Рубен Аврамов

Вижте пояснителната страница за други личности с името Аврамов.

---

Рубен Аврамов
български политик
Роден	6 октомври 1900 г. Самоков, Княжество България
Починал	27 март 1988 г. София, Народна република България
Политика
Професия	–
Партия	КПСС БКП
Народен представител
VI ВНС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС
Министър на културата
6 февруари 1954 – 1 февруари 1957

Рубен Аврамов Леви е български и съветски теоретик на комунизма и политик от БКП. До 1962 г. заема ръководни постове в партията, от 1952 до 1957 г. е министър на културата.

Биография

Произход, образование и работа

Рубен Аврамов е роден на 6 октомври (23 септември стар стил) 1900 г. в Самоков в еврейско семейство. Завършва гимназия в Самоков, като от 1919 г. е член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС). През 1922 г. става член на БРП (к.) и секретар на градската организация на БКМС в София, а от 1923 г. е член на неговия Централен комитет и участва в подготовката за Септемврийското въстание.

Професионална кариера

През 1925 г. е осъден задочно на смърт. По това време той се намира в Съветския съюз като делегат на конференция на младежката секция на Коминтерна и остава там. Става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и през 1928 г. завършва Международната ленинска школа в Москва, след което преподава в Комунистическия университет за националните малцинства от Запада (1928 – 1931) и Международната ленинска школа (1931 – 1936).

През 1936 г. е изпратен в Испания, където участва в Гражданската война. Става член на Испанската комунистическа партия, назначен е за дивизионен военен комисар и координира дейността на комунистическите военни комисари в цялата страна. След поражението на републиканците през 1939 г. се връща в Съветския съюз. Там оглавява 2-годишна партийна школа, а от 1942 г. – Обединената международна школа на Коминтерна. След началото на войната между Съветския съюз и Германия е редактор в българоезичната съветска радиостанция „Христо Ботев“.

Политическа кариера

Непосредствено след 9 септември 1944 г., довел до влизането на БРП (к.) в правителството, Аврамов се завръща в България и оглавява Пропагандния отдел на ЦК на БРП (к.) (1944 – 1947, 1949 – 1950). През 1950 г. става професор, секретар на ЦК на БКП (16 юни 1950 – 8 ноември 1950) и ръководител на неговия отдел за наука, образование, изкуство и култура. От 4 февруари 1952 до 1 февруари 1957 г. е министър на културата в кабинетите на Вълко Червенков и Антон Югов.

През 1962 г. е отстранен от ръководните му партийни постове и става директор на Института по история на БКП (1962 – 1968). с указ № 537 от 7 септември 1964 г. е обявен за „Герой на социалистическия труд“. От 1969 до 1981 г. е директор на Института за съвременни социални теории. През 1980 г. става „Герой на Народна република България“, както и почетен гражданин на град Самоков. Носител на 4 ордена „Георги Димитров“ (1959, 1960, 1970, 1985).

Рубен Аврамов умира в София на 27 март 1988 г.

Библиография

• Аврамов, Рубен. Марксизъм и анархизъм. Сказка. 1946.
• Аврамов, Рубен. Нашите задачи в новата изборна кампания. 1946.
• Аврамов, Рубен. Отечественият фронт и националните малцинства. 1946.
• Аврамов, Рубен. Нова епоха за развитието на народната култура. 1947.
• Аврамов, Рубен. Партията на т.с. в периода 1012-1918 г. 1950.
• Аврамов, Рубен. Материали по история на БКП 1885-1918 г. 1951.
• Аврамов, Рубен. Влияние Великой Октябрьской социалистической революции на революционное движение в Болгарии. 1967.
• Аврамов, Рубен. С пулса на времето. 1980.
• Аврамов, Рубен и др. Социалдемокрацията и „Третият път“. 1980.