RUM-139 VL-Asroc
| RUM-139 VLA | |
 Пуск на противолодъчната ракета VLA | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Вид | Противолодъчна ракета |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Goodyear Aerospace, САЩ |
| Създаване | 1983 г. |
| Производител | Lockheed Martin, САЩ |
| На въоръжение | 1996 г. – понастоящем |
| На служба при |  САЩ |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 639 кг |
| Дължина | 4,89 м |
| Диаметър | 0,358 м 0,696 м (с крилата) |
| Степени | 2 |
| Технически характеристики | |
| Двигател | Твърдогоривни |
| Бойна глава | Торпедо Mk 46 или Mk 54 |
| Брой бойни глави | 1 |
| Обсег | 28 км |
| Скорост | >330 м/с |
| Насочване | Инерционно |
| Платформа | Надводни кораби |
| RUM-139 VLA в Общомедия | |
RUM-139 VLA (съкр. на английски: Vertical Launch ASROC (където, на свой ред ASROC e прието в САЩ съкращение на термина Anti-Submarine ROCket – Противолодъчна ракета с вертикален пуск) е американска противолодъчна ракета, модификация на ракетата RUR-5 ASROC, използваща като пускова установка универсалната УВП Mk 41. Тя е основно средство за поразяване на подводници от надводните кораби на американските ВМС. Използва се и във ВМС на някои други страни.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Разработката на ракетата започва през 1983 г., когато фирмата „Гудиър Аероспейс“ (Goodyear Aerospace) получава договор от ВМФ на САЩ за противолодъчна ракета с надводно базиране, съвместима с установката за вертикален пуск (УВП) Mk 41. Проектирането върви много бавно и продължава до 1996 г. За това време, през 1986 г., компанията „Гудиър Аероспейс“ е погълната от компанията „Лорал“ (Loral), а тя на свой ред – от компанията „Локхийд Мартин“ през 1995 г.[1]
Очаква се приемането на VLA на въоръжение през 1989 г., обаче през 1988 г., като единно противолодъчно оръжие за надводни кораби и подводни лодки е приета ракетата „Сий Ланс“. Въпреки това, през 1990, разработката на „Сий Ланс“ е прекратена, и проектът VLA е продължен.[2]
Главната задача на разработчиците е да се увеличи далечината на стрелба до радиуса на засичане на новия сонар AN/SQS-53 (13,5 км) при по-масивна бойна част (противолодъчните торпеда Mark 46 или Mark 50).[2]
Конструкция на пусковата установка
[редактиране | редактиране на кода]Като пускова установка се използва универсалната УВП Mk 41.
С минимални модификации ракетата може да се изстрелва от релсовата пускова установка Mk 26 и от контейнерната пускова установка Mk 112.[3]
Управление на стрелбата
[редактиране | редактиране на кода]Управление стрелбата се осъществява с помощта на бойната информационна система (на английски: ASW Combat System – ASWCS) SQQ-89.[4]
Тя включва в себе си системата за управление на подводната стрелба (на английски: Underwater Fire Control System – UFCS) Mk 116 Mod 6 или Mod 7, устройство за обмен на данните с БИУС на кораба, стационарният сонар AN/SQS-53 (първично устройство за целеуказание), буксируем сонар AN/SQR-19, сигнален процесор AN/SQQ-28 за обработка на данните от хидроакустичните буеве, предавани чрез вертолет със системата LAMPS Mk III (на английски: Light Airborne Multi-Purpose System).[5]
Конструкция на ракетата
[редактиране | редактиране на кода]Основата на системата за управление съставлява цифров автопилот (на английски: digital autopilot, DAC), който се използва за управление на вектора на тягата, за да изведе ракетата на необходимия ъгъл на възвишение (40° в началния участък, 29° на маршевия). За целите на снижаването на влиянието на отклонението от вятъра при големи височини траекторията на ракетата се прави по-полегата. Както и в класическия ASROC далечината на полета се регулира с изключването на двигателя и отделянето на бойната част в нужната точка от траекторията.[2]
Ракетата се поставя в транспортно-пусковия контейнер Mk 15 Mod 0 VLS, който изключва необходимостта от провеждане на техническо обслужване на борда на кораба.[5]
Производство
[редактиране | редактиране на кода]Започвайки от 1993 г. фирмата „Локхийд Мартин“ е произвела над 900 единици VLA.[3]
Модернизация
[редактиране | редактиране на кода]В първите комплекси VLA се използва състоящата на въоръжение ракета RUR-5 АСРОК с модернизирани твърдогоривен ускорител и цифрова система за насочване. Като бойна част тя носи самонасочващото се противолодъчно торпедо Mk 46, което в определена точка от траекторията се пуска с парашут. От 1996 г. ракетата е заменена с новата RUM-139A, а след това с RUM-139B.
Предлага се да се замени торпедото Mk 46 с Mk 50, обаче предложението е отклонено.
Във връзка с появата на концепцията за мрежовоцентрични бойни действия (net-centric warfare operations) се планира да се увеличи далечината на стрелба 4 – 5 пъти във версията VLA-ER (на английски: VLA Extended Range), за сметка на въвеждане на аеродинамични носещи елементи. Предполага се, че на тази модификация ще бъдат подложени 90% от намиращите се на въоръжение VLA. Планира се също създаването на унифицирана ракета за корабно и въздушно базиране CLAW (на английски: Common Launch Anti-submarine Weapon).[3]
Тактика за използване
[редактиране | редактиране на кода]След старта ракетата е автономна и нейната траектория не се коригира от носителя. Далечината на стрелба се определя от времето на горене на твърдогоривния заряд на маршевия двигател, което се въвежда в реле за време преди пуска. В разчетната точка от траекторията се отделя маршевия двигател и се разтваря парашута, осигуряващ забавянето и приводняването на торпедото. При входа във водата се отделя парашута и се пуска двигателя на торпедото, което започва търсене на целта.
Кораби – носители
[редактиране | редактиране на кода]- Ракетни крайцери тип „Тикондерога“
- Разрушители тип „Арли Бърк“
- Разрушители тип „Атаго“
- Разрушители тип „Конго“
- Разрушители тип „Зумвалт“
- Разрушители тип „Мая“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thomas, Vincent C. The Almanac of Seapower. Navy League of the United States, 1987. ISBN 0-9610724-8-2. с. 190 – 191.
- ↑ а б в Norman Friedman. The Naval Institute guide to world naval weapons systems, 1997 – 1998. Naval Institute Press, 1997, 808 с. ISBN 1557502684, 9781557502681.
- ↑ а б в Vertical Launch Antisubmarine Missile (VLA)[неработеща препратка]. Lockheed Martin Product Card.
- ↑ Vertical Launch Anti-Submarine Rocket ASROC (VLA) Missile: Navy.mil
- ↑ а б RUM-139 Vertical Launch ASROC (VLA): GlobalSecurity.org
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Norman Friedman. The Naval Institute Guide to World Naval Weapons Systems, 1997 – 1998. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997, 808 с. ISBN 1557502684.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ASROC RUR-5A and VLA ((en))
- Противолодочный комплекс ASROC ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно RUM-139 VL-Asroc
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата RUM-139 VL-Asroc в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |