Ракетни крайцери тип „Тикондерога“
| Ракетни крайцери тип „Тикондерога“ Ticonderoga class cruiser | |
_steams_alongside_of_USS_Nimitz_(CVN-68)_and_USS_Independence_(CV-62)_off_Japan_on_25_September_1997_(6510644).jpg) Крайцерът „Порт Роял“ (USS Port Royal (CG-73)) и самолетоносачите USS Nimitz (CVN-68) и USS Independence (CV-62) при бреговете на Йокосука (Япония) 25 септември 1997 г. | |
| Флаг |  САЩ |
|---|---|
| Клас и тип | Ракетни крайцери от типа „Тикондерога“ |
| Следващ тип | Ракетни крайцери тип „CG(X)“ (по план, отменени); DDG(X) (по план); Разрушители тип „Арли Бърк“ (реално) |
| Предшестващ тип | Ракетни крайцери тип CSGN (по план, отменени); Ракетни крайцери тип „Вирджиния“ (реално) |
| Производител | Ingalls Shipbuilding, Паскагула (Мисисипи) и Bath Iron Works, Бат (Мейн) в САЩ |
| Планирани | 27 |
| Построени | 27 |
| В строеж | 1980 г. – 1994 г. |
| В строй | 1983 г. – понастоящем |
| Утилизирани | 17 |
| Служба | |
| Състояние | 10 единици са в строй |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 7014 - 8910 t (стандартна); 9047 - 10 010 t (пълна) |
| Дължина | 172,5 m |
| Дължина по водолинията | 162,4 m |
| Ширина | 16,7 m |
| Газене | 9,7 m |
| Задвижване | 4 газотурбинни двигателя General Electric LM2500 |
| Мощност | 80 000 к.с. (60,0 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 32 възела (59,3 km/h) |
| Далечина на плаване | 6000 мили на 20 възела ход, 3300 мили на 30 възела ход; Запас гориво: 2000 t |
| Екипаж | 387 души |
| Радиолокационни станции (РЛС) | AN/SPY-1A/B; AN/SPS-49; AN/SPG-62; AN/SPS-73; AN/SPQ-9 |
| Хидроакустическа система (ХАС) | AN/SQQ-89(V)1/3 - A(V)15 Sonar suite: * AN/SQS-53B/C/D; * AN/SQR-19 TACTAS; * AN/SQR-19B ITASS; * MFTA passive sonar * AN/SQQ-28 |
| Радиоелектронно оборудване | AN/SLQ-32; Mark 36 SRBOC; AN/SLQ-25 Nixie |
| Кръстени в чест на | превземането на форт Тикондерога |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2x1 127 mm Mod. 1 |
| Зенитна артилерия | 2x6 ЗАК „Вулкан-Фалакс“ 2x1 25 mm 2 – 4 12,7 mm картечници |
| Ракетно въоръжение | 2x4 ПУ за ПРК „Харпун“ УВП Mk 41 с общо 122 ракети „Томахоук“, „SM-1“, SM-2,SM-3,SM-6 и „ASROC“ |
| Торпедно въоръжение | 2x3 324 mm ТА |
| Хеликоптери | 2 x Sikorsky SH-60 Seahawk LAMPS Mk III |
| Ракетни крайцери тип „Тикондерога“ в Общомедия | |
Тикондерога (на английски: Ticonderoga) са серия ракетни крайцери на ВМС на САЩ. Корабите от този тип са първите бойни кораби от ВМС на САЩ, носещи бойната информационно-управляваща система (БИУС) „Аеджис“. Главният кораб на серията е поръчан през 1978 г. като разрушител УРО (DDG-47[~ 1]), но на 1 януари 1980 г., още преди да е окончателно построен, е прекласифициран на крайцер с УРО (USS Ticonderoga (CG-47)) поради съществено по-високите му бойни възможности. Като основа за разработката им са взети корпусът и механизмите на разрушителите от типа „Спрюенс“.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите от типа „Тикондерога“ имат характерен корпус с далеч изтеглен напред в носа полубак, на 85% от неговата дължина, клиперен нос и транцева кърма. Обводите на корпуса са проектирани с оглед намаляване на амплитудите на бордовото и киловото люлеене и съпротивлението на водата при движение на кораба. На основа опита от експлоатацията на типа „Спрюенс“ общата дължина на кораба, за сметка на удължената носова част, е увеличена с 1,1 м, на нея има специален фалшборд с дължина около 40 и височина около 1,4 м за намаляване на въздействията на вълните в щормово време върху носовите установки – 127-мм АУ и УВП (установка за вертикален пуск). Със същата цел крайцерите имат система за стабилизация на люлеенето и бордови килове.
Съгласно проекта крайцера продължително време трябва да поддържа скорост от 20 възела при 7 бално вълнение. Комините са разнесени по бордовете и дължината на кораба. Зад ходовия мостик и в средната част на надстройката има решетчести мачти.
В конструкцията на кораба широко се използвани също и дълговечни материали (алуминиеви сплави, пластмаса, износоустойчиви покрития). Погребите за боеприпаси на корабите са защитени с 25-мм стоманени плочи. Най-важните части на надстройката са допълнително защитени с локални панели. Горната палуба има винилово покритие.
По сравнение с другите американски кораби на крайцерите от типа „Тикондерога“ е увеличена площта на жилищните помещения, които са поместени в средната част на корпуса и в надстройката. Койките са групирани в блокове по шест броя и са разделени с леки прегради. Конструкторите са предвидили и специални помещения за почивка и занимания.
Всеки крайцер от типа „Тикондерога“ е приспособен за действия в условията на използване на оръжия за масово унищожение. В корпуса и на надстройката липсват илюминатори. Всички вътрешни помещения са оборудвани със система за климатизация на въздуха.
На кораба са монтирани лентови транспортьори и елеватори за предаването на товари от горната палуба към по-долните и преместването им по отсеци. Един от транспортьорите подсигурява хоризонталното преместване на товарите по цялото протежение на кораба – от носа до кърмата. В носовата и кърмовата части са оборудвани два поста за прием на товари, доставяни чрез вертолети.
Модулната конструкция на оборудването дава възможност да се използва метода за агрегатен ремонт и бързо да се сменят неизправните блокове от личния състав на кораба и обслужващата го плавбаза.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]
На първите пет кораба от типа „Тикондерога“ има обикновените двурелсови универсални установки за изстрелване на противокорабните ракети „Харпун“, зенитните „Стандарт“ и противолодъчните АСРОК. Започвайки от шестия кораб, те са заменени с установките за вертикален пуск (УВП) на ракети Mark 41 с клетки-контейнери. Използването на УВП позволява да се повиши живучестта на установките, да се увеличи боезапаса и номенклатурата на изстрелваните ракети, да се съкрати времето за реакция. Типовия боекомплект на УВП на крайцерите от типа „Тикондерога“ е 26 крилати ракети „Томахоук“, 16 ПЛУР ASROC или RUM-139 VL-Asroc и 80 ЗУР „Стандарт-2“ – всичко 122 ракети в два модула.
В периода 2000 – 2011 г. всички крайцери „Тикондерога“ са модернизирани за възможност да използват ракетите-прихващачи RIM-161 Standard Missile 3. Тези ракети позволяват, с помощта на насочване от радара на „Аеджис“, да се поразяват отвъдатмосферни цели на дистанция от 500 км и на височина до 160 км. На 21 февруари 2008 г. крайцерът USS „Lake Erie“, с помощта на такава ракета, провежда успешно прихващане на неуправляемия спътник USA-193 на дистанция от 275 км.
Представители на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Всичко са построени 27 крайцера с УРО от типа „Тикондерога“. 11 от тях – номера от CG-63 до CG-73 – са извадени в резерва през 2015 финансова година за икономия на средства.[1][2]
В строй остават 10 крайцера.[3][4][5][6]
| Статус | Брой |
|---|---|
| В строй | 10 |
| Отписани от флота, в резерв | 12 |
| Отписани от флота, за утилизиране | 0 |
| Отписани от флота, утилизирани или потопени | 5 |
| Общо | 27 |
| Име | Номер | Корабостроителница | Порт на базиране | Поръчан | Заложен | Спуснат | В строй | Статус |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| USS Ticonderoga (CG-47) | CG-47 | Ingalls | н/д | 22.09.1978 | 21.01.1980 | 25.04.1981 | 22.01.1983 | Утилизиран през 2022 |
| USS Yorktown (CG-48) | CG-48 | Ingalls | н/д | 28.04.1980 | 19.10.1981 | 17.01.1983 | 04.07.1984 | Утилизиран през 2024 |
| USS Vincennes (CG-49) | CG-49 | Ingalls | н/д | 28.08.1981 | 19.10.1982 | 14.04.1984 | 16.07.1985 | Утилизиран през 2011 |
| USS Valley Forge (CG-50) | CG-50 | Ingalls | н/д | 28.08.1981 | 14.04.1983 | 23.06.1984 | 18.01.1986 | Потопен като кораб мишена на 2.11.2006 на изпитателния полигон близо до Кауаи, Хавай |
| USS Thomas S. Gates (CG-51) | CG-51 | Bath | н/д | 20.05.1982 | 31.08.1984 | 14.12.1985 | 22.08.1987 | Утилизиран през 2017 |
| USS Bunker Hill (CG-52) | CG-52 | Ingalls | Бремъртън | 15.01.1982 | 11.01.1984 | 11.03.1985 | 20.09.1986 | В резерва |
| USS Mobile Bay (CG-53) | CG-53 | Ingalls | Бремъртън | 15.01.1982 | 06.06.1984 | 22.08.1985 | 21.02.1987 | В резерва |
| USS Antietam (CG-54) | CG-54 | Ingalls | Пърл Харбър | 20.06.1983 | 15.11.1984 | 14.02.1986 | 06.06.1987 | В строй |
| USS Leyte Gulf (CG-55) | CG-55 | Ingalls | Норфолк | 20.06.1983 | 18.03.1985 | 20.06.1986 | 26.09.1987 | В резерва |
| USS San Jacinto (CG-56) | CG-56 | Ingalls | Филаделфия | 20.06.1983 | 24.07.1985 | 14.11.1986 | 23.01.1988 | В резерва |
| USS Lake Champlain (CG-57) | CG-57 | Ingalls | Бремъртън | 16.12.1983 | 03.03.1986 | 03.04.1987 | 01.06.1988 | В резерва |
| USS Philippine Sea (CG-58) | CG-58 | Bath | Норфолк | 27.12.1983 | 08.04.1986 | 12.07.1987 | 18.03.1989 | В строй |
| USS Princeton (CG-59) | CG-59 | Ingalls | Сан Диего | 16.12.1983 | 15.10.1986 | 02.10.1987 | 11.02.1989 | В строй |
| USS Normandy (CG-60) | CG-60 | Bath | Норфолк | 26.11.1984 | 07.04.1987 | 19.03.1988 | 09.12.1989 | В строй |
| USS Monterey (CG-61) | CG-61 | Bath | Филаделфия | 26.11.1984 | 19.08.1987 | 23.10.1988 | 16.06.1990 | В резерва |
| USS Robert Smalls (CG-62) (бивш Chancellorsville[7]) | CG-62 | Ingalls | Йокосука | 26.11.1984 | 24.06.1987 | 15.07.1988 | 14.11.1989 | В строй |
| USS Cowpens (CG-63) | CG-63 | Bath | Пърл Харбър | 08.01.1986 | 23.12.1987 | 11.03.1989 | 09.03.1991 | В резерва |
| USS Gettysburg (CG-64) | CG-64 | Bath | Норфолк | 08.01.1986 | 17.08.1988 | 02.07.1989 | 22.06.1991 | В строй |
| USS Chosin (CG-65) | CG-65 | Ingalls | Сан Диего | 08.01.1986 | 02.07.1988 | 01.09.1989 | 12.01.1991 | В строй |
| USS Hué City (CG-66) | CG-66 | Ingalls | Филаделфия | 16.04.1987 | 20.02.1989 | 01.06.1990 | 14.09.1991 | В резерва |
| USS Shiloh (CG-67) | CG-67 | Bath | Пърл Харбър | 16.04.1987 | 01.08.1989 | 08.09.1990 | 24.04.1992 | В строй |
| USS Anzio (CG-68) | CG-68 | Ingalls | Филаделфия | 16.04.1987 | 21.08.1989 | 02.11.1990 | 02.05.1992 | В резерва |
| USS Vicksburg (CG-69) | CG-69 | Ingalls | Филаделфия | 25.02.1988 | 30.05.1990 | 07.09.1991 | 21.09.1992 | В резерва |
| USS Lake Erie (CG-70) | CG-70 | Bath | Сан Диего | 25.02.1988 | 06.03.1990 | 13.07.1991 | 24.07.1993 | В строй |
| USS Cape St. George (CG-71) | CG-71 | Ingalls | Сан Диего | 25.02.1988 | 19.11.1990 | 10.01.1992 | 13.04.1993 | В строй |
| USS Vella Gulf (CG-72) | CG-72 | Ingalls | Филаделфия | 25.02.1988 | 22.04.1991 | 13.06.1992 | 12.07.1993 | В резерва |
| USS Port Royal (CG-73 | CG-73 | Ingalls | Пърл Харбър | 25.02.1988 | 18.10.1991 | 20.11.1992 | 09.07.1994 | В резерва |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
_makes_her_way_down_the_Willamette_River.jpg)
_steams_in_the_Southern_California_operating_area.jpg)
_heads_toward_the_entrance_of_Pearl_Harbor.jpg)
_launches_from_the_guided_missile_cruiser_USS_Cape_St._George_(CG_71).jpg)
_and_the_cruiser_USS_Vella_Gulf_(CG_72)_steam_alongside_USS_George_Washington_(CVN_73)_while_participating_in_a_strike_group_photo.jpg)
.jpg)
_firing_5_inch.jpg)
_at_the_completion_of_its_Ships_Repair_Force_(SRF)_dry_dock_period_in_Yokosuka,_Japan.jpg)
,_man_the_rails_as_the_ship_heads_for_the_Coronado_Bridge.jpg)
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Буквите показват принадлежността към определен класː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Антикитайский вал // Журнал „Национальная оборона“, № 3, 2014 – 03. Посетен на 2015-02-13.
- ↑ Navy’s New ‘Battle Force’ Tally to Include Hospital Ships and Small Patrol Craft // USNI News. United States Naval Institute, 2014-03-11. Посетен на 2015-02-13. (на английски)
- ↑ Report to Congress on the Annual Long-Range Plan for Construction of Naval Vessels for Fiscal Year 2023 // April 2022. Посетен на 2022-10-01.
- ↑ Shelbourne, Mallory. New Defense Bill Saves 2 Cruisers, Approves 13 Battle Force Ships; Adds 12 Super Hornets // 2021-12-07. Посетен на 2022-02-20.
- ↑ Report to Congress on the Annual Long-Range Plan for Construction of Naval Vessels for Fiscal Year 2022 // June 2021. Посетен на 2022-10-01.
- ↑ Navy Force Structure and Shipbuilding Plans: Background and Issues for Congress // 2022-09-19. Посетен на 2022-10-01.
- ↑ UPDATED: Commission Recommends Renaming Two Navy Ships with Confederate Ties // USNI News. 13 September 2022. Посетен на 14 September 2022.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25.
- Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-718-6.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- TICONDEROGA missile cruisers (1983 – 1994) ((en))
- CG(X) class cruisers ((en))
- U.S. Navy Fact File ((en))
- Federation of American Scientists Report: Ticonderoga-class guided missile cruisers ((en))
- Global Security Article ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Ракетни крайцери тип „Тикондерога“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетные крейсера типа „Тикондерога““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |