Димитър Димов (партизанин)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димов.

---

Димитър Димов
Секретар на ЦК на БКП
Мандат	20 октомври 1949 – 8 ноември 1950
Назначен от	Централния комитет на БКП
Генерален секретар на ЦК на БКП
1949	Георги Димитров
1950	Вълко Червенков
Предшественик	Пело Пеловски
Наследник	Тодор Живков
Лична информация
Роден	22 януари 1903 г. с. Търново, Османска империя
Починал	4 февруари 1968 г. София, България
Полит. партия	БКП (1922 – 68)
Професия	учител, офицер, политик
Народен представител в: II НС   III НС   IV НС   V НС
Портал  Политика

Димитър Димов Димитров (бай Даню, Танасов) е български политик от БКП. Участник е в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Командир на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) и български офицер, генерал-майор.

Биография

Произход, образование и младежки години

Димитър Димов е роден на 22 януари 1903 година в село Търново, Одринска Тракия, в семейство на селски работници, които емигрират в България и се установяват в Ямбол. Завършва Ямболската педагогическа гимназия и започва работа като учител.

Член е на БРП (т.с.) от 1922 година. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923), за което е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата. Присъдата излежава в Плевенския и Варненския затвор. Амнистиран е на 22 февруари 1924 година и се включва активно в изграждането на военната организация в града, в която е командир на чета. През 1925 година става секретар на партийната организация в град Ямбол, но се проваля и е осъден на 15-годишен затвор (1925 – 1940). В периода 1930 – 1940 година е избиран многократно в ръководството на затворническата партийна организация.

Участва в Испанската гражданска война (1936 – 1939).

Втората световна война

След завръщането си в България работи като учител. От 1941 година участва в Съпротивителното движение. Между 1940 – 1942 година е член и секретар на Окръжния комитет на БРП (т.с.) в Ямбол и в нелегалност от 1942 г. Организатор е на комунистическото движение в Ямболско и секретар на Окръжното ръководство на БРП (т.с.) между 1942 – 1943 г. Командир е на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на НОВА и партизанин от Партизански отряд „Смърт на фашизма“ и Партизански отряд „Хаджи Димитър“.

Професионална кариера след 1944 г.

След 9 септември 1944 година е Областен директор на Министерството на вътрешните работи в Бургас. Български офицер, генерал-майор.

Избран за член на ЦК на БРП (к.) (1945) г. От 27 ноември 1945 до 27 декември 1948 г. и от 4 август 1949 до 4 февруари 1968 година е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БРП (к.). Завеждащ организационния отдел на ЦК на БРП (1946 – 1947) и физкултурния отдел. Между 20 октомври 1949 и 8 ноември 1950 г. е секретар на ЦК на БКП.

Посланик на България в Китай (1945 – 1946) и Виетнам (1955 – 1956). Председател на Комисията за държавен контрол от 1949 до 1957 година. и член на Президиума на Народното събрание на Народна република България от 10 януари 1954 г. до смъртта си. Народен представител между 1954 – 1968.

Умира на 4 февруари 1968 година в София.

Награди

На 21 февруари 1963 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ с връчена му „Златна звезда“ и орден „Георги Димитров“, по случай 60-годишнината му и за активното му участие в борбата против фашизма и капитализма и в строителството на социализма.