Долно Лакочерей
| Долно Лакочерей Долно Лакочереј | |
| — село — | |
  Долно Лакочерей | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 698 m |
| Население | 728 души (2002) |
| Пощенски код | 6000 |
| МПС код | ОН |
| Долно Лакочерей в Общомедия | |
Долно Лакочерей (на македонска литературна норма: Долно Лакочереј) е село в община Охрид на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 5 километра северно от Охрид на Коселската река.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Западно от селото е укрепеното селище от Бронзовата епоха Градище.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Локоцарей (Lokotzaréi) е посочено като село с 20 домакинства с 65 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 140 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Лакочерей е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на Горно Лакочерей е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Локочерай има 200 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Долно и Горно Лакочерей са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Църквата „Света Неделя“ е изградена в 1971-73 година на темелите на по-стара църква и е осветена в 1974 година от митрополит Методий Дебърско-Кичевски. Представлява еднокорабна, градена от камък сграда с три апсиди и осемстранен купол. Изписана е от Йоне Симонче от Охрид.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 728 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 727 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 247. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
| |||||||||||
