Направо към съдържанието

Анцио (ракетен крайцер, 1990)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Анцио“
USS Anzio (CG-68)
Крайцерът „Анцио“ на фона на Статуята на Свободата
Емблема
Флаг САЩ
Клас и типРакетен крайцер от типа „Тикондерога“
ПроизводителIngalls Shipbuilding в Паскагула (Мисисипи), САЩ
Служба
Поръчан16 април 1987 г.
Заложен21 август 1989 г.
Спуснат на вода2 ноември 1990 г.
Влиза в строй2 май 1992 г.
Изведен от
експлоатация
22 септември 2022 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на борда:
CG-68;
MMSI номер: 368877000
ПозивнаNZIO
Водоизместимост5146 t (стандартна);
9800 t (пълна)
Дължина172,5 m
Дължина по водолинията
162,4 m
Ширина16,7 m
Газене9,7 m
Задвижване4 газотурбинни двигателя General Electric LM2500
Мощност80 000 к.с. (60,0 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,3 km/h)
Далечина на
плаване
6000 мили на 20 възела ход, 3300 мили на 30 възела ход; Запас гориво: 2000 t
Екипаж400 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
AN/SPY-1A (универсална),
AN/SPS-49 (за въздушни цели),
AN/SPG-62 (за подсветка на целите),
AN/SPS-73 (за надводни цели),
AN/SPS-73 (за управление на артилерийския огън)
Хидроакустическа
система (ХАС)
AN/SQS-53 (вътрекорпусна) и AN/SQR-19 (буксируема)
Радиоелектронно
оборудване
БИУСАеджис“, станция за РЕБ AN/SLQ-32
ДевизStand and fight
(Стоя и се сражавам)
Кръстен в чест набитката при Анцио
Въоръжение
Артилерия2x1 127 mm Mod. 1
Зенитна артилерия2x6 ЗАК „Вулкан-Фалакс“;
2x1 25-mm
2 – 4 12,7-mm картечници
Ракетно
въоръжение
2x4 ПУ за ПРКХарпун
2x1 УВП Mk 41 с общо 122 ракети „Томахоук“, „SM-1“, „SM-3“, „SM-6“ и „ASROC
Торпедно
въоръжение

2x3 324 mm ТА
Хеликоптери2 x Sikorsky SH-60 Seahawk LAMPS Mk III
„Анцио“ в Общомедия

Анцио (на английски: USS Anzio (CG-68[~ 1])) е ракетен крайцер на ВМС на САЩ от типа „Тикондерога“. Наречен е така в чест на Битката при Анцио през Втората световна война. Построен е в корабостроителницата Ingalls Shipbuilding в Паскагула, щата Мисисипи в САЩ. Изваден от списъците на флота на 22 септември 2022 г. в Норфолк.[1]

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

На 6 април 2000 г. „Анцио“ заедно със самолетоносачаUSS Dwight D. Eisenhower (CVN-69)“ (Дуайт Д. Айзенхауер (CVN-69)) участва в ученията в Източното Средиземноморие, на 250 мили от израелското крайбрежие. По време на ученията израелските войници по непредпазливост изстрелват ракетаЙерихон-1“ по посока крайцера, която е засечена от радиолокационната система.[2][3] Обаче катастрофата е избегната: ракетата пада във водата на разстояние 40 мили от крайцера.

На 9 януари 2003 г. „Анцио“ пристига в източната част на Средиземно море в рамките на подготовката за нахлуването на коалиционните сили в Ирак. След завършването на мисията си в Средиземноморието крайцера се насочва за Персийския залив: там той отбелязва 45-я ден на служба в открито море. В залива „Анцио“ продължава службата си, поддържайки с огъня си от морето на американските сухопътни части. След обявяването от президента на САЩ Джордж Буш на военната победа на САЩ в Ирак крайцерът се насочва обратно за САЩ, връщайки се на 3 юли 2003 г., след 175 дена служба в морето. През март 2003 г. крайцерът е включен в 8-а група разрушители и крайцери.[4]

През 2004 г. „Анцио“ участва в ежегодната Седмица на Военноморския флот, преминаваща в Ню Йорк. През януари 2007 г. той пристига към брега на Сомалия за помощ на самолетоносача „Дуайт Д. Айзенхауер“ в борбата му със сомалийските пирати. На 16 февруари 2007 г. „Анцио“ е награден с премията Battle E 2006.[5] От 25 юни до 26 юни 2008 г. крайцерът участва в празника „Windjammer Days“ в залива Бутбей.

Моряци в защитни маски в машинното отделение на крайцера

През 2009 г. „Анцио“ отново се насочва към бреговете на Сомалия в рамките на контратерористична операция, този път като флагмански кораб.[6] На 15 октомври 2009 г. екипажът на кораба, югоизточно от Салалаха (Оман), задържа търговски кораб, на който се превозва 4 тона хашиш на обща стойност 28 милиона долара.[7][8] Целият незаконен товар е хвърлен в морето и там е унищожен.[9] Корабът се планира да се извади на 31 март 2013 г. от състава на ВМС на САЩ[10].

В масовата култура

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25.
  • Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-718-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Anzio (CG-68) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​