Пело Пеловски
Пело Пеловски | |
Секретар на ЦК на БКП | |
Мандат | 18 юли 1949 – 4 март 1954 |
---|---|
Назначен от | Централния комитет на БКП |
Генерален/първи секретар на ЦК на БКП | |
1948 – 1949 | Георги Димитров |
1950 – 1954 | Вълко Червенков |
1954 – 1957 | Тодор Живков |
Предшественик | Георги Димитров |
Наследник | Димитър Димов |
Лична информация | |
Роден |
26 септември 1903 г.
|
Починал | |
Полит. партия | БКП (1923 – 1957) |
Професия | партизанин • политик |
Народен представител в: VI ВНС I НС [1][2] | |
Портал Политика |
Пело Иванов Пеловски (Алекси, Христов) е български политик от БКП. Участник е в комунистическото Съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Васил Левски“ – Плевен. Командир на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход, образование и младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Пело Пеловски е роден на 26 септември 1903 г. в с. Махалата, Плевенско. Член е на БКМС от 1919 г. и БРП (к.) от 1923 г. Командир е на отряд в Юнското (1923) и Септемврийското въстание (1923). След поражението емигрира първоначално в Югославия, а после и в СССР. През 1929 г. се завръща тайно в България, но е арестуван и осъден на 12,5-годишен затвор. През 1939 г. е амнистиран, а две години по-късно излиза в нелегалност.
Съпротивително движение
[редактиране | редактиране на кода]Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. От 1942 г. е секретар на ОК на БРП (к.) в Плевен. Партизанин е в Партизански отряд „Васил Левски“ – Плевен и командир на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА.[3]
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]След 9 септември 1944 г. е секретар на Областното ръководство на БРП (к.) (1944 – 1948) и посланик на България в Югославия (1948 – 1949). Член е на ЦК на БКП от 27 декември 1948 до 25 юли 1957 г. Работи в стопанския отдел при ЦК на БКП между 1949 – 1950 г. Заедно с Пеко Таков става инициатор на предизвикалото особено недоволство облагане от 1950 година с наряд за мляко на яловите крави и воловете.[4] От 20 януари 1950 до 1 февруари 1957 г. е министър на вътрешната търговия[5] и секретар на ЦК на БКП от 18 юли 1949 до 4 март 1954 г.[6]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стенограма от първото заседание на 6 ВНС
- ↑ Протокол № 53 Архив на оригинала от 2013-01-04 в Wayback Machine. от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), с. 11.
- ↑ „Пътят на суровата борба“, Сборник документи, Пл., 1968 г., с. 425
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 146.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, с. 260, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Протокол от юлския пленум на ЦК на БКП, състоял се на 18 юли 1949 г., с. 3.
Кръстю Добрев | → | министър на вътрешната търговия (20 януари 1950 – 1 февруари 1957) | → | Райко Дамянов |
|
- Български министри
- Членове на ЦК на БКП
- Секретари на ЦК на БКП
- Български политици (1945 – 1989)
- Посланици на България в Югославия
- Командири на въстанически оперативни зони на НОВА
- Партизани от Партизански отряд Васил Левски (Плевен)
- Участници в Септемврийското въстание
- Участници в Юнското въстание
- Българи в Югославия
- Българи в СССР
- Затворници
- Родени в град Искър
- Починали в София