Горно Лакочерей
| Горно Лакочерей Горно Лакочереј | |
| — село — | |
 Лакочерейският манастир „Свети Спас“ в началото на XX век | |
  Горно Лакочерей | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 722 m |
| Население | 515 души (2002) |
| Пощенски код | 6000 |
| МПС код | ОН |
| Горно Лакочерей в Общомедия | |
Горно Лакочерей (на македонска литературна норма: Горно Лакочереј) е село в община Охрид на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 9 километра северно от Охрид на Коселската река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Край селото е Лакочерейският манастир „Свети Спас“, чиято църква е от XIX век.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Горни Локоцарей (Lokotzaréi-gorni) е посочено като село с 25 домакинства с 80 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 130 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Лакочерей е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на Горно Лакочерей е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Локочерай има 120 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Горно и Долно Лакочерей са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1963 година е изградена църквата „Свети Атанасий“. Църквата „Свети Никола – Талалей“ е изградена на темелите на църква от XIX век и е осветена на 4 юни 1995 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 515 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 514 |
| албанци | 1 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
| |||||||||||
