Шипяща съгласна
| Начини на учленение на съгласните звукове |
|---|
| Шумни |
| Преградни |
| Африкатни (преградно-проходни) |
| Проходни |
| Шипящи |
| Сонорни |
| Носови |
| Едноударни |
| Трептящи |
| Приблизителни |
| Плавни |
| Гласни |
| Полугласни |
| Странични |
|
Въздухопотоци |
| • Белодробни |
| • Изтласкващи |
| • Имплозивни |
| • Щракания |
|
Време за начало на озвучението |
| • Звучни |
| • Беззвучни |
| • Придихателни |
Шипящите съгласни (наричани още сибилантни) са група проходни съгласни (и съответните им преградно-проходни) с по-висока амплитуда и честота, които се учленяват чрез насочване на въздушния поток с езика към зъбите.[1] Шипящи съгласни в българския език са звуците, обозначавани със „с“, „з“, „ш“ и „ж“, и преградно-проходните им съответствия, означавани с „ц“, „дз“, „ч“ и „дж“.
Осемте основни шипящи съгласни звука, разпознавани от Международната фонетична азбука са:[2]
- Беззвучна венечна шипяща проходна съгласна [s]
- Звучна венечна шипяща проходна съгласна [z]
- Беззвучна задвенечна шипяща проходна съгласна [ʃ]
- Звучна задвенечна шипяща проходна съгласна [ʒ]
- Беззвучна ретрофлексна проходна съгласна [ʂ]
- Звучна ретрофлексна проходна съгласна [ʐ]
- Беззвучна небна шипяща проходна съгласна [ɕ]
- Звучна небна шипяща проходна съгласна [ʑ]
Тези звукове се делят на две групи:
— съскави съгласни: „с“, „з“, „ц“, „дз“;
— шушкави съгласни: „ш“, „ж“, „ч“, „дж“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ladefoged, Peter; Maddieson, Ian (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 978-0-631-19815-4.
- ↑ www.internationalphoneticassociation.org
|
