Аблатив

Аблатив, или отделителен падеж, е името на редица падежи, съществуващи в много езици, чиято обща функция е обозначаване на движение далеч от нещо, въпреки че детайлите в конкретния език могат да бъдат различни. Името „аблатив“ произлиза от латинското ablatus, миналото (неправилно) причастие на auferre „отнасям“.

В латинския език

Аблативът е един от най-често използваните падежи в латинския език. Заради широкия кръг от значения понякога е наричан обстоятелствен падеж. Изразява различни обстоятелствени пояснения в изречението и обединява три първоначално отделни индоевропейски падежа: същински аблатив, инструментал и локатив.

Често използван в латинския език е т.нар. ablativus absolutus. Това е конструкция от име в аблатив и друга част на речта (най-често минало страдателно причастие), съгласувана с името по род, число и падеж.

Примери за абсолютен аблатив:

1) С минало страдателно причастие:

Duobus certanibus tertius gaudet. ([Докато] двама се карат, трети печели.)

2) С друга част на речта:

Me invito (против волята ми).

Hannibale vivo (докато Ханибал бе жив).

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.