Направо към съдържанието

Симеон Варненски и Преславски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Симеон (митрополит))
Симеон
Български духовник
Роден
Починал
ПогребанВарна, Република България
Религияправославие
Учил вХалкинска семинария
Политика
Професияполитик • духовник
Депутат
УС   I ВНС   II ОНС   II ВНС   III ОНС   [1]
Семейство
Братя/сестриНико Попов
Подпис
Симеон в Общомедия

Симеон е български духовник. Той е варненски и преславски митрополит от 1872 до 1937 година.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден със светско име Одисей Николов Попов в град Бургас през 1840 година, но произхожда от стар български род от село Факия.[3] Негов по-голям брат е първият кмет на Бургас след Освобождението Нико Попов. По мъжка линия се родее с фамилията на Стефан Караджа, а по женска – с българо-албански род от Арбанаси до Велико Търново. Началното си образование Одисей получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в Хилендарския манастир, където се замонашва.

През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. След избирането на Антим за български екзарх той отива с него в Цариград, където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872 – 1937) – случай без прецедент в целия православен свят. Противник е на революционното движение, което определя като „противонародно и вредително“ дело. През 1875 година уведомява османските власти за подготвяно въстание в Шуменско.[4]

Митрополит Симеон не само строи катедралата във Варна (1880 – 1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на „Църковен вестник“ (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на Светия синод (1874 – 1913) и негов председател (1888, 1902 – 1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.

Подпредседател на Учредителното народно събрание през 1879 година, като е част от групата на 12 консерватори, които отказват да подпишат Търновската конституция. Народен представител е в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на блаж. Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Умира на 23 октомври 1937 г. във Варна, където е и погребан.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
Делегацията от Великото народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, Тодор Бурмов, Симеон Варненски и Преславски, д-р Васил Караконовски. Прави: Младен Цеков, Константин Стоилов, неизвестен, неизвестен. Ливадия, Крим, май 1879 г.
Митрополит Симеон като почетен председател на IV Международен конгрес по византийски изследвания, проведен в София от 9 до 15 септември 1934 г., заедно с група участници в конгреса. Преслав, ок. 20 септември 1934 г.
  • Митрополит Симеон, Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса. – Български старини, V. София, 1917, (I)3 – 138
  • Варненски и Преславски митрополит Симеон. Съчинения. Т. I: Църква и история. Съставителство, подготовка на текстовете, предговор, встъп. студия, бележки, показалци и речници Емил Димитров. София: Изток-Запад, 2011, 768 с.
  • Цанков, С. Измененията на Екзархийския устав и участието на митрополит Симеон в тях. – В: Сборник в чест на Варненский и Преславский митрополит Симеон. С., 1922, 293 сл.
  • Билчев, Тодор. Писма от митрополит Симеон Варненски и Преславски до митрополит Григорий Доростолски и Червенски 1872 – 1876. Русе, 1990.
  • Билчев, Тодор. Митрополит Симеон Варненски и Преславски във фонда на митрополит Михаил Доростолски и Червенски 1912 – 1961 г. Документален сборник. В. Търново, 2007, 263 с.
  • Билчев, Тодор. Митрополит Симеон Варненски и Преславски като синодален член 1921 – 1948 г. (по синодални протоколи). В. Търново, 2007, 158 с.
  • Билчев, Тодор. Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Писма. 1873 – 1936 г. В. Търново, 2007, 155 с.
  • Билчев, Тодор. Варненски и Преславски Симеон. Биография. В. Търново, 2007, 82 с.
  • Билчев, Тодор. Поп Дошо /свещеник Димитър Попвасилев Дошев от Шумен 1895 – 14.02.1984 г./. В. Търново, 2010, 111 с. – има и за митрополит Симеон
  • Вълканов, Вълкан Н. Митрополит Симеон Варненско-Преславски (1840 – 1937). Биографичен очерк. С., Феникс, 1992.
  • Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992.
  • Любенова, Лизбет. Влияние на Варненски и Преславски митрополит Симеон върху духовното и научно израстване на проф. д-р Петър Ников. – В: Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992, 11 – 25.
  • Любенова, Лизбет. Варненско-Преславският митрополит Симеон и българската схизма. – Родина, 1996, № 2, 101 – 119.
  • Любенова, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА. – Духовна култура, 2000, Кн. 6, 24 – 31.
  • Любенова, Лизбет. Христо Ботев и митрополит Симеон. – Възраждане, 2001, Кн. 3, 25 – 36.
  • Любенова, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон. (По случай 70 г. от смъртта му). – В: Трудове на СВУБИТ. Т. 6, 2007, 503 – 529.
  • Любенова, Лизбет. Дарителската дейност на Варненски и Преславски митрополит Симеон. – В: Българското възрожденско общество – проблеми, борби и постижения. Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. Академично издателство „Проф. М. Дринов“. С., 2012, 220 – 247.
  • Митаков, В. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов. С., 2001, 53 – 54 (смърт и погребение).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 19
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 67 - 68.
  3. ↑ 60 години от блажената кончина на Варненски и Преславски митрополит Симеон
  4. ↑ Флорова, Вера. Отношението на варненския и преславски митрополит Симеон към Шуменското въстание от 1875 г., Известия на доржавните архиви, кн. 16, 1968, с. 167-171.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Симеон_Варненски_и_Преславски&oldid=12382868“.