Света Троица (Писодер)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.
| „Света Троица“ Αγία Τριάδα | |
 | |
 Местоположение в Преспа | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Писодер |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Леринска, Преспанска и Еордейска |
| Изграждане | XVIII век |
| Статут | паметник на културата |
„Света Троица“ (на гръцки: Μονή Αγίας Τριάδας) е възрожденска православна манастирска църква в Гърция, част от Леринската, Преспанска и Еордейска епархия на Цариградската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен на 4 km западно от Писодер, в местността Икона, сред букова гора в планината Баба (Варнудас).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е изграден в 1050 година при управлението на Константин IX Мономах. За това свидетелства каменната плоча, монтирана във външната ниша над южната врата на храма. Манастирът е обновен и църквата придобива сегашния си базиликален вид между 1600 и 1650 година – популярен за времето тип. За това говори и фактът, че плочата е изписана с цифри, а не с букви както също е популярно тогава. Сградата е построена с фрагменти от византийски тухли, а в насипа от северната страна са открити каменни печати.[1]
Професор Николаос Муцопулос обаче твърди, че широко разпространената датировка на храма от 1005 година е погрешна, тъй като идва от погрешно разчитане на ктиторския надпис на западния вход, докато според строителните характеристики храмът трябва да бъде датиран през XVIII век. Най-сигурното доказателство за тази датировка е наличието на кадилница от 1803 година, съхранявана в Леринския археологически музей и надпис за ремонта на манастира през 1836 година.[2]
Манастирският комплекс е важен образователен център в региона през XIX век, тъй като според писмени свидетелства там е работила семинария, която е приемала деца от околността.[2] В манастира в 1867 година седем гръцки патриоти основават Неа Филики Етерия. Манастирът е убежище на гръцки чети по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония и в 1906 година е разрушен от български чети.[1] Манастирът остава до края на османската власт патриаршистки, под върховенството на Мъгленската митрополия.[3]
В 1974 година църквата е обявена за паметник на културата.[4]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]От манастира са запазени католиконът, останки от килиите и камбанарията, както и част от портата на комплекса. Католиконът на манастира е еднокорабна сграда с купол, а от западната му страна също има почти квадратен притвор. Първоначалната му зидария се състои от камъни с изобилие от варов хоросан, която е видоизменена от по-късни намеси. Покривът на храма е двускатен и покрит с шисти, подобно на свода на светилището и коничното покритие на купола. В светилището на църквата е оцеляла част от по-стар позлатен иконостас, владишки трон и проскинитарий. От стенописите на храма в апсидата на светилището могат да се разграничат изображението на Света Богородица Ширшая небес в типа Влахернска и фигури на йерарси, като са запазени и някои фрагменти от по-стари стенописи.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Αγία Τριάδα – Πισοδέρι // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2016.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г Αγία Τριάδα Πισοδερίου // Visit Prespes. Посетен на 7 февруари 2025 г. (на гръцки)
- ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 199.
- ↑ ΥΑ Α/Φ31/4259/392/28-6-1974 - ΦΕΚ 731/Β/22-7-1974 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-17. Посетен на 20 юли 2020 г.
| |||||||||||||||||
