Портал:Стара Загора
Стара Загора е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България. Той е административен център на община Стара Загора, област Стара Загора, както и регионална асоциация на общините РАО Тракия. Градът е шестият по големина в страната и образува петата по големина градска агломерация в България, както и център на 5-ата по големина област в България. Стабилното икономическо развитие на региона му отрежда второ място по БВП на глава от населението в страната към Уикипедия.още» | |
Стара Загора е истински поетичен феномен. Няма такъв град нито в българската, нито в европейската литературна история. За период, по-кратък от век, тук са родени или работили над 80 знакови имена, което определя града ни като „Град на поетите” – с това духовно прозвище Стара Загора е отличена в българския литературен и културен живот още от 1919 г. В продължение на две десетилетия – от 1894 до 1913 г., високото литературно творчество на България е приело в елита си повече от двадесет старозагорци, чиито произведения се вграждат в златния фонд на националната ни класика. В началото на ХХ столетие и особено около Първата световна война, се изявяват автори като Кирил Христов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Гео Милев, Иван Мирчев, а в десетилетията между двете световни войни и по-младите им следовници – Ами Бакалов, Магда Петканова, Офелия Касабова, Христо Огнянов, Веселин Ханчев... Тези модерни творци – мнозинството от които представители на късния европейски символизъм, импресионизма, психологическия реализъм и авангардния експресионизъм, определят до голяма степен характерното лице на българската национална литература, но втъкават специфичния си дух и в проявленията на самата европейска литература. С основателна гордост, на 31 март 1961 година, наследниците на безценното ни литературно богатство откриват музейна експозиция, която грижовно наричат дом – Дом „Литературна Стара Загора“. Само за няколко години са събрани експонати и архиви – оригинали, ръкописи, бележници, снимки и документи, книги, лични вещи и уникални предмети. Към богатата колекция са добавени и много произведения на изкуството – картини, графики, скулптури. „Литературна Стара Загора“ се утвърждава като истинско духовно средище! За съжаление, през пролетта на 1991 г. музеят остана без дом и уникалният поетичен дух на града търсеше своя блян далече през годините. На 25 октомври 2019 г. една лелеяна мечта се сбъдна – Музей „Литературна Стара Загора“ се възроди! Духовните пазители на града ни намериха отново своя ДОМ! Литературната слава на Стара Загора не е помръкнала, паметта е съхранена и в бъдното! Днес, мислейки за Музей „Литературна Стара Загора“, означава да мислим и почитаме направеното от литературните ни предци – строители на националната ни култура! |
Снимка на Историческия музей в Стара Загора.
Регионалният исторически музей в Стара Загора е сред най-старите музеи в България и сред големите в Европа. Първата експозиция е открита през 1907 г. През септември 2007 г. музеят се премества в нова сграда. През март 2009 г. новата сграда на музея бе официално открита за посетители. По своя профил той е общоисторически. В него се съхраняват около 170 000 музейни ценности, свързани с града и региона за времето от VІІ-то хил. пр. Хр. до наши дни. Уникални са колекциите от праисторически експонати, от античен бронз и антично стъкло, от монети на Августа Траяна и др. Единствено тук се могат да се видят артефакти от първата проучена изцяло праисторическа селищна могила (Азмашката), находки от единствения в Южна България плосък некропол при Берекетска селищна могила от бронзовата епоха и др. |
Никола (Колю) Ганчев е български революционер, загинал в Балканската война. Роден е на 5 февруари 1843 г. в с. Муратлии (днес квартал „Колю Ганчев“ в Стара Загора), Ескизаарско. По професия е обущар. Ганчев е съратник на Васил Левски, председател на Старозагорския революционен комитет на Вътрешната революционна организация, основан от Левски. Организатор е и участник в Старозагорското въстание от 1875 г., заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Стефан Стамболов, Господин Михайловски, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Никола Райнов-Пантата и др. Заловен е през септември 1875 г. Изтезаван е в продължение на няколко месеца. Обесен е публично в Стара Загора на градския площад. В негова чест в Стара Загора са наименувани квартал „Колю Ганчев“ и улица. В градската градина (парк „5-и октомври“) му е издигнат паметник. Вижте статията Никола Ганчев |
Старозагорско клане е историческо събитие от 19 до 21 юли 1877 г., включващо избиване на българското население и опожаряването на град Стара Загора от османската редовна армия, включваща 48 хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Дай Ахмед. След битката при Стара Загора, българските опълченци и войниците на ген. Гурко се оттеглят към връх Свети Никола в прохода Шипка, a османските войски завземат града. С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500) войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската държава. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава. Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. Вижте статията Старозагорско клане |
Обекти и личности от община Стара Загора | |
Списък на културни и природни забележителности в град тара Загора.
Обекти в Стара Загора, които са част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:
Църкви[редактиране на кода]
Джамии[редактиране на кода]Театри и опера[редактиране на кода]
Музеи[редактиране на кода]
Галерии[редактиране на кода]
Библиотеки[редактиране на кода]Обсерватории[редактиране на кода]
Паркове[редактиране на кода]Стара Загора разполага с няколко парка, като най-известния от тях е Аязмото с площ от 3500 дка. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методий Кусев на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига бронзов барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница. В Аязмото се намират Старозагорска зоологическа градина и Ботаническа градина. Основен ремонт на инфраструктурата на парка е направен през 2018 – 2019 г.[5] Център за рехабилитация и размножаване на редки видове е разположен на площ от 6800 m². Създаден е в периода 1990 – 1994 г. и служи за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. Центърът е член на световния съвет по рехабилитация на диви животни IWRC.[6] |
Старозагорци (до 1871 година ескизаарци) са хората, които са родени, починали или свързани със Стара Загора.
Македоно-одрински опълченци от Стара Загора[редактиране на кода]
|
|
- ↑ Храм „Света Троица“
- ↑ www.stateopera-starazagora.com, архив на оригинала от 4 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071204235753/http://stateopera-starazagora.com/, посетен на 29 август 2008
- ↑ Регионална библиотека „Захарий Княжески“
- ↑ Библиотека „Родина“
- ↑ Борисов посети новоремонтирания парк „Аязмото“
- ↑ Спасителен център за диви животни
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 79. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 73. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45 – 46.