъста речна мрежа. Има подветрено положение.
7.4. Среднодунавска низина – заема цялата територия на Унгария и части от Румъния, Сърбия, Хърватска и Австрия и представлява обширна низина заета от льосови наслаги. Има подветрено положение и умереноконтинентален климат.
7.4.1. Дунантул – обхваща западните, по-високи части на Среднодунавската низина.
7.4.2. Алфьолд – обхваща източните, по-ниски части на Среднодунавската низина.
7.5. Карпати и Стара планина – средновисоки нагънато блокови и нагънати планини с дълбоко ерозионно разчленение и чести и резки колебания на височината и експозицията на склоновете. Простират се на териториите на Полша, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия и България.
7.5.1. Северозападни Карпати – простират се на териториите на Полша, Словакия, Украйна.
7.5.2. Източни Карпати – простират се на териториите на Украйна и Румъния.
7.5.3. Западнорумънска подобласт – обхваща Западнорумънските планини.
7.5.4. Трансилвания – заема централните части на Румъния.
7.5.5. Южни Карпати – простират се на територията на Румъния.
7.5.6. Стара планина – простира се териториите на Сърбия и България.
7.6. Долнодунавска низина – обхваща северните части на България, южните и югоизточни райони на Румъния и части от Молдова и Украйна. Представлява обширно предпланинско и междупланинско понижение, с подветрено положение и умереноконтинентален климат.
7.6.1. Влахия – заема южните части на Румъния.
7.6.2. Добруджа – заема югоизточните части на Румъния и североизточните части на България.

8. Кримски полуостров – южната част на полуострова е изградена от средновисоки нагънато-блокови и нагънати планини през алпийската орогенеза. Много характерини са куестовите отстъпи и силно развитите карстви форми. Климатът е средиземноморски на юг, а на север преобладават лесо-алпийско-ливадните ландшафти на умерения климат.[2]

9. Европейско Средиземноморие – обхваща трите големи южни полуострова на Европа. Преобладават блоково-нагънатите планини със силно развити геосинклинални структури и хоризонтално разчленение. Климатът е средиземноморски.[2]

9.1. Пиренейски полуостров – много характерно е редуването на планини и равнини.
9.1.1. Галисийско-Пиренейска подобласт – заема северната част на Пиренейския полуостров и обхваща планините в Галисия и Пиренеите по границата на Испания и Франция.
9.1.2. Португалска подобласт – заема западната част на полуострова.
9.1.3. Месета – заема централната част на полуострова.
9.1.4. Бетско-Каталонска подобласт – заема югоизточната част на полуострова.
9.1.5. Андалуска низина
9.1.6. Балеарски острови
9.2. Апенински полуостров – преобладават средновисоките нагънато-блокови и нагънати планини, образувани по време на алпийската орогенеза. Има съвременно гъсто ерозионно разчленение. климатът е сезонно влажен, като преобладава влажния период. Господства планинския лесо-алпийско-ливаден средиземноморски ландшафт и смесени лятно сухи средиземноморски гори и храсти.
9.2.1. Апенински планини – заема централните части на полуострова.
9.2.2. Апулия – заема крайната югоизточна част на полуострова.
9.2.3. Калабрийско-Сицилийска подобласт – заема полуостров Калабрия и остров Сицилия.
9.2.4. Корсиканско-Сардинска подобласт – заема островите Корсика и Сардиния.
9.3. Балкански полуостров – много характерно е редуването на пранини и равнини и дълбокото тектонска разчленение.
9.3.1. Шумадийска подобласт – заема северната част на полуострова на териториите на Сърбия и Хърватска.
9.3.2. Македонско-Родопска подобласт – обхваща планините в Северна Македония, Южна България, Северна Гърция и Европейска Турция.
9.3.3. Динарски планини – простират се покрай североизточното крайбрежие на Адриатическо море в Словения, Хърватска, босна и Херцеговина, Черна гора, Югозападна Сърбия и Албания.
9.3.4. Гръцка подобласт – заема Централна и Южна Гърция и всичките острови в Егейско море.

10. Прикаспийско-Турански сектор – обширна равнинна област в Южна Русия и Западен Казахстан. Има много слабо ерозионно разчленение. Климатът е сух и континентален.[2]

10.1. Прикаспийска низина – заема районите северно от Каспийско море.
Политическа карта на Европа

Най-древните известни хора, обитавали Европа, са от вида Homo georgicus и населявали днешна Грузия преди около 1,8 милиона години.[3] Други останки от хора, датирани от преди 1 милион години, са открити в Испания.[4] Неандерталците (носещи името на долината Неандертал в Германия) се заселват в Европа преди 150 хиляди години и изчезват преди 30 хиляди години. Те са заместени от съвременните хора (кроманьонци), които се появяват за пръв път на континента преди 40 хиляди години.[5]

По време на неолита в различни части на Западна и Южна Европа се изграждат мегалитни паметници, като Стоунхендж[6] и мегалитните храмове в Малта.[7] Културата на шнуровата керамика процъфтява по време на прехода от неолит към халколит. Бронзовата епоха в Европа започва в края на 3 хилядолетие пр.н.е. с културата на камбановидните чаши.

Началото на желязната епоха в голяма част от континента е поставено от халщатската култура в началото на 8 век пр.н.е.. През този период финикийската колонизация поставя началото на първите градове по европейското Средиземноморие. Културното развитие в Италия и Гърция довежда до класическата Античност, сведения за която има и от писмени източници.

Европа преди Балканската война, 1911 г.

През 20 век Европа е разтърсена от две световни войни – Първата и Втората световна войни. Първата световна война е между два съюза – на Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) и Антантата (Великобритания, Франция, Русия, САЩ и други). Войната приключва с много жертви, дадени и от двете страни. Победител във войната е Антантата. През Втората световна война Германия начело с Хитлер и със съюзници Италия и Япония, напада и окупира почти цяла Европа, европейската част на Русия и за кратко Северна Африка. В началото Германия и съюзниците ѝ почти нямат загуби, но след нападението над Русия нацистите губят огромна част от войските си и тогава започва обратът на войната. Тя приключва с капитулацията на Япония, като преди това са капитулирали Италия и Германия.

Политическа география

[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Европа, според най-използваните географски граници[8] (Легенда: синьо = страната се намира на два континента • зелено = страната историческо се счита като европейска, обаче тя се намира на друг континент).

Държава Площ
(km²)
Население
(2014 г.)
Гъстота
(на km²)
Столица
 Австрия 83 858 8 464 554 97,4 Виена
 Азербайджан 1 97 Баку
 Албания 28 748 2 820 977 125,2 Тирана
 Андора 468 76 246 146,2 Андора ла Веля
 Армения 4 101 Ереван
 Беларус 207 600 9 465 500 49,8 Минск
 Белгия 30 510 11 167 578 336,8 Брюксел
 Босна и Херцеговина 51 129 3 790 622 77,5 Сараево
 България 110 910 7 286 040 68,7 София
 Ватикан 0.44 839 2 045,5 Ватикана
 Великобритания 244 820 63 705 000 244,2 Лондон
 Германия 357 021 82 523 700 233,2 Берлин
 Грузия 1 64 Тбилиси
 Гърция 131 940 10 815 197 80,7 Атина
 Дания 2 43 094 5 608 784 124,6 Копенхаген
Джърси 118 106 800 1 090 Сейнт Хелиър
 Естония 45 226 1 286 540 31,3 Талин
 Ирландия 70 280 4 585 400 60,3 Дъблин
 Исландия 103 000 325 010 2,7 Рейкявик
 Испания 3 504 851 46 704 314 Мадрид
 Италия 301 230 60 829 079 191,6 Рим
 Казахстан 1 5,9 Астана
 Кипър 4 9 251 862 000 85 Никозия
 Косово 10 887 1 810 463 137 Прищина
 Латвия 64 589 2 014 000 36,6 Рига
 Литва 65 200 2 950 684 55,2 Вилнюс
 Лихтенщайн 160 36 842 205,3 Вадуц
 Люксембург 2 586 537 000 173,5 Люксембург
 Малта 316 416 055 1 257,9 Валета
 Молдова 6 33 843 3 559 500 131,0 Кишинев
 Монако 1,95 36 136 16 403,6 Монако
 Нидерландия 7 41 526 16 806 200 393,0 Амстердам
 Норвегия 8 324 220 5 077 798 14,0 Осло
 Полша 312 685 38 533 300 123,5 Варшава
 Португалия 9 91 568 10 562 178 110,1 Лисабон
 Румъния 238 391 21 120 640 91,0 Букурещ
 Русия 1, 13 17 075 400 107 370 000 26,8 Москва
 Сан Марино 61 32 509 454,6 Сан Марино
 Северна Македония 5 25 713 2 062 294 81,1 Скопие
 Словакия 48 845 5 412 008 111,0 Братислава
 Словения 20 273 2 060 332 95,3 Любляна
 Сърбия 10 88 361 7 180 505 89,4 Белград
 Турция 1 783 562 7 002 662 93 Анкара
 Украйна 11 603 700 45 460 627 80,2 Киев
 Унгария 93 030 9 906 000 108,3 Будапеща
 Финландия 336 593 5 445 883 15,3 Хелзинки
 Франция 12 547 030 65 806 000 109,3 Париж
 Хърватия 56 542 4 290 612 77,7 Загреб
 Чехия 78 866 10 512 900 130,1 Прага
 Черна гора 13 812 620 029 44,6 Подгорица
 Швеция 449 964 9 625 444 19,7 Стокхолм
 Швейцария 41 290 8 085 300 176,8 Берн
Общо 10 180 000 70

1 Трансконтинентална държава, която е разположена едновременно в Европа и Азия.
2 Не включва остров Гренландия, който географски спада към Северна Америка.
3 Ексклавите Сеута и Мелиля политически са част от Испания, но географски спадат към Северна Африка.
4 Географски Армения и Кипър се водят части от Западна Азия, но културно и исторически винаги са били част от Европа. Кипър е член на Европейския съюз и на Съвета на Европа. В данните е включена и непризнатата Република Северен Кипър.
5 В България не се използва приетото от ООН наименование Бивша Югославска Република Македония.
6 Включена е и непризнатата от нито една държава Приднестровска автономна република.
7 Включена е само европейската част от Кралство Нидерландия. Географски Кюрасао, Синт Мартен, Аруба, Бонер, Саба и Синт Еустациус принадлежат към Южна Америка.
8 Включва Свалбард и острови Ян Майен.
9 Включва архипелазите Азорските острови и Мадейра. Често, географски Мадейра се приема за част от Северна Африка.
10 Не включва Косово, въпреки че Сърбия не е признала независимостта на автономната република.
11 Включва Кримската автономна република.
12 Посочените данни обхващат само европейската част на Франция. Към януари 2011 във Френските отвъдморски територии живеят 2 685 705 души.
13 Данните са за цяла Русия.

Освен гореспоменатите държави в Европа съществуват и няколко региона, които се ползват със значителна автономия, а два са самообявили се независими републики. От изброените територии нито една не е член на ООН.

Име и флаг Площ
(km²)
Население
(1 юли 2002 est.)
Гъстота
(на km²)
Столица
 Абхазия 1 8 432 216 000 29 Сухуми
Оландски острови (Финландия) 1 552 26 008 16,8 Мариехамн
 Фарьорски острови (Дания) 1 399 46 011 32,9 Торсхавн
 Гибралтар (Великобритания) 2 5,9 27 714 4 697,3 Гибралтар
Гърнси (Великобритания) 2 78 64 587 828,0 Сейнт Питър порт
 Косово 10 887 [9] 1 804 838 220 Прищина
Ман (Великобритания) 2 572 73 873 129,1 Дъглас
Джърси (Великобритания) 116 89 775 773,9 Сейнт Хелиър
 Нагорни Карабах 4 11 458 138 800 12 Степанакерт
 Северен Кипър 5 3 355 265 100 78 Никозия
 Южна Осетия 1 3 900 70 000 18 Цхинвали
Норвегия Свалбард и Ян Майен (Норвегия) 62 049 2 868 0,046 Лонгирбюен
Приднестровие 6 4 163 537 000 133 Тираспол

1 Абхазия и Южна Осетия обявяват независимост от Грузия съответно на 25 август 1990 и 28 ноември 1991. На 26 август 2008 руският президент Дмитрий Медведев официално признава Абхазия и Южна Осетия за независими държави. На същата дата Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява двете територии за окупирани от Русия.
2 Владения на Короната, под чийто суверенитет се намират, но не се считат за част от Обединеното кралство.
3 Косово е призната като независима държава от 75 държави членки на ООН и Тайван. Сърбия отказва да признае независимостта ѝ.
4 Непризната от нито една държава автономна република в състава на Азербайджан.
5 Призната е единствено от Турция.
6 Не е призната от нито една държава и официално е част от Република Молдова.

Европа

През 2011 година населението на Европа се оценява на 739 милиона души[10] или около 10% от населението на планетата. Век по-рано на континента живее около една четвърт от хората по света. Макар че европейското население нараства през този период, неговият прираст е по-нисък от този в други части на света, най-вече в Африка и Азия.[10] Гъстотата на населението остава сравнително висока, като Европа отстъпва по този показател единствено на Азия. Най-гъсто населената страна в Европа, Нидерландия, заема трето място в света след Бангладеш и Южна Корея.

Християнската религия преобладава в Европа. Много хора принадлежат към Римокатолическата църква, чийто център е във Ватикана. Протестантството е най-често срещан в Северна Европа, а православието – в Източна и Югоизточна Европа.

Европа по времето на Първия кръстоносен поход, 1097 г.

Повечето езици в Европа спадат към няколко групи на индоевропейските езици.

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, произлезли от общ праславянски език и впоследствие обособени в три големи отделни групи – източна, западна и южна. Мнозинството от хора, които говорят славянски езици, обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия. Основните езикови групи са:

Руският е географски най-разпространеният език в Евразия и най-говореният език в Европа. Съществен брой рускоговорещи извън Русия има във всички страни от бившия Съветски съюз, в Германия и в Израел. Съществуването на самостоятелен македонски език не се приема от повечето лингвисти. Кодифицираната норма на македонските диалекти се разглежда от повечето езиковеди слависти като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Подобно е положението с обявените за официални в съответните държави черногорски и босненски езици, които езиковедите приемат за сръбски диалекти.

Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от диалектите на латинският език, който е официален в държавата Ватикан. Романските езици се делят на три основни групи:

В световен мащаб говорещите някои от романските езици като майчин надхвърлят един милиард души. В Европа френският се говори от около 65 милиона души, което го прави третият най-голям език в Европейския съюз. Специалистите не са единни и в мнението си за това дали всички те са самостоятелни езици или трябва да бъдат считани за диалекти на основните.

Германските езици най-вероятно са произлезли от общ прагермански, който впоследствие е започнал да се разклонява дотам, че са се появили независимо съществуващи един от друг езици. Повечето германски езици географски са разположени в непрекъснати области, като по-близко разположените са взаимно разбираеми, а отдалечените не са.

Германските езици се разделят на:

В световен мащаб английският език е третият най-говорен майчин език, а комбинирано всички носители на германските езици възлизат на 559 милиона души. В рамките на Еврепейския съюз немският се говори от 86 милиона души, а в цяла Европа е роден на 95 милиона души, превръщайки се в най-говорения език в ЕС и във втория най-говорен на континента след руския.

Келтските езици се говорят от около 1,5 милиона души в Европа, като в миналото са били много разпространени, но единствено в Ирландия език от тази група е официален. Разделят се на две групи:

Балтийските езици са също част от индоевропейското езиково семейство с около 5,5 милиона души, които ги говорят. Балтийските езици се делят на:

  • западнобалтийски езици – група отмрели езици, сред които пруския
  • източнобалтийски езици – латвийски, литовски и няколко мъртви езика.

Иранските езици също имат своя представител в Европа. Те са част от индоевропейското семейство и към тях спада осетинският, родствен на изчезналите сарматски и алански езици и говорен от около 500 хил. души.

Като самостоятелни групи от индоевропейското семейство, състоящи се от един-единствен език се считат:

  • Гръцкият – владее се от над 13 милиона души, мнозинството от които са в Гърция, Кипър и Албания.
  • Арменският – говори се от около 6,7 милиона души в Армения, Русия, България и др.
  • Албанският – говори се от над 6 милиона души в Албания, Косово, Северна Македония, Южна Италия и др.

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство. В рамките на Европа се говорят двата най-големи тюрски езика:

  • Турският е роден на 82 милиона души и се владее от над 90 милиона души.
  • Азербайджанският е роден на 90% от населението на Азербайджан или на около 8,1 милиона души; езикът е разпространен и в Иран, където се говори от между 10 и 20 милиона души.

Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски. Те не произлизат нито от индоевропейските езици, нито от тюркските езици. Техният произход е спорен. Приема се, че техният език-прародител е говорен на териоторията на днешна европейска Русия и Украйна, както и около планината Урал. Говорят се изключително и само в Европа. Най-разпространените езици от тази група са унгарският (14,5 млн. души), финският (6,5 млн. души), естонският (1,1 млн. души) и мордовският (850 хил. души).

Кавказките езици са самостоятелно семейство и включват десетки различни езици, някои от които говорени от по няколкостотин души. Най-разпространен е грузинският език, който се говори от около 5,2 милиона души. Към това семейство спадат и абхазкият, чеченският, ингушкият и много други.

Много са споровете и относно принадлежността на баският език, говорен от повече от един милон души от народа на баските, в Северна Испания и Южна Франция (района на Пиренеите). Някои считат, че може условно да бъде причислен към кавказките езици, но други са на мнение, че това е уникален език формиращ самостоятелно езиково семейство, в което е единствен представител.

Освен всички тези езици, приемани за традиционни за европейския континент, вследствие на голямата преселническа вълна, започнала още през колониалната епоха, в Европа живеят многобройни общности от всички краища на Азия и Африка. Някои от тях живеят доста капсулирано и запазват традициите, обичаите и езика си в продължение на поколения.

Като за континент, икономиката на Европа е най-голямата на планетата. Подобно на другите континенти, 48-те страни в Европа се различават по богатство. Най-богати са страните в Западна Европа, докато източноевропейските държави все още се възстановяват от периода на комунизма и разпадането на СССР и Югославия. Европейският съюз, в който членуват 27 държави, е най-голямата икономическа територия в света. 23 страни (17 в ЕС и още 6 извън него) използват еврото като официална валута. От всички страни Германия има най-голям БВП (3,820 трилиона щ.д.)[1]Архив на оригинала от 2021-01-03 в Wayback Machine. в Европа, който е и четвърти в световен мащаб. Франция заема второ място (2,902 трилиона щ.д.)[2]Архив на оригинала от 2020-12-24 в Wayback Machine., а Великобритания – трето място (2,848 трилиона щ.д.)[3]Архив на оригинала от 2021-01-02 в Wayback Machine..

  1. National Geographic Atlas of the World. 7th. Washington, DC, National Geographic Society, 1999. ISBN 0-7922-7528-4. с. 68 – 69, 90 – 91.
  2. а б в г д е ж з и к л «Физико-географическия атлас мира» (ФГАМ), М., 1964 г.» – Физико-географическое районирование Европы, стр. 96
  3. Vekua 2002, с. 85 – 89.
  4. BBC 2007.
  5. National Geographic 2005, с. 21.
  6. Atkinson 1956.
  7. Peregrine 2001, с. 157 – 184.
  8. The map shows one of the most commonly accepted delineations of the geographical boundaries of Europe, as used by National Geographic and Encyclopedia Britannica. Whether countries are considered in Europe or Asia can vary in sources, for example in the classification of the CIA World Fact Book or that of the BBC.
  9. CIA,gov
  10. а б World Population Prospects: The 2006 Revision Population Database // UN – Department of Economic and Social Affairs. Архивиран от оригинала на 2010-01-07. Посетен на 10 юни 2008.
  • Atkinson, Richard J. C. Stonehenge. Penguin Books, 1956.
  • 'First west Europe tooth' found // BBC, 2007. Посетен на 12 април 2010.
  • National Geographic. National Geographic Visual History of the World. Washington, National Geographic Society, 2005. ISBN 0-7922-3695-5.
  • Peregrine, Peter Neal и др. Encyclopaedia of Prehistory. Springer, 2001. ISBN 0306462583.
  • Vekua, A и др. A new skull of early Homo from Dmanisi, Georgia // Science 297. 2002. DOI:10.1126/science.1072953. с. 85 – 89.