Рилска преработка на „История славянобългарска“
| Рилска преработка на „История славянобългарска“ | |
| Автор | неизвестен |
|---|---|
| Създаден | 1825 Османска империя |
| Оригинален език | Български |
| Жанр | Етнография |
Рилската преработка на „История славянобългарска“ е ръкопис, съставен през 1825 година в Рилския манастир. Съхранява се в Народна библиотека „Кирил и Методий“ под № 775. [1]
Обхваща 88 листа с писмо размери 14X20 см. едър правилен нов полуустав с по 18 реда на страница. Заглавията в ръкописа са в червено, а числата с буквени цифри. [2]
Това е първата преработка, а не препис на „История славянобългарска“, като със сигурност е установено че тази преработка има компилативен характер с История во кратце о болгарском народе словенском. Тази първа преработка става протограф на много нови преписи на вече преработения оригинален текст. На практика до излизането на печатния Царственик или история болгарская, това е алтернативна компилативна редакция на Паисиевата история. [3][4]
Етно-географски опис
[редактиране | редактиране на кода]Този ръкопис има като добавка списък на българските области и градове. Българското землище според преписвача от 20-те години на XIX век обхваща четири български области, а именно: Мизия, Тракия, Македония и Дардания, съответно с по: 33; 43; 37 и 21 града или общо 134 (реално 133) български града. Дардания била откъм венецианската страна, явно откъм т.нар. Албания Венета, Тракия била източната страна, Македония – южната, а Загорие, т.е. Мизия – северната българска страна. Явно преписвачът е ползвал стар източник за някои или за повече от тези му данни (поне от XVIII век), т.к. Венецианска република от 1797 г. няма. В този контекст добавката е особено ценно българско географско-етнографско описание непосредствено преди и по време на Наполеоновите войни, Първото сръбско въстание и последвалата Гръцка война за независимост. [5]
Списъкът е направил впечатление и е публикуван първо от Найден Геров, а след него и от Марин Дринов.
Български градове в Мизия
[редактиране | редактиране на кода]- Белоградчик
- Неготин
- Фатислам (Кладово)
- Берковица
- Кутловица (Монтана)
- Видин
- Враца
- Оряхово
- Лом
- Ловеч
- Никопол
- Севлиево
- Плевен
- Свищов
- Търново
- Русе
- Арбанаси
- Родостол, т.е. Доростол – Силистра
- Ряхово
- Разград
- Мачин
- Ески Джумая (Търговище)
- Шумен
- Козла, т.е. Козлуджа (Окръг Кюстенджа)
- Кесаково е или Кюстенджа или Черна вода (град) с антично име Аксиопол
- Пазарджик, т.е. Нови Пазар
- Преслав
- Баба, т.е. Бабадаг
- Тулча
- Каварна
- Варна
- Суворово, т.е. Козлуджа в списъка
- Селищата по списък са 32, а не 33, както сочи автора, може би заради Балчик който е поставен в Тракия.
Български градове в Тракия
[редактиране | редактиране на кода]- Созопол
- Бабаески
- Сара, вероятно Малък Самоков или Селиолу
- Нона, вероятно Енос
- Одрин
- Бургас, а може би Люлебургас
- Айло, т.е Ахтопол
- Несебър
- Айтос
- Балчик
- Малко Търново
- Карнобат
- Жеравна
- Узунджово
- Хасково
- Чирпан
- Захра, т.е. Нова Загора
- Загора, т.е. Стара Загора
- Ямбол
- Сливен
- Котел
- Казанлък
- Карлово
- Етрополе
- Пловдив
- Стена, т.е. Станимака
- Пазарджик
- Самоков
- Ихтиман
- Златица
- Пещера
- София
- Радомир
- Дупница
- Джумая, т.е. Благоевград
- Кюстендил
- Баня, т.е. Сапарева баня
- Брезник
- Трън
- Пирот
- Враня
- Лесковац
- Ниш
- Круша, т.е. Крушевац
- Балчик следва да е в Мизия
Български градове в Македония
[редактиране | редактиране на кода]- Новай, вероятно тогава днешното землище на Смолян
- Козя стена, по всяка вероятност Рудозем заради крепостта Козник
- Скеча
- Гюмюрджина
- Смилян
- Зъхна
- Просечена
- Драма
- Филиопис
- Неврокоп
- Мехомия
- Баня
- Мелник
- Сяр
- Демирхисар
- Джумая
- Дойран
- Петрич
- Радовиш
- Виница
- Струмица
- Щип
- Кочани
- Паланка
- Кратово
- Куманово
- Тиквеш
- Велес
- Търлис
- Скопие
- Балджа
- Воден
- Нов град
- Негуш
- Катраница
- Вардар
- Прищина
Български градове в Дардания
[редактиране | редактиране на кода]- Охрид
- Битоля
- Прилеп
- Нови пазар
- Дяково
- Призрен
- Калканда
- Елбасан
- Шкодра
- Река
- Дебър
- Ужеца
- Горна река
- Долен Дебър
- Скендер, т.е. Круя или цялата Албанска низина
- Крушовица, т.е. Крушево (община Краковища), а може и Крушево (град)
- Кораб, явно се има предвид землището около Кораб (планина)
- Ново село, т.е. Ново село (община Кукъс)
- Плясово, т.е. Пляса
- Бер
- Всъщност изброените градове в Дардания са 20, а не 21. [6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 425. 1915, 1917.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 425. 1915, 1917.
- ↑ ИЗ ИСТОРИЯТА НА ИСТОРИЯТА – ПРЕПИСИ И ПРЕРАБОТКИ НА ПАИСИЕВИЯ ТЕКСТ // Архивиран от оригинала на 2017-08-11. Посетен на 2017-06-26.
- ↑ Българска книга: енциклопедия, стр. 211
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, документ № 97; стр. 202 – 203. 1915, 1917.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, документ № 97; стр. 202 – 203. 1915, 1917.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- М.Стоянов – Преписи на Паисиевата „История славянобългарска“. В: Сб. Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962 (573 – 575).
