Стоян Брашованов
| Стоян Брашованов | |
| български музиколог-фолклорист | |
| Роден |
14 септември 1888 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 октомври 1956 г.
|
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работил в | Държавна музикална академия |
| Публикации | „История на музиката“ (1946) |
| Семейство | |
| Деца | Лада Брашованова |
Стоян Костов Брашованов е български музиколог-фолклорист и общественик, преподавател (професор) и ректор в Държавната музикална академия. Считан е за първия български професионален музиколог.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1888 г. в Русе. За кратко през 1908 г. учи философия и музикология в Берлин, но после продължава следването си в Лайпцигския университет, където през 1923 година защитава докторска дисертация по музикални науки.
Завръщайки се в България, Брашованов първо работи като гимназиален учител, а по-късно е поканен за хоноруван преподавател по музикална естетика, музикална педагогика и история на музиката в Държавната музикална академия. Назначен е на щат през 1931 г., а през 1938 г. е избран за професор. Между 1937 и 1940 г. заема поста директор на учебното заведение.[2] През 1947 г. в Академията е учредена катедра по музикални науки (днес катедра „История на музиката и етномузикология“) и за първи неин ръководител е избран проф. Стоян Брашованов.[1]
Той е автор на няколко монографии и около 120 публицистични статии и рецензии, които излизат в специализирани издания в страната и чужбина, както и в ежедневния и периодичния печат. Статиите му, публикувани в България, до голяма степен отразяват и коментират обществения, културния и музикалния живот и имат историко-биографичен, педагогически и естетически характер. Чрез статиите си за чуждестранни печатни издания и енциклопедии той прави опити да популяризира в чужбина българската музикална култура и българския фолклор.
Един от най-важните трудове на Брашованов е монографията му „История на музиката“ от 1946 г., в която разглежда развитието на музикалната култура у различните народи, в това число и у българите. Значима е и докторската му дисертация на тема „Über die Rhytmik und Metrik des bulgarischen Volksliedes“, която разглежда същността на неравноделните тактове, което е второто подобно изследване на българския музикален фолклор след „Метричните и ритмичните основи на българската народна музика“ на Добри Христов от 1913 г. През 1956 г. пише биографична студия за известния фолклорист Васил Стоин (1880 – 1938).[2]
Негова дъщеря е музиколожката Лада Брашованова.
Стоян Брашованов умира през 1956 г. в София.[3]
Личният му архив се съхранява във фонд 2055К в Централен държавен архив. Той се състои от 459 архивни единици от периода 1888 – 2002 г.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б История на катедра „История на музиката и етномузикология“, сайт на НМА (мъртъв линк).
- ↑ а б Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 185. (на български)
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 380
- ↑ Стоян Костов Брашованов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 12 октомври 2018 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стоян Брашованов, „Музика и църква. Музикалноисторически поглед върху Реформацията“, електронна публикация в Литературен клуб, 7 февруари 2006 г. (ориг. в сп. „Българска мисъл“, кн. VII-VIII, 1931, с. 543 – 549, 620 – 625.)
|
