Партизански отряд „Хаджи Димитър“

Партизанският отряд „Хаджи Димитър“ е подразделение на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на комунистическото партизанско движение в България (1941-1944). Действа в района на Сливен.^[1]

Първите комунистически партизани в Сливенско излизат в нелегалност през юни 1941 г. В началото на 1942 г. понасят полицейски удар. След увеличаване на състава на 15 септември 1942 г. формират партизанска чета/дружина „Георги Георгиев“. През ноември съвместно с дружина „Съби Димитров“ четата води бой с полицейско подразделение. Успява да излезе от блокирания район с. Бинкос-Сливен. Прераства в отряд „Георги Георгиев“ в състав от две чети. Командир на отряда е Иван Гинчев (Йонко), политкомисар Атанас Димитров. Наименуван е на загиналия член на Ямболския комитет на БРП (к) Георги Георгиев.^[2]

Първата бойна акция на дружина „Георги Георгиев“ е опожаряването на мандрата в с. Гавраилово, Сливенско, на 25 юли 1943 година.^[3] Провежда акции в с. Долно Паничерево, с. Гурково, с. Сборище, мина „Твърдица“, мина „Чумерна“, мина „Свинска глава“ и с. Голямо Шивачево.

На 25 март 1944 г. води тежък бой с армейски и жандармерийски подразделения при с. Ковачите и се изтегля с минимални загуби. Масовизира се и прераства през май в отряд „Хаджи Димитър“. Първоначалното име на отряда е отряд № 2^[4]. Командир на отряда е Иван Гинчев, политкомисар Нено Стоянов. Блокира горското стопанство в местността „Сондите“ при с. Генерал Гурково, системно прекъсва телефонните линии в района на действие.^[5]

На 9 септември 1944 г. установява властта на ОФ в Сливен и Сливенско.

Партизани от отряд „Хаджи Димитър“:

Иван Гинчев (Йонко), командир на отряда, от с. Малко Чочовени
Нено Стоянов, политкомисар
Атанас Димитров, политкомисар на партизанска чета „Георги Георгиев“
Стоян Павлов (Станимир), от Ямбол (1925-2004)
Тоньо Петров (Милуш), от с. Овчи Кладенец (1924-2004)
Георги Александров Вълов (Светльо), от Ямбол (1924-1995)
Керана Ангелова Димитрова (Катя), от с. Любенова махала, Сливенско (25 декември 1920-19 остомври 1989)
Велка Банова (Янка)
Диньо Бакалов (Светльо)
Петър Семерджиев (7 април 1917 – 2008)
Панайот Каракачанов (1 ноември 1917-31 декември 1997)
Димитър Димов (бай Даню, Танасов) (22 февруари 1903-4 февруари 1968)

Източници

↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37, 123
↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 213, 222, 278, 286
↑ Димитров, Димитър и Христо Кьосев. Партизанското движение в Шеста въстаническа оперативна зона, Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, книжка 6, с. 31.
↑ Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 175 // Архивиран от оригинала на 2021-08-31. Посетен на 2016-01-10.
↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 113, 122, 180

[1] История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37, 123

[2] История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 213, 222, 278, 286

[3] Димитров, Димитър и Христо Кьосев. Партизанското движение в Шеста въстаническа оперативна зона, Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, книжка 6, с. 31.

[4] Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 175 // Архивиран от оригинала на 2021-08-31. Посетен на 2016-01-10.

[5] История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 113, 122, 180

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]