Расино
Расино Расино | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Охрид |
Географска област | Охридско |
Надм. височина | 961 m |
Население | 8 души (2002) |
Пощенски код | 6306 |
МПС код | ОН |
Расино в Общомедия |
Расино (на македонска литературна норма: Расино) е село в община Охрид на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 16 километра североизточно от Охрид.
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Расино (Rasino) е посочено като село с 60 домакинства със 156 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Расино е населявано от 60 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Расино е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 8 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Расино има 64 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители северномакедонци.[5]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 8 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
На 16 юни 2002 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък на църквата „Свети Никола Талалей“.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
|