Никола Павлов (политик)
Никола Павлов | |
Секретар на ЦК на БРП (к.) | |
Мандат | 18 ноември 1946 – 27 декември 1948 |
---|---|
Назначен от | Цент-я комитет на БРП (к.) |
Председател на ЦК на БРП (к.) | |
1945 – 1948 | Георги Димитров |
Предшественик | Трайчо Костов |
Наследник | Георги Димитров |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Полит. партия | БКП (1923 – ?) |
Професия | архитект • политик |
Портал Политика |
Никола Павлов Колев (Комара) е български политик от БКП.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход, образование и младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Никола Павлов е роден на 3 май 1906 г. в с. (дн. гр.) Угърчин. През 1923 г. постъпва като ученик а архитектурния отдел на Държавното средно техническо училище „Цар Борис III". Член е на БРП (т.с.) от 1923 г. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). След поражението на въстанието е деловодител на ЦК на БКМС. След провал през 1931 г. е осъден по ЗЗД на 11-годишен затвор. Присъдата изтърпява в затворите в Плевен, Стара Загора, Шумен и Сливен. Освободен през 1937 г. и от 1938 г. е деловодител на ЦК на БРП (т.с.).
Участва в съпротивителното движение по време на ВСВ, заради което е арестуван многократно. Въдворяван е в лагерите Гонда вода и Еникьой. Прави неуспешен опит за бягство. Обвиняем е по Процеса срещу ЦК на БРП (т.с.) и отново е осъден на лишаване от свобода по ЗЗД. Присъдата изтърпява в затворите в София, Стара Загора, Шумен, Скопие и Плевен.
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]След 9 септември 1944 г. е член на Централната контролна комисия при ЦК на БРП (к.) (между 27 декември 1948 и 28 ноември 1961 г.) и същевременно неин председател (между 27 декември 1948 и 19 декември 1956 г.). В периода 18 ноември 1946 до 27 декември 1948 г. е секретар на ЦК на БРП (к.) на партийното стопанство, финанси и администрация[1], а след това до 1949 г. – началник на кабинета на Георги Димитров[2]. Последно е заместник-министър на строежите и пътищата. Бил е член на ЦК на БРП (к.) от 18 ноември 1946 до 27 декември 1948 г. и на вече преименувалата се в ЦК на БКП партия до 4 август 1949 г.[3] Отстранен е от ЦК за „неискреност“, след което е осъден в процеса срещу Трайчо Костов и остава в затвора до 1956 г.[4]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на спомени „Деловодителя на ЦК“, издадени посмъртно през 1988 г.[5]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Протокол от ХІІ пленум на ЦК на БРП (к), от 18 ноември 1946 г., с. 1 – 2.
- ↑ Тодор Живков – мит и истина Архив на оригинала от 2012-02-09 в Wayback Machine. – znam.bg
- ↑ Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 4 август 1949 г., с. 1, 76 – 78.
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 27, 56.
- ↑ Никола Павлов, „Деловодителят на ЦК“, С., 1988 г.
|
|