Портал:Стара Загора

Герб на Стара Загора Знаме на Стара Загора Стара Загора е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България. Той е административен център на община Стара Загора, област Стара Загора, както и регионална асоциация на общините РАО Тракия. Градът е шестият по големина в страната и образува петата по големина градска агломерация в България, както и център на 5-ата по големина област в България. Стабилното икономическо развитие на региона му отрежда второ място по БВП на глава от населението в страната към Уикипедия.още»
Избрана статия Стара Загора е истински поетичен феномен. Няма такъв град нито в българската, нито в европейската литературна история. За период, по-кратък от век, тук са родени или работили над 80 знакови имена, което определя града ни като „Град на поетите” – с това духовно прозвище Стара Загора е отличена в българския литературен и културен живот още от 1919 г. В продължение на две десетилетия – от 1894 до 1913 г., високото литературно творчество на България е приело в елита си повече от двадесет старозагорци, чиито произведения се вграждат в златния фонд на националната ни класика. В началото на ХХ столетие и особено около Първата световна война, се изявяват автори като Кирил Христов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Гео Милев, Иван Мирчев, а в десетилетията между двете световни войни и по-младите им следовници – Ами Бакалов, Магда Петканова, Офелия Касабова, Христо Огнянов, Веселин Ханчев... Тези модерни творци – мнозинството от които представители на късния европейски символизъм, импресионизма, психологическия реализъм и авангардния експресионизъм, определят до голяма степен характерното лице на българската национална литература, но втъкават специфичния си дух и в проявленията на самата европейска литература. С основателна гордост, на 31 март 1961 година, наследниците на безценното ни литературно богатство откриват музейна експозиция, която грижовно наричат дом – Дом „Литературна Стара Загора“. Само за няколко години са събрани експонати и архиви – оригинали, ръкописи, бележници, снимки и документи, книги, лични вещи и уникални предмети. Към богатата колекция са добавени и много произведения на изкуството – картини, графики, скулптури. „Литературна Стара Загора“ се утвърждава като истинско духовно средище! За съжаление, през пролетта на 1991 г. музеят остана без дом и уникалният поетичен дух на града търсеше своя блян далече през годините. На 25 октомври 2019 г. една лелеяна мечта се сбъдна – Музей „Литературна Стара Загора“ се възроди! Духовните пазители на града ни намериха отново своя ДОМ! Литературната слава на Стара Загора не е помръкнала, паметта е съхранена и в бъдното! Днес, мислейки за Музей „Литературна Стара Загора“, означава да мислим и почитаме направеното от литературните ни предци – строители на националната ни култура!	Избрана мултимедия Снимка на Историческия музей в Стара Загора Снимка на Историческия музей в Стара Загора. Регионалният исторически музей в Стара Загора е сред най-старите музеи в България и сред големите в Европа. Първата експозиция е открита през 1907 г. През септември 2007 г. музеят се премества в нова сграда. През март 2009 г. новата сграда на музея бе официално открита за посетители. По своя профил той е общоисторически. В него се съхраняват около 170 000 музейни ценности, свързани с града и региона за времето от VІІ-то хил. пр. Хр. до наши дни. Уникални са колекциите от праисторически експонати, от античен бронз и антично стъкло, от монети на Августа Траяна и др. Единствено тук се могат да се видят артефакти от първата проучена изцяло праисторическа селищна могила (Азмашката), находки от единствения в Южна България плосък некропол при Берекетска селищна могила от бронзовата епоха и др.
Избрана личност Никола (Колю) Ганчев е български революционер, загинал в Балканската война. Роден е на 5 февруари 1843 г. в с. Муратлии (днес квартал „Колю Ганчев“ в Стара Загора), Ескизаарско. По професия е обущар. Ганчев е съратник на Васил Левски, председател на Старозагорския революционен комитет на Вътрешната революционна организация, основан от Левски. Организатор е и участник в Старозагорското въстание от 1875 г., заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Стефан Стамболов, Господин Михайловски, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Никола Райнов-Пантата и др. Заловен е през септември 1875 г. Изтезаван е в продължение на няколко месеца. Обесен е публично в Стара Загора на градския площад. В негова чест в Стара Загора са наименувани квартал „Колю Ганчев“ и улица. В градската градина (парк „5-и октомври“) му е издигнат паметник. Вижте статията Никола Ганчев	Избрано събитие Старозагорското клане, извършено от турската армия над българите в града на 19 юли 1877 г. – костницата на жертвите. Старозагорско клане е историческо събитие от 19 до 21 юли 1877 г., включващо избиване на българското население и опожаряването на град Стара Загора от османската редовна армия, включваща 48 хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Дай Ахмед. След битката при Стара Загора, българските опълченци и войниците на ген. Гурко се оттеглят към връх Свети Никола в прохода Шипка, a османските войски завземат града. С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500) войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската държава. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава. Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. Вижте статията Старозагорско клане
Обекти и личности от община Стара Загора
Списък на културни и природни забележителности в град тара Загора. Форумът на Августа Траяна Средновековен град „Августа Траяна-Верея“. Обекти в Стара Загора, които са част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Античен форум „Августа Траяна“ – най-старият по нашите земи; Неолитни жилища, 9:00 – 12:00 и 14:00 – 17:00 ч., почивни дни неделя и понеделник, има печат; Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора – 1877 г.“; Регионален исторически музей – бул. „Руски“ 42, 10:00 – 18:00 ч.; почивен ден понеделник, има печат. Църкви „Въведение Богородично“ „Свети Димитър“ „Свети Никола Чудотворец“ „Света Троица“ „Свети Пайсий Хилендарски“ „Св. св. Кирил и Методий“ „Свети Теодор Тирон“ Старозагорска митрополия Джамии Музей на религиите (Ески джамия) Театри и опера Държавна опера – първата българска опера извън София. Новата сграда на Старозагорската опера е най-голямата на Балканския полуостров. Построена през 1974 г., през 1991 г. тя е подпалена от вандали. Към 2010 г. работата по ремонта е приключена. Драматичен театър „Гео Милев“, един от най-старите в България. Държавен куклен театър Музеи Регионалният исторически музей Музей „Литературна Стара Загора“ Паметникът на Васил Левски и църквата „Св. Димитър“ Регионален исторически музей Музей „Литературна Стара Загора“ – предлага визуална среща с литературното минало на Старозагорския край, който заема централно място в българските литературни традиции. Форум на Августа Траяна – най-известният античен паметник на културата в Стара Загора, разположен близо до Съдебната палата Южната порта на Августа Траяна Късноантична обществена сграда с мозайка (4 – 6 век; експонирана в партерния етаж на паричния салон на Централната пощенска палата Късноантична подова мозайка от края на 4 век близо до сградата на НТС Хилендарски метох, в двора на храм „Свети Димитър“ – централно място в експозицията заема темата „Левски в Стара Загора“, която проследява тригодишния престой на Апостола в града (1855 – 1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети Музей „Неолитни жилища“ – експозиция на запазени човешки обитания и съдове от периода на ранния неолит (средата на 6 хилядолетие пр.н.е.), експонирани в специална защитна сграда. Халколитни медни рудници в местността Мечи кладенец (Аирбунар) Тракийска гробница Къща музей „Гео Милев“ Къща музей „Градски бит XIX в.“ – експозицията е уредена в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 г. от дебърския майстор уста Георги Балабановата къща, в която е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, издигнат в памет на българските опълченци, сражавали се за освобождението на Стара Загора, под командването на подполковник Калитин. Римските терми при Старозагорските минерални бани Берекетска могила Ески джамия – единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската Освободителна война, завършена през 1409 г. Галерии Художествена галерия Стара Загора Изложбена зала Байер Ателие Галерия Палитра – Изящно и приложно изкуство, икони Галерия 8 – Сборна изложба – живопис пластика и икони Галерия за изящни и приложни изкуства „Алба Авитохол“ – обща експозиция Галерия за изящно изкуство Кавръков – Сборна изложба живопис, графика, икони Галерия за изящно и приложно изкуство „Грема“ Галерия за класическо изкуство Галерия „Зодиак“ – Живописни платна, графики и пластики от изявени автори Галерия „Палитра“ – Изящно и приложно изкуство Художествена галерия Стара Загора Художествена галерия „Радев“ – сборна изложба живопис – постоянна експозиция Римска Мозайка – живопис, графика, пластика, фотографии; изящно и бижутерийно изкуство Галерия „Паре“ – Съвременна живопис и приложно изкуство Галерия „Рицар“ – Живопис, графика, скулптура и приложно изкуство Галерия „Хоби“ – Сборна изложба Библиотеки Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Библиотека „Родина“ Обсерватории Централна астрономическа лаборатория за космически изследвания към Българска академия на науките – намира се в парк Аязмото, на върха на „Втория баир“ Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин“ Паркове Стара Загора разполага с няколко парка, като най-известния от тях е Аязмото с площ от 3500 дка. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методий Кусев на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига бронзов барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница. В Аязмото се намират Старозагорска зоологическа градина и Ботаническа градина. Основен ремонт на инфраструктурата на парка е направен през 2018 – 2019 г. Център за рехабилитация и размножаване на редки видове е разположен на площ от 6800 m². Създаден е в периода 1990 – 1994 г. и служи за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. Центърът е член на световния съвет по рехабилитация на диви животни IWRC.	Старозагорци (до 1871 година ескизаарци) са хората, които са родени, починали или свързани със Стара Загора. Адриана Николова (р. 1988) – българска шахматистка Александър Александров (р. 1938), лесовъд, министър на околната среда (1990) Александър Василев (1865 – 1927) – политик и кмет на Варна (1912 – 1915) Александър Екзарх (1810 – 1891), общественик Александър Морфов (1880 – 1934), композитор, поет, публицист и офицер Александър Петров (р.1948), физик, академик на БАН Анастасия Тошева (1837 – 1919) – българска учителка Анелия Динева – (р. 1982) попфолк певица Андрей Тошев (1867 – 1944), дипломат, министър-председател на България Андрей Ходжов (1868 – ?), политик Анна Томова-Синтова (р.1944), оперна певица Антон Андронов (р.1961), кмет на града (1991 – 1995) Антон Митов (1862 – 1930), живописец Антон Огнянов (р. 1988), футболист Белла Цонева (р.1946), актриса Благомир Митрев (р.1972), футболист Богдан Филов (1883 – 1945) – учен, археолог и политик Бончо Тотев (1897 – 1971), кмет на града (1947 – 1948;1949 – 1950) Боню Гочев (1895 – 1955) – български офицер, генерал-майор Борис Комитов (р.1954), астроном Борис Охридски (1873 – 1938) – български духовник Братя Жекови (Михаил 1845 – 1875 и Георги 1854 – 1875), български революционери Валентин Старчев (р.1935), скулптор Ваньо Шишков (р. 1969), футболист Вера Пейчева-Юргенс (р. 1969), шахматистка Веселин Койчев (р. 1961), джаз-музикант Веселин Ханчев (1919 – 1966), поет, публицист и драматург Веселин Савов (1945 – 2006), актьор Веселин Стойков (р.1973), оперен певец Веселина Кацарова (р. 1965), оперна певица, мецосопран Вълко Велчев (1859 – 1935), генерал-майор Галин Михайлов (р.1980), футболист Галина Костова (р. 1994), писател и поет, художник, фотограф Гео Милев – поет и писател Георги Абаджиев (1859 – 1940) – генерал Георги Апостолов (1853 – 1876), четник в четата на Христо Ботев Георги Бакалов (1873 – 1939), общественик, историк Георги Бенев (1843 – 1909), български революционер Георги Василев (1904 – ?), кмет на града (1944 – 1947) Георги Данов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Самарджиев Георги Евстатиев (1875 – 1923), художник-живописец Георги Кюмюрев (1855 – 1921), политик и кмет на града (1893) поручик Георги Р. Кюмюрджиев, летец, загинал на 20.12 1943 защитавайки небето на София Георги П. Градинаров (1871 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията Георги Петров (1891 – 1959), български юрист, главен народен обвинител по време на Народния съд; Георги Попов (? – 1907), български революционер, деец на ВМОРО Георги Стоев хаджи Йоргов – търговец, председател на тайния революционен комитет, организатор на Старозагорското въстание 1875, участник в четата на Георги Икономов, осъден на смърт от турците, заточен в Дияр Бекир. Георги Стаматов (1893 – 1965) – актьор Георги Стаматов (р. 1968) – литературен критик Димитър Загорски (1880 – 1942), български революционер, деец на ВМОРО Димитър Зидаров, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията и на Стоян Мишев Димитър Косев (1847 – 1923), кмет на Трявна (1878 – ?), кмет на Стара Загора (1883 – 1885;1900 – 1901) Димитър Мутафчиев (1902 – 1990), футболист Димитър Настев (1881 – 1952), офицер, генерал-майор Димитър Подвързачов (1881 – 1937), поет Димитър Тодоров (р. 1921), офицер, генерал-лейтенант Димитър Хаджигеоргиев (1873 – ?), композитор Динко Петров (р.1935), борец Дончо Атанасов (р. 1983), футболист Дончо Тодоров (1877 – 1913), революционер, деец на ВМОРО, по-късно ренегат Емил Кабаиванов (р.1961), кмет на Карлово 2003 – 2007, 2011 – Евгений Желев (р. 1957), лекар и бивш кмет на града Жельо Желев (р.1987), футболист Желязко Рашев (1890 – 1961), архитект и кмет на града (1928) Златина Тодева (1926 – 2007), народна актриса Иван Гарванов (1869 – 1907) – революционер Иван Панев-актьор Иван Праматаров (1865 – 1934), кмет на града (1903) Иван Салабашев (1853 – 1924), политик и министър Иван Славов, учител в Чепеларе след 1890 г., съосновател и активен член на дружество „Странджа“, от 1898 г. участник в „Тайното революционно братство“ на Кочо Аврамов, а след 1900 г. симпатизира на ВМОРО Иван Стоянович – революционер Иван х. Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Юруков Иван Черепов (1853 – 1894), революционер, кмет на града (1894) Иван Чолаков, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията Ивко Ганчев (р. 1965), футболист Иван Шарапчиев, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията Йордан Митев (р.1965), футболист Йосиф Бекяров (1897 – ?), български офицер, полковник Керка Хубенова – поетеса и журналистка Кирил Христов (1875 – 1944), писател и поет Койчо Славов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака Кольо Георгиев (р.1940), кмет на града (1976 – 1986) Константин Антонов (1879 – 1932), деец на ВМОК, ВМОРО и ВТРО Константин Тренчев (р.1955), профсъюзен деятел Костадин Черепов (1885 – ?), четник при Дончо Лазаров през 1907 г. Красимира Дамянова(р.1985), режисьор, актриса Красимир Стоянов (р. 1950), български политик Красимира Колдамова (р.1938), примабалерина Любомир Стойков (р.1954), журналист Маргарит Николов (р.1945), режисьор Минчо Нейчев (1887 – 1956), политик Минчо Пейчев (р. 1936), български политик, министър на народното здраве и социалните грижи (1988 – 1990) Мирчо Стоянов (1857 – 1933), кмет на града (1890 – 1893) Милю Милев (?-?), политик Мира (р.1983), попфолк певица Мирю Христев, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията Михаил Савов – (1857 – 1928), български военен деец, генерал-лейтенант, помощник-главнокомандващ по време на Балканските войни Михаил Сливков (1868 – 1937), търговец и кмет на града (1919 – 1921) Михаил Харитонов (1868 – 1941), учител, участник в Балканската война Миял Гюров, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака Младен Петков – радиоводещ Мария - Попфолк певица Наско Сираков – футболист Настьо Пачауров (1886 – 1969), адвокат и кмет на града (1915 – 1918) Наум Шопов (1930 – 2012), актьор Начо Начев (1883 – 1960), кмет на града (1936 – 1938) Начо Начов (1853 – 1916), общественик, академик на БАН Нели Огнянова (р.1956), юрист Никола Жеков (1880 – 1944), революционер от ВМОРО Никола Илчев (1902 – 1975), боксьор, борец и кечист, обучил серия големи Никола Попстоянчев, революционер от ВМОРО Никола Райков (1981), писател Николета Караколева (р.1993), футболист от националния отбор по футбол за жени Николай Евров (1903 – 1973), художник Николай Колев - Босия (р.1951), дисидент Пламен Колев (р.1988), футболист Пламен Липенски (р.1960), футболист и треньор Петър Гюзелев (1945 – 2013), музикант Петър х. Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията Пешко Буналов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака Райна Томова, сценарист Ружа Делчева (1915 – 2002), актриса Румен Даскалов (р. 1958), историк Станимир Гъмов актьор Сава Казмуков (1858 – 1936), български политик, кмет на града (1894 – 1899), (1909 – 1912) Сава Стоянович (1875 – 1954) – български офицер, полковник Сава Хаджидечев (1844 – 1917), кмет на Бургас (1894 – 1895) Стефан Салабашев (1847 – 1913), кмет на града (1879 – 1883;1886 – 1890) Стефан Салабашев (1865 – 1920), български полковник Стефан Салгънджиев (1847 – 1911) – български просветен деец Стефан Стоев (Лозов), български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов Стефан Тошев (1859 – 1924), български военен деец, генерал от пехотата Стефан Чавдаров (1883 – 1944), български революционер, деец на ВМОРО Стефка Янорова (р.1969), актриса Стойчо Стойчев (1937 – 1996) – поет Стоян Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев Стоян Желев (р.1976), футболист Стефка Минева (р.1949), оперна певица Славена – попфолк певица Танко Дяков (р. 1984), футболист Таньо Клисуров – поет Таньо Танев (р.1959), поет Тачо Хаджистоенчев (1887 – 1952), революционер, деец на ВМОРО Теньо Минчев – футболист Теодора Стефанова (р.1961), ясновидка Тодор Мирчев (1890 – 1934), адвокат и кмет на града (1928) Тодор Кръстев (1945 – 2000), футболист, сребърен медалист от олимпиадата в Мексико 1968 Димитър Узунов (1922 – 1985) – певец Устата – Изпълнител Христо Абрашев (1882 – 1915), български журналист, македоно-одрински опълченец Христина Морфова (1889 – 1936), оперна певица Христо Маринов (р.1987), борец и световен шампион Христо Старшията, български революционер на ВМОРО Христо Христов (1900 – ?), български офицер, полковник Христо Христозов (р.1972), футболист Явор Янакиев (р.1985), борец и световен шампион Яни Милчаков (р.1955), литературен теоретик и дипломат Яница Нешева (р.1975), оперна певица Янко Вълканов (р.1982), футболист Македоно-одрински опълченци от Стара Загора Деко М. Абаджиев, македоно-одрински опълченец, Скечанска чета, 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29 (32)-годишен, предприемач (акордант), ІІІ клас, Втора отделна партизанска рота, четата на Никола Жеков, 2 и 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Пониква, Кочанско на 22 юни 1913 година Константин Антонов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, четата на Никола Жеков, 3 рота на 3 солунска дружина Известни родове Азманови Богданови Шаханови Капитанови

 Астрономия  България  География  Изкуство  Личности  Математика  Медицина  Наука  Философия  Технология