Азербайджански език

Азербайджански език
Azərbaycan dili
	Азербайджански език Azərbaycan dili
/ɑːzæɾbɑjˈdʒɑn diˈli/
Страна	Азербайджан, Иран, Ирак, Грузия, Русия, Афганистан, Украйна, Турция, Казахстан, Армения, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан, Сирия, Германия, САЩ
Регион	Кавказки регион
Говорещи	23 000 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Алтайски; Тюркски; Огузки; Азербайджански;
Официално положение
Официален в	Азербайджан; Дагестан (Русия)
Регулатор	Азербайджанска национална академия на науките
Кодове
ISO 639-1	az
ISO 639-2	aze
ISO 639-3	aze
	; Разпространение на азербайджанския език
	Уикипедия на Азербайджански език
	Азербайджански език в Общомедия

Азербайджанският език (Azəri, Azərbaycan dili; آذربايجان ديلی; Азәрбајҹан дили; известен и като азерски, азери, Azəri, Türki azəri) е тюркски език.

Говори се от около 31 400 000 души в Азербайджан (официален), Иран, Русия (официален в Дагестан) и други страни.

Лингвистиката го класифицира към подгрупата на огузките езици, но притежава и някои белези, характерни за кипчаската подгрупа. В лексикално отношение е силно повлиян от арабския и персийския език

Граматика

Не се различава от граматиката на турския език.

Писменост

Понастоящем в Република Азербайджан официално се използва латиницата, макар неофициално кирилицата все още да не е излязла от употреба. В Иран южноазербайджанският език използва персийската редакция на арабска азбука. Между използваните кирилица и латиница има пълно съответствие на буквите при представяне на един и същ звук. Следната таблица сравнява латиницата, кирилицата и арабското писмо в употребата им за записване на азерска реч:

Aa	Аа	آ ا
Əə	Әә	ا ه
Bb	Бб	ب
Cc	Ҹҹ	ج
Çç	Чч	چ
Dd	Дд	د
Ee	Ее	ئ
Ff	Фф	ف

Gg	Ҝҝ	گ
Ğğ	Ғғ	غ
Hh	Һһ	ه ح
Xx	Хх	خ
Iı	Ыы	ی
İi	Ии	ی
Jj	Жж	ژ
Kk	Кк	ک

Qq	Гг	ق
Ll	Лл	ل
Mm	Мм	م
Nn	Нн	ن
Oo	Оо	و
Öö	Өө	ؤ
Pp	Пп	پ
Rr	Pp	ر

Ss	Сс	س ص ث
Şş	Шш	ش
Tt	Тт	ت ط
Uu	Уу	و
Üü	Үү	و
Vv	Вв	و
Yy	Јј	ی
Zz	Зз	ز ذ ظ ض

Речник

Персийското влияние върху азербайджански е силно изразено в лексиката. В азербайджански се употребяват голям брой персийски думи, които отсъстват в турски или чиято употреба в турски е ограничена, например асан „лесен“, бар „плод“, жаван „млад“, чәп „крив“, гирдә „кръгъл“, кар „глух“, көһнә „стар“, күчә „улица“, мис „мед (метал)“, пайыз „есен“, шәнбә „събота“, турш „кисел“; фразеологизми: хаһиш едирәм „моля“, гүзәшт елә „извинете ме“, худаһафиз „довиждане“, многобройни калки (хош гәл – „харесвам се на“, срв. перс. хош āмадан и др.). Някои местоимения са също заети от персийски: һәмин „същ“, һәр „всеки“, һәр кәс „всеки (за хора)“, һеч „никой“.

Фрази

Salam – Здравей
Necəsən? – Как си? / Как сте?
Nətərsən? – Как си?
Mən yaxşıyam. – Аз съм добре.
Çox sağol – Благодаря.
Sabahınız xeyir! – Добро утро!
Axşamınız xeyir! – Добър вечер! или Лека вечер!
Gecəniz xeyir! – Лека нощ!
Haradansınız? – Откъде сте?
Mən Bolqarıstandanam. – Аз съм от България.
Azərbaycanca danışa bilirsən? – Говориш ли азери? (Можеш ли да говориш азери?)
Mən azərbaycanca danışa bilmirəm. – Не говоря азери. (Не мога да говоря азери.)
Mən azərbaycanca bir az danışa bilirəm. – Говоря малко азери. (Мога да говоря малко азери.)
Sağol – Довиждане. Чао.

Външни препратки