Долгански език

Долгански език Дулҕан тыла
Страна	Русия
Регион	Красноярски край
Говорещи	4865 (2002)
Писменост	кирилица
Диалекти	норилски, пясински, авамски, хатангски, попигайски
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Севернотюркски Долгански
Кодове
ISO 639-2	tut
ISO 639-3	dlg
Разпространение на якутските (в синьо) и долганските (в зелено) езици

Долганският език е тюркски език, говорен от народа долгани, който живеят в югоизточната част на Красноярски край в Русия.

Името на народа произлиза от името на якутскиа род Долган. Строго погледнато, долганският език представлява наречие на якутския език, претърпяло значителни промени в резултат от изолираното си развитие и под влияние на евенкския език.

Диалекти

• норилски
• пясински
• авамски
• хатангски
• попигайски

Писменост

През 1933 г. е издаден буквар на якутски език, приспособен за долганските училища. През 1973 г. излиза първата книга на долгански език – сборник стихове от Огдо Аксьонова, а през 1984 г. – долгански буквар.

Съвременна долганска азбука

А а	Б б	В в	Г г	Д д	Е е	Ё ё	Ж ж
З з	И и	Й й	К к	Һ һ	Л л	М м	Н н
Ӈ ӈ	О о	Ө ө	П п	Р р	С с	Т т	У у
Ү ү	Ф ф	Х х	Ц ц	Ч ч	Ш ш	Щ щ	Ъ ъ
Ы ы	Ь ь	Э э	Ю ю	Я я

Фонетика

Фонетиката на долганския език се характеризира с:

• дифтонгизация на гласните [o], [e], [ö] в корена: тур. on ~ долг. уон „десет“,
• ударението пада на последната сричка в думата,
• лабиална и палатална хармония на гласните в изконните думи,
• промяна на тюркското [č] в [h], тур. çiy ~ долг. hиик „роса“,
• замяна на съгласните [x], [ҕ] с [к], [г]: якут. саха ~ долг. hака (самоназвание).

Морфология

Морфологичните категории при имената са падеж, число, принадлежност, при глаголите — залог, начин на действието, наклонение, време, лице и число. За разлика от якутския език партитивът се употребява в притежателното склонение като винително-назначителен падеж.

Речников състав

Езикът е изгубил голяма част от старата якутска лексика (напр., думи свързани със селското стопанство). Както и при останалите езици на малки народи в Русия има липса на съвременна политическа и научна терминология. Има много заемки от евенкски и руски език.

Литература

• Андросова С. И.: Долганский язык // Языки мира. Тюркские языки. М, 1997.
• Убрятова Е. И.: О языке долган // Языки и фольклор народов сибирского Севера. М.; Л., 1966;
• Убрятова Е. И.: Язык норильских долган. Новосиб., 1985;
• Stachowski M.: Dolganischer Wortschatz. Krakow, 1993;
• Stachowski M.: Dolganischer Wortschatz. Supplementband, Kraków 1998;
• Stachowski M.: Dolganische Wortbildung, Kraków 1997.