Карпати

Карпати
Karpaty, Kárpátok, Carpaţi
	Карпати Karpaty, Kárpátok, Carpaţi
	Езерото Морско око във Високите Татри, част от Западни Карпати
	Местоположение на картата на Европа
Общи данни
Местоположение	Централна Европа
Най-висок връх	Герлаховски щит
Надм. височина	2655 m
Подробна карта
	Карпати в Общомедия

Карпатите (на украински: Карпати; на полски: Karpaty; на словашки: Karpaty; на унгарски: Kárpátok; на румънски: Carpaţi; на сръбски: Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.

Дълга е около 1500 километра. Образува изпъкнала на североизток дъга и остър завой на югоизток.

Карпатите са част от Алпидите. Планинската система се дели на Западни (Малки Карпати, Бели Карпати, Татри), Източни, Гористи и Южни Карпати. Височината им достига 2655 метра с най-висок връх Герлаховски щит в Татрите. Северните разклонения на Карпатите са планините Бескиди.

Изградени са от гранити, гнайси, пясъчници и конгломерати. Богата е на нефт, природен газ, каменна сол и цветни метали. Характерни са множеството минерални извори. Растителният свят е представен от иглолистни и широколистни гори, субалпийски храсти и пасища.

В Карпатите има 2 национални парка – „Ретезат“ и „Татрански“. Подходящи са за туризъм.

География

Северозападните Карпати започват на територията на Словакия и южна Полша. Преминават покрай Закарпатието и Трансилвания в голям полукръг към югоизток и завършват при река Дунав близо до град Оршова в Румъния. Общата дължина на веригата е над 1500 km, а ширината ѝ варира между 12 и 500 km. Най-високите върхове на Карпатите са там, където планината е най-широка. Системата достига максималанта си ширина в Трансилванското плато и в Татрите, най-високия хребет, в който се намира Герлаховски щит (Словакия) с височина 2655 m над морското равнище. Карпатите покриват площ от 190 000 km² и образуват най-дългата планинска система в Европа след Алпите.

Макар често да се наричат планинска верига, всъщност Карпатите не образуват непрекъсната верига планини. Съставени са от няколко орографски и геологически отличаващи се групи, показващи голямо структурно разнообразие. Карпатите, достигащи височина над 2500 m само на няколко места, нямат силно издадени върхове, обширни снежни полета, големи ледници, високи водопади и големи езера, каквито например присъстват и Алпите. Дълго време се вярва, че в Карпатите няма ледници, но скорошни изследвания на полски учени откриват ледникова зона в Татрите.^[1] Най-високата точка на Карпатите е толкова висока, колкото средния регион на Алпите, с които споделят подобен вид, климат и флора. Карпатите са отделени от Алпите чрез река Дунав. Двете вериги се срещат само на едно място, близо до австрийско-словашка граница при Братислава. Реката ги отделя и от Стара планина при Оршова в Румъния. Долината на Морава и Одра отделя Карпатите от Силезия и Моравия, които принадлежат на средното крило на Централноевропейската планинска система. За разлика от другите крила в системата, Карпатите, които образуват вододела между северните морета и Черно море, са обградени от всички страни с равнини: Панонската на югозапад, Дунавската на юг и Галицийската на североизток.

Карпатите са създадени по време на Алпийската орогенеза през мезозой и терциер.^[2]

По-големи градове в Карпатите, според населението в намалящ ред са:

Краков (Полша)
Братислава (Словакия)
Клуж Напока (Румъния)
Чернивци (Украйна)
Брашов (Румъния)
Кошице (Словакия)
Ивано-Франкивск (Украйна)
Орадя (Румъния)
Белско-Бяла (Полша)
Мишколц (Унгария)
Сибиу (Румъния)
Търгу Муреш (Румъния)
Бая Маре (Румъния)
Ужгород (Украйна)
Тарнов (Полша)
Ръмнику Вълча (Румъния)
Мукачево (Украйна)
Дрогобич (Украйна)
Пятра Нямц (Румъния)

Най-високи върхове по страна

Връх	Геоложка единица	Страна	Административна единица	Височина (m)
Герлаховски щит	Фатранско-Татранска област	Словакия	Прешовски край	2655
Молдовяну	Фъгърашки планини	Румъния	Арджеш	2544
Риси	Фатранско-Татранска област	Полша	Татрански окръг	2499
Говерла	Бескиди	Украйна	Надворнянски район, Раховски район	2061
Беляница	Беляница	Сърбия	Деспотовац	1339
Лиса гора	Моравско-Силезски Бескиди	Чехия	Моравско-силезки край	1323
Кекеш	Северноунгарски планини	Унгария	Хевеш	1014

Други

На Карпатите е наречена улица в квартал „Красно село“ в София (Карта).

Галерия

Татрите във Вътрешните Западни Карпати (Словакия)
Езеро в Южните Карпати (Румъния)
Говерла (Украйна)
Железни врата при сръбско-румънската граница

Източници

↑ Gądek, Gradiecz, Bogdan, Mariusz. Glacial Ice and Permafrost Distribution in the Medena Kotlina (Slovak Tatras): Mapped with Application of GPR and GST Measurements // Landform Evolution in Mountain Areas. Studia Geomorphologica Carpatho-Balcanica. Посетен на 3 февруари 2013.
↑ Plašienka, D., 2002, Origin and growth of the Western Carpathian orogenetic wedge during the mesozoic. in Geologica Carpathica Special Issues 53 Proceedings of XVII. Congress of Carpathian-Balkan Geological Association Bratislava, 1 – 4 септември 2002

[1] Gądek, Gradiecz, Bogdan, Mariusz. Glacial Ice and Permafrost Distribution in the Medena Kotlina (Slovak Tatras): Mapped with Application of GPR and GST Measurements // Landform Evolution in Mountain Areas. Studia Geomorphologica Carpatho-Balcanica. Посетен на 3 февруари 2013.

[2] Plašienka, D., 2002, Origin and growth of the Western Carpathian orogenetic wedge during the mesozoic. in Geologica Carpathica Special Issues 53 Proceedings of XVII. Congress of Carpathian-Balkan Geological Association Bratislava, 1 – 4 септември 2002

[1]

[2]