от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Костов Георгиев е български композитор и политик. Министър на културата в правителството на Жан Виденов .
Георги Костов е роден на 21 януари 1941 г. в София , Царство България . Завършва Българската държавна консерватория през 1966 г. със специалност „Композиция“ в класа на проф. Панчо Владигеров . През 1972 – 1973 г. специализира в Москва , СССР .
Преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория започва през 1966 г., през 1977 г. става доцент, от 1985 г. е професор по хармония и композиция. След това; от 9 ноември 1989 до 10 април 2008 г. е ректор на висшето учебно заведение и министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995 – 1996). Носител е на орден „Стара планина“ .[ 1]
На 19 януари 2024 г. Съюза на българските композитори съобщава, че Георги Костов е починал на 82 години.[ 2]
„Манастирски неволи“, диптих по Елин Пелин , либр. П. Герджиков;
„Жената със златния косъм“ и „Нещастие“ (1989, Благоевград).
„Вълшебствата на Тотобан“ (1983, Пловдив).
„Четиримата близнаци“ по П. Панчев (1997, София, ДМТ);
„Казанова“ (2002, София, ДМТ).
„Гордеем се с тебе, Партийо“ (1975);
„Жив е той“ (1976);
„Младежка увертюра“;
„Три диафонични танца“;
„Ритмични движения“;
„Антифонни диалози“
Дивертименто за джазов и симфоничен оркестър (1974).
Концерт за кларинет и оркестър (1958);
Концерт за валдхорна, струнен оркестър и тимпани.
Концертино за виола и оркестър (1965).
Ръченица (1976);
Гротеска за тромбон и оркестър (1981).
„Здравей, асамблея на мира“ – детска сюита-рапсодия (1986).
Поема за тромпет, струнен оркестър и тимпани (1966);
Кончерто гросо (1986 г.).
Концерт за тромпет, струнен оркестър и ударни (1970).
Вокализа за сопран, цигулка, виола и вибрафон;
„Грациозни движения“ за ударни;
Рондо и Концертна пиеса за тромбон и пиано (1974).
Георги Костов е автор и на повече от 1000 песни.
„Червеният карамфил“ (Сочи)
„Виетнамчето Лин“, изп. Емилия Маркова (Втора награда, 1969).
„Златният Орфей“
„Остани“, изп. Л. Иванова (Първа награда, 1976);
„Градините на любовта“, изп. Е. Димитров (Първа награда, 1980).
„Мелодия на годината“
„Без радио не мога“, т. М. Спасов, изп. Л. Иванова (1968)
Радиоконкурс „Пролет“
„Пролетни гласове“, изп. Група „Сигнал“ (Втора награда, 1980);
„Пътуване“, изп. М. Иванова (Втора награда, 1981).
Курсивът показва временно назначение
Нормативен контрол