Андрей Стоянов (композитор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Андрей Стоянов.
| Андрей Стоянов | |
| български композитор, пианист, педагог и музикален теоретик | |
| Роден | Андрей Анастасов Стоянов
|
|---|---|
| Починал | 29 септември 1969 г.
|
| Учил в | Робърт колеж |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | пиано |
| Участник в | „Българска академия на науките“ |
| Семейство | |
| Баща | Анастас Стоянов |
| Братя/сестри | Веселин Стоянов |
| Андрей Стоянов в Общомедия | |
Андрей Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, педагог, музикален теоретик. От 1942 година е академик на БАН.
Син е на композитора Анастас Стоянов и брат на композитора и пианист Веселин Стоянов. Има родствена връзка с писателя Добри Войников[1]. Получава първите уроци по пиано от баща си на 6-годишна възраст. Завършва Роберт колеж в Цариград, където учи пиано при австрийския педагог Сикач. От 1910 до 1914 учи в Музикалната академия във Виена пиано при Карл Прохазка и теоретични дисциплини при Херман Греденер и Евзебиус Мандичевски. След завръщането си в България през периода 1914 – 1922 година е преподавател в Държавното музикално училище (днес Национално музикално училище „Любомир Пипков“). Впоследствие е професор в Държавната музикална академия (1922-1958). От 1950 г. завежда катедрата по пиано. До 1947 г. е концертиращ пианист.
Той е един от основателите на българската пианистична школа и на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“ (1933). От 1953 ръководи музикално-педагогическата секция на Института за музика (дн. Сектор „Музика“ в Институт за изкуствознание) БАН.
Пише пиеси за пиано, няколко камерни произведения, солови и хорови песни и др.
Автор е на редица книги и други научни трудове предимно в областта на музикалната педагогика и естетика, учебни пособия, над 300 статии и др.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]
- Камерна музика:
- Трио за пиано, цигулка и виолончело.
- Рапсодия за цигулка и пиано.
- За пиано:
Funf Klavierstuke (С. А. Klemm, Leip-zig) (1917).
5 лирични пиеси; 3 български рапсодии; Рапсодиета; „Акварели“ (10 тонови картини); 2 сонати; 6 концертни сонатини; 8 пиеси за деца (1952); „Албум за младежта“ (1954); „По слънчеви пътеки“ (20 пиеси) (1955); 40 народни песни и танци (1956); Вариации върху народна песен (1958); 8 прелюдии; 3 танцови пиеси.
- Вокална музика със съпровод на пиано:
40 песни върху стихове на Ив. Вазов, П. Славейков, Д. Дебелянов, П. Яворов, Хр. Смирненски, Хр. Ясенов, К. Христов, Н. Лилиев, Н. Вапцаров, Д. Габе и др. („Старият музикант“, т. Д. Дебелянов, „Тихият пролетен дъжд“, т. Н. Лилиев и др.).
- Хорова музика:
За см. хор: „Да бъде ден“, т. Хр. Смирненски; „Колело“, т. Ел. Багряна; „Каменарки“, т. Л. Станчев и др.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Андрей Стоянов избрани съчинения“ (отг. ред. Ст. Стоянов) (София, 1972).
- Стоянов, Андрей „Есета из архива“. Сборник. (Съст. Д. Калайджиева-Стойнева и А. Стойнев (София, 2000).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Държавен симфоничен оркестър Шумен, архив на оригинала от 19 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130719053138/http://statesymphoshumen.bg/, посетен на 10 март 2013
