Български владетели

Тази статия е за владетелите на Стара велика България и България. За други значения вижте Владетели на Волжка България.

Владетели по исторически периоди

Титла	Име	Династия	Династичен герб	Години на управление	Бележки
Владетели на Стара Велика България [редактиране \| редактиране на кода]
Хан (патриций)^[1]	Кубрат (Курт)	род Дуло	—	632 – 665	^[2] Основател на Велика България
Хан^[1]	Батбаян (Безмер)	род Дуло	—	665 – 668	^[2]
Владетели на Първата българска държава [редактиране \| редактиране на кода]
Хан^[1]	Аспарух	род Дуло	—	681 – 700	Основател на Дунавска България. Син на хан Кубрат
Хан^[1] (кесар)	Тервел (Тривелий)	род Дуло	—	700 – ок. 721	Син на хан Аспарух
Хан^[1]	Кормесий	род Дуло	—	ок. 721 / 738	Първороден син на хан Тервел
Хан^[1]	Севар	род Дуло	—	738 – 753	Син на хан Кормесий. Убит от боилите за провизантийска политика
Хан^[1]	Кормисош	род Вокил	—	753 / 756
Хан^[1]	Винех	род Вокил	—	753 – 760	Убит заедно с рода си за провизантийска политика
Хан^[1]	Телец	род Угаин	—	760 – 763	Убит от боилите след военно поражение
Хан^[1]	Савин	род Вокил	—	763 – 765	Детрониран от народен събор за провизантийска политика
Хан^[1]	Умор	род Вокил	—	765 – управлява само 40 дни	Син на хан Сабин. Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика
Хан^[1]	Токту	род Угаин	–	765 – управлява няколко месеца	Внук на хан Севар. Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация
Хан^[1]	Паган	неизвестен род	—	765 – 766	Син на хан Винех. Убит от слугите си за провизантийската си политика
Хан^[1]	Телериг	род Дуло	–	766 – 777	Син на хан Тервел и брат на хан Кормесий
Хан^[1]	Кардам	род Дуло	–	777 – 803	Син на хан Телериг
Хан^[1]	Крум (Крун)	неизвестен род, може би Дуло	—	803 – 814	Пръв владетел от Крумовата династия
Хан (канасубиги)	Омуртаг	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	814 – 831	Син на хан Крум
Хан (канасубиги)	Маламир	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	831 – 836	Син на хан Омуртаг
Хан^[1]	Пресиян I	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	836 – 852	Племенник на хан Маламир
Княз^[1] /	Борис I (Михаил)	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	852 – 864 – хан 865 – 889 – княз	Син на хан Пресиян
Княз	Владимир (Расате)	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	889 – 893	Първороден син на княз Борис I
Цар	Симеон I	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	893 – 913 – княз 913 – 918 – василевс на българите 918 – 927 – василевс на българите и ромеите	Син на княз Борис I и брат на княз Владимир
Цар	Петър I (Свети цар Петър)	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	927 – 969	Син на Симеон I
Цар	Борис II	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	969 – 971	Първороден син на цар Петър I
Колективно наместничество на комитопулите	Давид, Мойсей, Арон, Самуил	Комитопули	—	971 – 977	Синове на Комит Никола
Цар	Роман	Крумова династия, вероятно част от Дуло	–	977 – 997	Син на цар Петър I, брат на цар Борис II
Цар	Самуил*	Комитопули	—	997 – 1014	Син на Комит Никола
Цар	Гавраил Радомир*	Комитопули	—	1014 – 1015	Син на цар Самуил
Цар	Иван Владислав	Комитопули	—	1015 –1018	Братовчед на цар Гаврил Радомир
Княз	Пресиян II-Преслав*	Комитопули	—	1018	Син на цар Иван Владислав
Владетели на Втората българска държава [редактиране \| редактиране на кода]
Цар	Петър IV (Тодор)	Асеневци		1185 – 1197
Цар	Иван Асен I (Белгун)	Асеневци		1190 – 1196	Брат на цар Петър IV
Сепаратист.	Добромир Хриз	?	-	1185 – 1203	Самостоятелен владетел в Просек. Не е признат в Търново за владетел.
Сепаратист (Деспот)	Иванко	Асеневци		1196	Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец. Впоследствие се обявява за независим владетел във Видинско. Не е признат в Търново за владетел
севастократор (сепаратист)	Стрез	Асеневци		1207 – 1219	Самостоятелен владетел в Просек.
деспот (едър феодал, сепаратист)	Алексий Слав	Асеневци		1207 – 1230	Самостоятелен владетел в Мелник.
Крал/Цар	Калоян (Йоаница)	Асеневци		1197 – 1207	Брат на царете Асен и Петър
Цар	Борил	Асеневци		1207 – 1218	Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и Калоян
Цар	Иван Асен II	Асеневци		1218 – 1241	Син на цар Иван I Асен
Цар	Коломан (Калиман) I Асен	Асеневци		1241 – 1246	Регентски съвет
Цар	Михаил II Асен	Асеневци		1246 – ок. 1253 – регенти ок. 1253 – 1256 – цар	Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелно
Цар	Калиман II	Асеневци		1256
узурпатор-сепаратист	Ростислав Михайлович	тъст на Михаил II Асен		1256 – 1261
Цар	Мицо Асен	Мицо / Асеневци	—	1256 – 1263
Цар	Константин I/ Константин – Тих Асен	Тих / Асеневци	—	1257 – 1277
Император	Яков Светослав	Асеневци	—	1262 – 1276	Обявява се за независим владетел на Видинско.
Цар	Ивайло (по прякор Бърдоквата)	?	—	1278 – 1279
Цар	Иван Асен III	Мицо / Асеневци	—	1279 – 1280	Син на цар Мицо Асен
Цар	Георги I Тертер	Тертеровци		1280 – 1292
Цар	Шишман I	Шишмановци / Асеневци	—	1280 – 1313	Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново
Цар	Смилец	Смилец		1292 – 1298
Цар	Йоан Смилец	Смилец		1298 – 1300	Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир
Цар	Чака	татарин, потомък на Чингис хан / Тертеровци	–	1299 – 1300	татарин, потомък на Чингис хан
Цар	Теодор Светослав (Светослав Тертер)	Тертеровци		1300 – 1321
Цар	Михаил	Тих / Асеневци	—	1301	Син на Константин I Асен и Мария Палеологина
Цар	Георги II Тертер	Тертеровци		1321 – 1322
Цар	Михаил III Шишман Асен	Шишмановци / Асеневци	—	1323 – 1330
Цар	Иван Стефан	Шишмановци / Асеневци	—	1330 – 1331
Цар	Иван Александър	Шишмановци (Срацимировци)		1331 – 1371
Цар	Белаур	Шишмановци / Асеневци	—	1331 – 1336	Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с Търново
Цар	Михаил IV Асен	Шишмановци / Асеневци	—	1336 – 1354	Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново
Цар	Иван Асен IV	Шишмановци / Асеневци	—	1336 – 1349	Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав
Цар	Иван Срацимир	Шишмановци (Срацимировци)		1336 – 1355 – съцар 1355 – 1396 – цар	Обявен за съцар. Управлява Видинското царство с прекъсване
Цар	Шишман II	Шишмановци / Асеневци	—	1341	Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия (в емиграция)
Севастократор	Момчил		—	1341	Самостоятелен владетел на Беломорска област („столица“ дн. Ксанти, Византия).
Цар	Иван Шишман	Шишмановци (Срацимировци)		1371 – 1395	Управлява Търновското царство
Цар	Иван Асен V	Шишмановци (Срацимировци)		1371 – 1388	Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен
Цар	Фружин	Шишмановци (Срацимировци)		1393 – 1417	потомък на Иван Шишман. Умира в изгнание без да управлява
Цар	Константин II Асен	Шишмановци (Срацимировци)		1396 – 1422	Умира в изгнание без да управлява
Владетели на Третата българска държава [редактиране \| редактиране на кода]
Княз	Александър Екзарх				Два пъти кандидат за княз на България, участвал официално в гласуването.
Княз	Александър I Батенберг	Батенберг		17 април 1879 – 26 август 1886
Княз	Валдемар Датски	Олденбургови, (Дания)		29 октомври 1886 – 11 ноември 1886	Избран за княз от III ВНС, но отказва престола
Княз / цар	Фердинанд	Сакскобургготски		7 юли 1887 – 22 септември 1908 – княз 22 септември 1908 – 3 октомври 1918 – цар
Цар	Борис III	Сакскобургготски		3 октомври 1918 – 28 август 1943	Син на княз/цар Фердинанд
Цар	Симеон II	Сакскобургготски		28 август 1943 – 15 септември 1946	Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България от 2001 до 2005 г.

Претенденти за българската корона

Титла	Име	Династия	Династичен герб	Години на управление	Бележки
При въстания срещу византийската власт [редактиране \| редактиране на кода]
Цар	Петър II (Делян)	Комитопули,	–	1040 – 1041	Син на цар Гаврил Радомир
Цар	Петър III (Константин Бодин)	Комитопули,	–	1072	най-малкият син на зетския крал Михаил от династията Воиславлевичи. Внук на Теодора Косара и Иван Владимир.
Цар	Нестор	?,	–	1074	Вдига въстание против ромейската власт в Северна България.
Цар	Добромир	?,	–	1079	Вдига въстание против ромейската власт в Месемврия.
При въстания срещу османската власт [редактиране \| редактиране на кода]
Цар	Константин II Асен, Константин С(т)рацимир	Шишмановци (Срацимировци)		1408	единствен син на цар Иван Срацимир
Цар	Фружин	Шишмановци (Срацимировци)		1408	син на цар Иван Шишман. Бори се над 40 години за престола и освобождението на България.
Цар	Шишман III, Тодор Балина	Шишмановци (Срацимировци)		1598	вероятно потомък на Фружин
Цар	Ростислав Стратимирович	Шишмановци (Срацимировци)		1686
Крал	Петър Карпош			1689	Обявен за крал от Свещената Римска империя. Обявил карпошкото въстание през 1689 г.
Княз	Велчо Атанасов			1835	Обявил през 1835 г. въстание в Търновско с претенции за княз на България. Велчова завера

Родословни дървета

Крумовата династия
Династия на Комитопули
Асенова династия
Смилецовата династия
Тертеровата династия
Шишмановата династия

Литература

Йордан Андреев, Милчо Лалков: Българските канове и царе. Абагар, Велико Търново 1996, ISBN 954-427-216-X.
Steven Runciman, A History of the First Bulgarian Empire, George Bell & Sons, London, oclc 832687, 1930
Paul Stephenson: Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans (900 – 1204). Cambridge University Press, Cambridge 2004, ISBN 0-511-03402-4.
Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Grossmacht. Die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter (7.–9. Jahrhundert). Böhlau, Köln/Wien 2007, ISBN 978-3-412-09106-4
Васил Златарски: История на българската държава през средните векове, Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), Наука и изкуство, София 1971, oclc 67080314

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен средноруски препис на „Именник на българските ханове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“, произлизаща от Централна Азия, е разпространена най-вече сред монголите и тюрките.
↑ ^а ^б Именник на българските канове

Вижте също

[кан-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен средноруски препис на „Именник на българските ханове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“, произлизаща от Централна Азия, е разпространена най-вече сред монголите и тюрките.

[ибк-2] а ^б Именник на българските канове

[1]

[2]

Владетели по исторически периоди

Владетели на Стара Велика България

Владетели на Първата българска държава

Владетели на Втората българска държава

Владетели на Третата българска държава

Претенденти за българската корона

При въстания срещу византийската власт

При въстания срещу османската власт

Родословни дървета

Литература

Бележки

Вижте също