Мансийски език

Мансийски език ма̄ньси ла̄тыӈ
Страна	Русия
Регион	Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра
Говорещи	940 (2010 г.)
Писменост	Кирилица
Систематизация по Ethnologue
Уралски Угро-фински езици Угърски Мансийски
Официално положение
Регулатор	—
Кодове
ISO 639-2	mns
ISO 639-3	mns
Мансийски език в Общомедия

Мансийският език (самоназвание: мāньси лāтыӈ; старо название - вогулски език) е езикът на мансите, живеещи в Ханти-Мансийски автономен окръг и Свердловска област в Русия. Принадлежи към угро-финските езици, като най-близките езици до него са хантийски и унгарски език. Съществуват няколко диалекта, които обаче се различават съществено и са неразбираеми помежду си, а някои от тях вече са изчезнали. Към 2010 г. се говори от 940 души. Повечето манси говорят руски вследствие асимилация.

Писменост

Първата писменост на езика е създадена през 1932 г., която се базира на латиница. След неуспехите на този азбучен вариант, новата писменост на езика е създадена през 1937 г. като модифициран вариант на кирилицата. Дължината на гласните звукове се изписва с поставяне на макрон върху гласната буква. Подчертаните букви се срещат само в заемки от руски език.

А /a/

А̄ а̄ /aː/

Б /b/

В /◌ʷ/

Г /ɡ/, /ɣ/

Д /d/

Е /ʲe/

Е̄ е̄ /ʲe:/

Ё /ʲo/

Ё̄ ё̄ /ʲo:/

Ж /ʒ/

З /z/

И /i/

Ӣ /i:/

Й /j/

К /k/

Л /l/, /ʎ/

М /m/

Н /n/, /ɲ/

Ӈ /ŋ/

О /o/

О̄ /o:/

П /p/

Р /r/

С /s/

Т /t/

У /u/

Ӯ /uː/

Ф /f/

Х /χ/

Ц /t͡s/

Ч /t͡ʃʲ/

Ш /ʃ/

Щ /ʃʲtʃʲ/

Ъ /-/

Ы /ɪ/

Ы̄ /ɪ:/

Ь /◌ʲ/

Э /ə~ɤ/

Э̄ /ə~ɤ:/

Ю /ʲu/

Ю̄ /ʲu:/

Я /ʲa/

Я̄ /ʲa:/

Граматични особености

Мансийският е аглутинативен език. Няма род, определителен член, но има богато склонение на имената: три числа (единствено, двойствено и множествено), шест падежа (именителен, местен, изходен, вносителен, творителен, преместителен). Вместо предлози се използват следлози. Глаголната система е сравнително слабо развита (три лица, три числа, две времена, четири наклонения). Мансийският, както някои други угро-фински езици, различава спреженията при обектно и необектно глаголно действие, т.е. спрежението на глагола е различно в зависимот от това дали в изречението има допълнение.

Използват се представки, за да се конкретизира глаголното действие. Сравни:

• мансийски: эл- (от-) + мина (вървя) = элмина (отивам си),
• унгарски: el- (от-) + menni (вървя) = elmenni (отивам си).