Мордовски езици
| Мордовски езици мокшэрзянь | |
| Разпространение | Поволжие, Русия |
|---|---|
| Говорени от | 750 000 души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
Мордовски езици (мокшэрзянь) е събирателно название на група езици от волго-финския клон на угро-финските езици.
Говорят се от народа мордва (мордовци), който живее в източната част на Европейска Русия. Мордовците наброяват по-малко от една трета от населението на Мордовия. При последното преброяване на населението в СССР през 1989 около 67% от 1,2-милионното население на Мордвиния декларира като майчин език мордовския. Най-близък до мордовските езици език е марийският.
История
[редактиране | редактиране на кода]От 8 век прамордовският език се е развил в няколко близки езика, които обаче се различават във фонетично, граматическо и лексикално отношение. От най-голямо значение днес са:
- ерзянски език (эрзянь кель) и
- мокшански език (мокшень кяль).
И двата езика имат литературна форма и използват кирилицата. Шокшанският език е почти изчезнал, а каратайският е почти изцяло изместен от руския и татарския език. При преброяването през 2002 се оказва, че на мокшански език говорят около 49 000 души, а на ерзянски – около 85 000 души.
Особености
[редактиране | редактиране на кода]- Речниковият състав на мордовските езици съдържа много руски заемки, но има и доста заемки от тюркските и иранските езици.
- Мордовските езици не притежават граматическите категории род и определеност. Те са аглутинативни езици, в които словообразуването се извършва само с окончания, за разлика от други угро-фински езици, в които има и представки. Родовият признак при имената и местоименията се изразява лексикално, например: катка (котка или котарак) – авака катка (котка), атяка катка (котарак).
- В ерзянския има 11, а в мокшанаския 12 падежа: Ето пример за склонение на думата мастор (страна) със сравнение на финските окончания на съответните падежи:
| падеж | ерзянски | мокшански | фински |
|---|---|---|---|
| именителен | мастор | мастор | - |
| родителен | масторонь | масторонь | |
| дателен | масторонен | масторти | |
| обстоятелствен | мастордо | масторда | -ta |
| превратителен | масторкс | масторкс | -ksi |
| вносителен | масторс | масторс | |
| местен | масторсо | масторса | -ssa |
| изходен | масторсто | масторста | |
| преместителен | масторга | масторга | |
| направителен | мастору | масторс | |
| абесивен | масторвтомо | масторфтома | -tta |
| причинителен | масторонкса |
- Няма притежателни местоимения, затова принадлежността се изразява чрез притежателни окончания:
| 1 л. ед.ч. | 2 л. ед.ч. | 3 л. ед.ч. | 1 л. мн.ч. | 2 л. мн.ч. | 3 л. мн.ч. | |
|---|---|---|---|---|---|---|
| ерзянски | мастором | масторт | масторзо | масторнок | масторнк | масторст |
| мокшански | масторзэ | масторцэ | масторц | масторнкэ | масторнтэ | масторсна |
- Както и в останалите угро-фински езици, и в мордовските липсва глагол „има“. Притежанието се изразява чрез глагола „съм“ (който обикновено се изпуска в сегашно време), притежателното окончание и притежателя в родителен падеж. Пример: кудо (къща, дом); монь кудом (имам дом, буквално „на мен къщата ми“).
Сравнение с други угро-фински езици
[редактиране | редактиране на кода]Следната таблица онагледява мястото на мордовските езици в угро-финското езиково семейство.
| ерзянски | мокшански | коми | удмуртски | фински | естонски | унгарски | български |
| тинь | тинь | те | тон | te | te | ti | вие |
| минь | минь | ми | ми | me | me | mi | ние |
| мон | мон | ме | мон | minä, mä | mina, ma | én | аз |
| сельме | сельме | син | синь | silmä | silm | szem | око |
| ловажа | ловажа „труп“ | лы | лы | luu | luu | кост | |
| кель | кяль | кыв | кыл | kieli | keel | език | |
| пей | пей | пинь | пынь | pii | pii | fog | зъб |
| пиле | пиле | пель | пель | fül | ухо | ||
| удем | вем | вим | yty | üti | velő | (костен) мозък | |
| сюро | сюра | сюр | сюр | sarvi | sarv | szarv | рог |
| верь | вер | вир | вур | veri | veri | vér | кръв |
| лем | лем | ним | ним | nimi | nimi | név | име |
| кев | кев | из-ки | kivi | kivi | kő | камък | |
| ведь | ведь „течност“ | ва | ву | vesi | vesi | víz | вода |
| чиче | щяня | чож | чӥж | setä | sedi | вуйчо, чичо | |
| теле | тяла | тӧв | тол | talvi | talv | tél | зима |
| лов | лов | лым | лымы | lumi | lumi | сняг | |
| сёкс | сёксе | syksy | sügis | ősz | есен | ||
| лишме „кон“ | лишме „кон“ | lehmä „крава“ | lehm „крава“ | кон, крава | |||
| куз | куз | коз | кыз | kuusi | kuusk | елха | |
| вэйкэ | фкя | ӧтик | одӥг | yksi | üks | едно | |
| кавто | кафта | кык | кык | kaksi | kaks | két | две |
| колмо | колма | куим | куин | kolme | kolm | három | три |
| ниле | ниле | нель | ныль | neljä | neli | négy | четири |
| вете | вете | вит | вит | viisi | viis | öt | пет |
| кото | кота | квайт | куать | kuusi | kuus | hat | шест |
| сисем | сисем | сизим | сизьым | seitsemän | seitse | седем | |
| кемень | кемонь | kymmenen | kümme | десет | |||
| сядо | сяжа | се | сю | sata | sada | száz | сто |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Эрзянь Мастор, вестник на ерзя Архив на оригинала от 2007-05-14 в Wayback Machine.
- MP3-ки от Мордовия Архив на оригинала от 2008-01-29 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||||||