Местен падеж

Местният падеж, или локативът (на латински: casus locativus), е падеж, който преди всичко означава място на действие или местоположение на обект, откъдето идва и названието на падежа. В общи линии в новобългарския език на този падеж съответства конструкция с някой от предлозите „в“, „на“, „при“. Местният падеж принадлежи към една група падежи заедно с лативния (падеж за направление) и отделителния падеж.

Местният падеж в различни езици

Местният падеж съществува в много езици, например алтайските, индоевропейските и уралските езици.

Индоевропейски езици

Местният падеж (наричан в руската граматика предложен падеж) се среща:

в повечето съвременни славянски езици и в балтийските езици;
в някои класически индоевропейски езици, например в санскрит и в латинския език;
в някои съвременни индийски езици, например марати, в който аблативният падеж е изчезнал, или при необичайна архаична употреба в някои съвременни индийски езици.

Славянски езици

В съвременните славянски езици, в които е запазена падежната система, местният падеж се използва само с предлози, поради което на руски е наречен предложный падеж. В праславянския, а също така в старобългарския език се среща безпредложен местен падеж:

(архиепископ в Цариград);

(и момчето оздравя в същия час) (Матей, 17:18).

Освен това има редица наречия за място, образувани от форми за местен падеж:

(горе),

(

), , , и т.н.

Безпредложният местен падеж в старобългарския език е сравнително рядък, но напълно живи са формите след глаголи като , (да се докосна), например:

(Кой се допря до дрехите ми?) (Марко, 5:30);

, (Понеже [Той] бе изцерил мнозина, [тъй че, които имаха недъзи,] наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.) (Марко, 3:10).

Местният падеж в славянските езици обикновено има следните значения:

Обект на реч, мисли, чувства, състояния и т.н.:

рус.:

Говорить об успехах науки

(говоря за успехите на науката);

рус.:

Сказка о рыбаке и рыбке

(Приказка за рибаря и рибката);

хърв.:

U to vrijeme nitko nije mislio o raketama i svemiru.

(По това време никой не мислеше за ракети и космос.);

ст.б.:

(А за онзи ден и час никой не знае) (Марко, 13:32).

Време на действие:

рус.:

В августе я уеду в отпуск.

(През август ще замина в отпуск.);

хърв.:

U rujnu počinje školska godina.

(През септември започва учебната година.);

ст.б.:

(и двамата бяха в напреднала възраст) (Лука, 1:7).

Място на действие:

рус.:

Летом я был в деревне.

(През лятото бях на село.);

хърв.:

Stric stanuje u Rijeci.

(Чичо ми живее в Риека.);

ст.б.:

(Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име) (Лука, 1:61).

Оръдие на действие:

рус.:

играть на рояле

(свиря на роял);

хърв.:

Uživam svirati na violončelu.

(Доставя ми удоволствие да свиря на виолончело.).

Начин на действие:

рус.:

отвернутся в негодовании

(да се отдръпна с негодувание);

Признак на предмет:

рус.:

лицо в морщинах

(лице [покрито] с бръчки).

Остатъци от местен падеж в съвременния български език

В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарския започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният.

В съвременния български език обаче се срещат остатъци от форми на местен падеж в единствено число, предимно в наречия от именен произход:

за време: зиме, лете, лани, есени, пролети;
за място: горе, долу;
за начин: добре, зле и т.н.

Срещат се и при бивши съществителни, понастоящем преосмислени като наречия:

вкъщи, наяве.

Остатъци от форми на местен падеж в множествено число обаче не се откриват в съвременния български език.

Турски

Местен падеж съществува в турския език. Образува се с окончанията -da за твърда основа и -de за мека основа:

bura (това място) – burada (тук);

elim (моята ръка) – elimde (в моята ръка).

Фински

Във финския език има два други падежа с функцията на местен: инесивен („в“ падеж), който означава местоположение вътре в даден обект, и адесивен („на“ падеж), който означава местоположение извън даден обект или място. Старият уралски местен падеж все още се използва в някои изрази във финския език, например:

ulkona (навън);
kotona (вкъщи).

Във финската граматика местният падеж се разглежда като преминал в есивния (уподобителния падеж). Неговото окончание е -na/-nä.

Инари-саамски

В инари-саамския език окончанието за местен падеж е -st:

kyeleest (в езика);
kieđast (в ръката).

Унгарски

В унгарския език има девет подобни падежа, но името местен падеж съответства на формите, окончаващи на -t/-tt, използвани само при имената на няколко града, заедно с инесивния и супересивния (повърхностния) падеж. Местният падеж се открива и в няколко наречия за място и следлози. В съвременния унгарски език този падеж не е продуктивен.

Примери:

Имена на градове:

Győrött (също и Győrben),

Pécsett (също и Pécsen),

Vácott (също и Vácon),

Kaposvárt и Kaposvárott (също и Kaposváron),

Vásárhelyt (също и Vásárhelyen);

Наречия за място:

itt (тук),

ott (там),

imitt (ей тук),

amott (ей там),

alatt (под),

fölött (над),

között (между/сред),

mögött (зад)

и т.н.

Окончанията -ban/-ben при имената на градове са в инесивен падеж, а -on/-en/-ön са в супересивен падеж.

Японски

В японския език във функцията на местен падеж се използват форми за творителен падеж с окончание -de, например:

sabaku-no hoshi-de (на пустинната планета).

Използвана литература

Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976.
Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979.
Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993.
I.M. Pulkina, A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987.
Стефан Младенов, История на българския език, С., 1979 (превод проф. Иван Дуриданов).
Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, С., 1978.
Граматика на съвременния български книжовен език, том 2, Морфология, С., 1983.
Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, Старобългарски език. Текстове и речник, С., 1976.
Добромирово евангелие. Български паметник от началото на XII век, С., 1975.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Locative case в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.