Енос
Енос Enez | |
Страна | Турция |
---|---|
Регион | Мармара |
Вилает | Одрин |
Надм. височина | 5 m |
Население | 3752 души (2007) |
Официален сайт | www.enez.gov.tr |
Енос в Общомедия |
Енос (на турски: Enez, Енез, на гръцки: Αίνος, Енос) е град, околийски и общински център в Източна Тракия, Северозападна Турция, вилает Одрин (Едирне) на югоизток от устието на река Марица. Между устието на Марица и града се намира националният парк Далян.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1738 г. населението на Енос, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Енос живеят 35 семейства помаци, смесени с турци и гърци.[2]
В 1912 година по време на Балканската война Енос е превзет от българската армия. Градът е крайна точка на линията Мидия — Енос, територията, която според Лондонския мирен договор Османската империя отстъпва на страните от Балканския съюз.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Енос е наречена улица в квартал „Стрелбище“ в София (Карта).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт на града Архив на оригинала от 2008-12-01 в Wayback Machine.
- Petit, L. Typicon du monastère de la Kosmosotira près d'Aenos (1152. - Izvestija Russkogo arheologicheskogo instituta v Konstantinopole, T. XIII (1908), pp. 17-77
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 129; 133 – 134.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 296.