Рубен Аврамов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аврамов.
Рубен Аврамов | |
български политик | |
Роден |
6 октомври 1900 г.
|
---|---|
Починал | |
Политика | |
Професия | – |
Партия | КПСС БКП |
Народен представител | |
VI ВНС II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС | |
Министър на културата | |
6 февруари 1954 – 1 февруари 1957 |
Рубен Аврамов Леви е български и съветски теоретик на комунизма и политик от БКП. До 1962 г. заема ръководни постове в партията, от 1952 до 1957 г. е министър на културата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход, образование и работа
[редактиране | редактиране на кода]Рубен Аврамов е роден на 6 октомври (23 септември стар стил) 1900 г. в Самоков в еврейско семейство. Завършва гимназия в Самоков, като от 1919 г. е член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС). През 1922 г. става член на БРП (к.) и секретар на градската организация на БКМС в София, а от 1923 г. е член на неговия Централен комитет и участва в подготовката за Септемврийското въстание.[1]
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1925 г. е осъден задочно на смърт. По това време той се намира в Съветския съюз като делегат на конференция на младежката секция на Коминтерна и остава там. Става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и през 1928 г. завършва Международната ленинска школа в Москва, след което преподава в Комунистическия университет за националните малцинства от Запада (1928 – 1931) и Международната ленинска школа (1931 – 1936).[1]
През 1936 г. е изпратен в Испания, където участва в Гражданската война. Става член на Испанската комунистическа партия, назначен е за дивизионен военен комисар и координира дейността на комунистическите военни комисари в цялата страна. След поражението на републиканците през 1939 г. се връща в Съветския съюз. Там оглавява 2-годишна партийна школа, а от 1942 г. – Обединената международна школа на Коминтерна. След началото на войната между Съветския съюз и Германия е редактор в българоезичната съветска радиостанция „Христо Ботев“.[1]
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Непосредствено след 9 септември 1944 г., довел до влизането на БРП (к.) в правителството, Аврамов се завръща в България и оглавява Пропагандния отдел на ЦК на БРП (к.) (1944 – 1947, 1949 – 1950). През 1950 г. става професор, секретар на ЦК на БКП (16 юни 1950 – 8 ноември 1950) и ръководител на неговия отдел за наука, образование, изкуство и култура. От 4 февруари 1952 до 1 февруари 1957 г. е министър на културата в кабинетите на Вълко Червенков и Антон Югов.[1]
През 1962 г. е отстранен от ръководните му партийни постове и става директор на Института по история на БКП (1962 – 1968). с указ № 537 от 7 септември 1964 г. е обявен за „Герой на социалистическия труд“. От 1969 до 1981 г. е директор на Института за съвременни социални теории. През 1980 г. става „Герой на Народна република България“,[1] както и почетен гражданин на град Самоков.[2] Носител на 4 ордена „Георги Димитров“ (1959, 1960, 1970, 1985).[3][4]
Рубен Аврамов умира в София на 27 март 1988 г.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Аврамов, Рубен. Марксизъм и анархизъм. Сказка. 1946.
- Аврамов, Рубен. Нашите задачи в новата изборна кампания. 1946.
- Аврамов, Рубен. Отечественият фронт и националните малцинства. 1946.
- Аврамов, Рубен. Нова епоха за развитието на народната култура. 1947.
- Аврамов, Рубен. Партията на т.с. в периода 1012-1918 г. 1950.
- Аврамов, Рубен. Материали по история на БКП 1885-1918 г. 1951.
- Аврамов, Рубен. Влияние Великой Октябрьской социалистической революции на революционное движение в Болгарии. 1967.
- Аврамов, Рубен. С пулса на времето. 1980.
- Аврамов, Рубен и др. Социалдемокрацията и „Третият път“. 1980.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 23-24.
- ↑ Почетни граждани // Община Самоков. Архивиран от оригинала на 2009-03-08. Посетен на 14 март 2010.
- ↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 393
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 44
|
|
|
|
- Български историци
- Български журналисти
- Министри на културата на България
- Съветски комунисти
- Българи-интербригадисти
- Участници в Септемврийското въстание
- Членове на КПСС
- Секретари на ЦК на БКП
- Българи от еврейски произход
- Българи в СССР
- Герои на социалистическия труд на България
- Герои на Народна република България
- Почетни граждани на Самоков
- Родени в Самоков
- Починали в София
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Народни деятели на изкуството и културата