Абревиатура
Облик
Абревиатурата (италиански: abbreviatura; от латински: brevis, „кратък“) или съкращението е дума, която се образува от началните букви или срички на сложни наименования и представлява по-кратка (съкратена) форма за записване и/или четене на сложно (и/или дълго за изписване) наименование. При абревиатурите краесловията на думите се съкращават и не се поставят точки. Съкращенията помагат за сбиване на текста и информацията на по-малко място.
Видове
[редактиране | редактиране на кода]- Абревиатура от букви – абревиатура, образувана от първите букви на думите. Например:
Абревиатурно буквени:
- СССР (ес ес ес ер) – Съюз на съветските социалистически републики
- МВР (ме ве ре) – Министерство на вътрешните работи
- ЦРУ (це ре у) – Централно разузнавателно управление
- SPQR – Senatus populusque Romanus – Сенатът и Народът на Рим
- ДСО – Държавно Стопанско Обединение
- МОН – Министерство на образованието и науката
Абревиатурно звукови или акроними:
- ЕСПУ – Единно Средно Политехническо Училище
- АЕЦ – Атомна Електрическа Централа
- БЕЛ – Български език и литература
- БАН – Българска академия на науките
- Абревиатура от срички – абревиатура, образувана от първите срички на думите. Например:
- комсомол – коммунистический союз молодёжи
- СЕЛКООП – Селска кооперация
- ИНТРАНСМАШ – Институт за Транспортни Машини
- Сложни абревиатури – когато от две думи в словосъчетанието първата се съкрати до първата сричка, а втората дума, която бива пояснена от първата, остане цяла. Например:
- Спецкурс – специализиран курс
- Домсъвет – Домови съвет
- Бекроними – акроним, използващ съществуваща дума. Например:
- ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България
- ГОРД – Гражданско обединение за реална демокрация
- Рекурсивна абревиатура (рекурсивен акроним) – акроним, отнасящ се до самия себе си, или думи, използващи себе си в съкращението. Например:
- Графично оформяне на съкращения
- заб. – забележка
- стр. – страница
- ул. – улица
- бул. – булевард
- пл. – площад
- вм. – вместо
- вж. – виж, вижте
- т.е. – тоест
- и т.н. – и така нататък
- д-р – доктор
- проф. – професор
- доц. – доцент
- о-в – остров
- г-н – господин
- г-жа – госпожа
- г-ца – госпожица
- м/у – между
- в/у – върху
- с/у или с-у – срещу
Абревиатурите се изговарят чрез изговаряне на латинските, българските или руските наименования на буквите (например КПСС – „ка пе ес ес“) или по друг начин озвучаване на съгласните (например НСРТ – „не се ре те“).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Акроним – вид абревиатура, която се чете не буква по буква, а като цяла дума.
- Списък на компютърни съкращения
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Речник на литературните термини, Издателство „Наука и изкуство“, 1969
- „Граматика на съвременния български книжовен език“, т.2 – Морфология, С.1993, БАН
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Acronym Finder – онлайн речник на абревиатури на английски (над 550 000 записа)
- Акроними и съкращения[неработеща препратка] – онлайн речници на абревиатури и съкращения на различни езици