Местен падеж
Местният падеж, или локативът (на латински: casus locativus), е падеж, който преди всичко означава място на действие или местоположение на обект, откъдето идва и названието на падежа. В общи линии в новобългарския език на този падеж съответства конструкция с някой от предлозите „в“, „на“, „при“. Местният падеж принадлежи към една група падежи заедно с лативния (падеж за направление) и отделителния падеж.
Местният падеж в различни езици
[редактиране | редактиране на кода]Местният падеж съществува в много езици, например алтайските, индоевропейските и уралските езици.
Индоевропейски езици
[редактиране | редактиране на кода]Местният падеж (наричан в руската граматика предложен падеж) се среща:
- в повечето съвременни славянски езици и в балтийските езици;
- в някои класически индоевропейски езици, например в санскрит и в латинския език;
- в някои съвременни индийски езици, например марати, в който аблативният падеж е изчезнал, или при необичайна архаична употреба в някои съвременни индийски езици.
Славянски езици
[редактиране | редактиране на кода]В съвременните славянски езици, в които е запазена падежната система, местният падеж се използва само с предлози, поради което на руски е наречен предложный падеж. В праславянския, а също така в старобългарския език се среща безпредложен местен падеж:
- (архиепископ в Цариград);
- (и момчето оздравя в същия час) (Матей, 17:18).
Освен това има редица наречия за място, образувани от форми за местен падеж:
- (горе), (), , , и т.н.
Безпредложният местен падеж в старобългарския език е сравнително рядък, но напълно живи са формите след глаголи като , (да се докосна), например:
- (Кой се допря до дрехите ми?) (Марко, 5:30);
- , (Понеже [Той] бе изцерил мнозина, [тъй че, които имаха недъзи,] наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.) (Марко, 3:10).
Местният падеж в славянските езици обикновено има следните значения:
- Обект на реч, мисли, чувства, състояния и т.н.:
- рус.:
- Говорить об успехах науки
- (говоря за успехите на науката);
- рус.:
- Сказка о рыбаке и рыбке
- (Приказка за рибаря и рибката);
- хърв.:
- U to vrijeme nitko nije mislio o raketama i svemiru.
- (По това време никой не мислеше за ракети и космос.);
- ст.б.:
- (А за онзи ден и час никой не знае) (Марко, 13:32).
- Време на действие:
- рус.:
- В августе я уеду в отпуск.
- (През август ще замина в отпуск.);
- хърв.:
- U rujnu počinje školska godina.
- (През септември започва учебната година.);
- ст.б.:
- (и двамата бяха в напреднала възраст) (Лука, 1:7).
- Място на действие:
- рус.:
- Летом я был в деревне.
- (През лятото бях на село.);
- хърв.:
- Stric stanuje u Rijeci.
- (Чичо ми живее в Риека.);
- ст.б.:
- (Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име) (Лука, 1:61).
- Оръдие на действие:
- рус.:
- играть на рояле
- (свиря на роял);
- хърв.:
- Uživam svirati na violončelu.
- (Доставя ми удоволствие да свиря на виолончело.).
- Начин на действие:
- рус.:
- отвернутся в негодовании
- (да се отдръпна с негодувание);
- Признак на предмет:
- рус.:
- лицо в морщинах
- (лице [покрито] с бръчки).
Остатъци от местен падеж в съвременния български език
[редактиране | редактиране на кода]В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарския започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният.
В съвременния български език обаче се срещат остатъци от форми на местен падеж в единствено число, предимно в наречия от именен произход:
- за време: зиме, лете, лани, есени, пролети;
- за място: горе, долу;
- за начин: добре, зле и т.н.
Срещат се и при бивши съществителни, понастоящем преосмислени като наречия:
- вкъщи, наяве.
Остатъци от форми на местен падеж в множествено число обаче не се откриват в съвременния български език.
Турски
[редактиране | редактиране на кода]Местен падеж съществува в турския език. Образува се с окончанията -da за твърда основа и -de за мека основа:
- bura (това място) – burada (тук);
- elim (моята ръка) – elimde (в моята ръка).
Фински
[редактиране | редактиране на кода]Във финския език има два други падежа с функцията на местен: инесивен („в“ падеж), който означава местоположение вътре в даден обект, и адесивен („на“ падеж), който означава местоположение извън даден обект или място. Старият уралски местен падеж все още се използва в някои изрази във финския език, например:
- ulkona (навън);
- kotona (вкъщи).
Във финската граматика местният падеж се разглежда като преминал в есивния (уподобителния падеж). Неговото окончание е -na/-nä.
Инари-саамски
[редактиране | редактиране на кода]В инари-саамския език окончанието за местен падеж е -st:
- kyeleest (в езика);
- kieđast (в ръката).
Унгарски
[редактиране | редактиране на кода]В унгарския език има девет подобни падежа, но името местен падеж съответства на формите, окончаващи на -t/-tt, използвани само при имената на няколко града, заедно с инесивния и супересивния (повърхностния) падеж. Местният падеж се открива и в няколко наречия за място и следлози. В съвременния унгарски език този падеж не е продуктивен.
Примери:
- Имена на градове:
- Győrött (също и Győrben),
- Pécsett (също и Pécsen),
- Vácott (също и Vácon),
- Kaposvárt и Kaposvárott (също и Kaposváron),
- Vásárhelyt (също и Vásárhelyen);
- Наречия за място:
- itt (тук),
- ott (там),
- imitt (ей тук),
- amott (ей там),
- alatt (под),
- fölött (над),
- között (между/сред),
- mögött (зад)
- и т.н.
Окончанията -ban/-ben при имената на градове са в инесивен падеж, а -on/-en/-ön са в супересивен падеж.
Японски
[редактиране | редактиране на кода]В японския език във функцията на местен падеж се използват форми за творителен падеж с окончание -de, например:
- sabaku-no hoshi-de (на пустинната планета).
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976.
- Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979.
- Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993.
- I.M. Pulkina, A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987.
- Стефан Младенов, История на българския език, С., 1979 (превод проф. Иван Дуриданов).
- Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, С., 1978.
- Граматика на съвременния български книжовен език, том 2, Морфология, С., 1983.
- Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, Старобългарски език. Текстове и речник, С., 1976.
- Добромирово евангелие. Български паметник от началото на XII век, С., 1975.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Locative case в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |