Старотюркски език
| Старотюркски език | |
| Страна | Монголия, Тюркски хаганат, Западнотюркски хаганат, Източнотюркски хаганат, Киргизка съветска социалистическа република, Турция, Узбекистан, Таджикска съветска социалистическа република, Монголска империя, Грузинска ССР, Азербайджанска съветска социалистическа република, Узбекска съветска социалистическа република |
|---|---|
| Регион | Средна Азия |
| Говорещи | мъртъв език към 13 век |
| Писменост | Орхонска писменост |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Алтайски ТюркскиИзточнотюркски СтаротюркскиВ бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизация е примерна. | |
| Кодове | |
| ISO 639-3 | otk |
Старотюркски език (още староуйгурски, орхонски тюркски) е условно наименование на езиците, засвидетелствани в най-ранните писмени паметници на езици от тюркската група. Корпусът със старотюркски текстове обхваща надписите на гьоктюрките и уйгурите от 7 до 13 век. Поради тази причина старотюркският език не може да се смята за предшественик на уйгурския език или на който и да е съвременен тюркски език, макар че някои черти на езика могат да се открият в средновековни тюркски езици като чагатайски.
Източниците на старотюркски езици се делят най-общо на три основни групи:
- Орхонски надписи в Монголия и по течението на река Енисей (7 – 10 век).
- Уйгурски писмени паметници, намерени в днешния китайски Синдзян-уйгурски автономен регион (9 - 13 век), писани с различни азбуки (брахманска, манихейска, сирийска, уйгурска). Съдържат най-вече религиозни текстове (будизъм, манихейство, несторианство).
- Караханидски ръкописи (11 век), написани с арабска азбука. Включват поема от 6500 двустишия, арабско-старотурски речник и речника „Dīwānu l-Luġat al-Turk“ от Махмуд от Кашгар. В речника на Махмуд от Кашгар авторът изрично разграничава думите от отделните тюркски диалекти – огузки, къпчакски, уйгурски.
Фонетични особености
[редактиране | редактиране на кода]Гласни
[редактиране | редактиране на кода]В старотюркските паметници се откриват следните девет гласни звука: /a/, /e/, /ė/, /i/, /ï/, /o/, /ö/, /u/, /ü/. Звукът /ü/ се среща само в началната сричка, а в останалите преминава в редовете /a/, /e/, /ï/, /i/.
Съгласни
[редактиране | редактиране на кода]| двубърнени | зъбни/ венечни |
небни | заднонебни | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| преградни | p /p/ | b /b/ | t /t/ | d /d/ | k /k/ | g /g/ | ||
| носови | m /m/ | n /n/ | ń /ń/ | ŋ /ŋ/ | ||||
| проходни | χ /χ/ | ɣ /ɣ/ | ||||||
| преградно-проходни | č /tʃ/ | dʒ /dʒ/ | ||||||
| шипящи | s /s/ | z /z/ | š /ʃ/ | |||||
| сонорни | v /β/ | l /l/ | r /r/ | y /j/ | ||||
Съгласните /ŕ/ и /ĺ/ от тюркския праезик са засвидетелствани в тюркските паметници на арабска или согдийска графика като /z/, /š/. В тюркската руническа азбука знаците за /z/, /š/ са производни на знаците за /r/ и /l/, което може да означава, че по времето около 6-7 век в тюркските говори в Сибир и Монголия фонемите /ŕ/ и /ĺ/ са звучали все още като палатализирани /r/, /l/ (Хелимский 1991).
Вокална хармония
[редактиране | редактиране на кода]Старотюркският език се характеризира с вокална хармония.
Значение
[редактиране | редактиране на кода]Старотюркските езикови паметници имат важно значение за реконструкцията на алтайския праезик.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969.
- Е. Хелимский. Об одном диакритическом приеме создания древнетюркского рунического алфавита. Исследование языковых систем в синхронии и диахронии: К 70-летию Э. Р. Тенишева. Москва, 1991, с. 150-158.
- Е. Хелимский. Произхождение древнетюркского чередования р – з и дилемма „ротацизма – зетацизма“. СТ. 1986, 2, стр. 40-50.
| |||||||||||||||||||||||