Йордан Йотов
Йордан Йотов | |
български юрист, историк и политик | |
Роден |
2 октомври 1920 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет Московски държавен университет |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | Институт по история на БКП |
Политика | |
Партия | БКП (1944 – 1989) |
Отличия | „Георги Димитров“ „13 века България“ |
Секретариат на ЦК на БКП | |
Секретар на ЦК на БКП (1984) | |
Депутат | |
VIII НС IX НС | |
Семейство | |
Деца | Бойко Джуранов |
Йордан Николов Йотов е български политик от Българската комунистическа партия и историк – член-кореспондент на БАН.
Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизанска бригада „Чавдар“. Член на Политбюро на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Младежки години и начало на политическата кариера
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Йотов е роден на 2 октомври 1920 г. в село Липница, Орханийско. Член на РМС от 1937 г. и на БКП от 1944 г. За комунистическа дейност е изключен от гимназията. Арестуван многократно и интерниран. Участва в партизанското движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизанска бригада „Чавдар“ от април 1944 г. Политкомисар на чета, после и на батальон.
След 9 септември 1944 г. е секретар на Окръжния комитет на РМС в Ботевград, а след това завежда отдел в Окръжния комитет на БКП в града.[1]
Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. После работи като асистент по марксизъм-ленинизъм. Избран е за професор в Катедрата по история на КПСС в университета.
Научна кариера
[редактиране | редактиране на кода]След аспирантура в Московския университет, завършена през 1955 г., става научен сътрудник и заместник-директор на Института по история на БКП (1969 – 1977). Професор, доктор на историческите науки и член-кореспондент на БАН.
Дейност в ръководството на БКП и на НРБ
[редактиране | редактиране на кода]От 1978 до 1984 г. е член на ЦК на БКП. През 1984 г. е избран за член на Политбюро, а през 1986 г. – за секретар на ЦК на БКП. Председател е на Комисията по духовните и идеологическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП.
Главен редактор на в. „Работническо дело“ от 1977 г. до 1987 г.
Член е на Държавния съвет на Народна република България от 1986 до 1989 г.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Умира в София на 21 юни 2012 г. На погребението му реч произнася неговият племенник проф. Георги Близнашки, бъдещ служебен министър-председател (2014).[2]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Съпругата му е дългогодишна учителка по литература в Ботевград. Има един син – Бойко Джуранов.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 241.
- ↑ Проф. д-р Георги Близнашки, „Посмъртно слово за другаря. Чичо Дачо, борбата продължава!“, слово при погребението на Йордан Йотов, в-к „Дума“, бр. 145, 25 юни 2012.
|
|
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП
- Членове на Държавния съвет на НРБ
- Секретари на ЦК на БКП
- Български журналисти
- Български историци
- Член-кореспонденти на БАН
- Български юристи
- Партизани от Партизанска бригада Чавдар
- Затворници
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Възпитаници на Московския университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „13 века България“
- Заслужили деятели на науката
- Родени в община Ботевград
- Починали в София