Направо към съдържанието

Портал:Стара Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герб на Стара Загора
Герб на Стара Загора
Знаме на Стара Загора
Знаме на Стара Загора

Стара Загора е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България. Той е административен център на община Стара Загора, област Стара Загора, както и регионална асоциация на общините РАО Тракия. Градът е шестият по големина в страната и образува петата по големина градска агломерация в България, както и център на 5-ата по големина област в България. Стабилното икономическо развитие на региона му отрежда второ място по БВП на глава от населението в страната към Уикипедия.още»

Избрана статия
Музей „Литературна Стара Загора“

Стара Загора е истински поетичен феномен. Няма такъв град нито в българската, нито в европейската литературна история. За период, по-кратък от век, тук са родени или работили над 80 знакови имена, което определя града ни като „Град на поетите” – с това духовно прозвище Стара Загора е отличена в българския литературен и културен живот още от 1919 г. В продължение на две десетилетия – от 1894 до 1913 г., високото литературно творчество на България е приело в елита си повече от двадесет старозагорци, чиито произведения се вграждат в златния фонд на националната ни класика. В началото на ХХ столетие и особено около Първата световна война, се изявяват автори като Кирил Христов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Гео Милев, Иван Мирчев, а в десетилетията между двете световни войни и по-младите им следовници – Ами Бакалов, Магда Петканова, Офелия Касабова, Христо Огнянов, Веселин Ханчев... Тези модерни творци – мнозинството от които представители на късния европейски символизъм, импресионизма, психологическия реализъм и авангардния експресионизъм, определят до голяма степен характерното лице на българската национална литература, но втъкават специфичния си дух и в проявленията на самата европейска литература. С основателна гордост, на 31 март 1961 година, наследниците на безценното ни литературно богатство откриват музейна експозиция, която грижовно наричат дом – Дом „Литературна Стара Загора“. Само за няколко години са събрани експонати и архиви – оригинали, ръкописи, бележници, снимки и документи, книги, лични вещи и уникални предмети. Към богатата колекция са добавени и много произведения на изкуството – картини, графики, скулптури. „Литературна Стара Загора“ се утвърждава като истинско духовно средище! За съжаление, през пролетта на 1991 г. музеят остана без дом и уникалният поетичен дух на града търсеше своя блян далече през годините.

На 25 октомври 2019 г. една лелеяна мечта се сбъдна – Музей „Литературна Стара Загора“ се възроди! Духовните пазители на града ни намериха отново своя ДОМ! Литературната слава на Стара Загора не е помръкнала, паметта е съхранена и в бъдното! Днес, мислейки за Музей „Литературна Стара Загора“, означава да мислим и почитаме направеното от литературните ни предци – строители на националната ни култура!
Избрана мултимедия
Снимка на Историческия музей в Стара Загора
Снимка на Историческия музей в Стара Загора
Регионалният исторически музей в Стара Загора е сред най-старите музеи в България и сред големите в Европа. Първата експозиция е открита през 1907 г. През септември 2007 г. музеят се премества в нова сграда. През март 2009 г. новата сграда на музея бе официално открита за посетители. По своя профил той е общоисторически. В него се съхраняват около 170 000 музейни ценности, свързани с града и региона за времето от VІІ-то хил. пр. Хр. до наши дни. Уникални са колекциите от праисторически експонати, от античен бронз и антично стъкло, от монети на Августа Траяна и др. Единствено тук се могат да се видят артефакти от първата проучена изцяло праисторическа селищна могила (Азмашката), находки от единствения в Южна България плосък некропол при Берекетска селищна могила от бронзовата епоха и др.
Избрана личност
Никола (Колю) Ганчев

Никола (Колю) Ганчев е български революционер, загинал в Балканската война.

Роден е на 5 февруари 1843 г. в с. Муратлии (днес квартал „Колю Ганчев“ в Стара Загора), Ескизаарско. По професия е обущар.

Ганчев е съратник на Васил Левски, председател на Старозагорския революционен комитет на Вътрешната революционна организация, основан от Левски. Организатор е и участник в Старозагорското въстание от 1875 г., заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Стефан Стамболов, Господин Михайловски, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Никола Райнов-Пантата и др. Заловен е през септември 1875 г. Изтезаван е в продължение на няколко месеца. Обесен е публично в Стара Загора на градския площад.

В негова чест в Стара Загора са наименувани квартал „Колю Ганчев“ и улица. В градската градина (парк „5-и октомври“) му е издигнат паметник.

Вижте статията Никола Ганчев

Избрано събитие
Старозагорското клане, извършено от турската армия над българите в града на 19 юли 1877 г. – костницата на жертвите.

Старозагорско клане е историческо събитие от 19 до 21 юли 1877 г., включващо избиване на българското население и опожаряването на град Стара Загора от османската редовна армия, включваща 48 хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Дай Ахмед. След битката при Стара Загора, българските опълченци и войниците на ген. Гурко се оттеглят към връх Свети Никола в прохода Шипка, a османските войски завземат града.

С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500) войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската държава. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.

Вижте статията Старозагорско клане

 
Обекти и личности от община Стара Загора
Списък на културни и природни забележителности в град тара Загора.
Форумът на Августа Траяна
Средновековен град „Августа Траяна-Верея“.

Обекти в Стара Загора, които са част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:

Театри и опера

[редактиране на кода]
Регионалният исторически музей
Музей „Литературна Стара Загора“
Паметникът на Васил Левски и църквата „Св. Димитър“
  • Регионален исторически музей
  • Музей „Литературна Стара Загора“ – предлага визуална среща с литературното минало на Старозагорския край, който заема централно място в българските литературни традиции.
  • Форум на Августа Траяна – най-известният античен паметник на културата в Стара Загора, разположен близо до Съдебната палата
  • Южната порта на Августа Траяна
  • Късноантична обществена сграда с мозайка (4 – 6 век; експонирана в партерния етаж на паричния салон на Централната пощенска палата
  • Късноантична подова мозайка от края на 4 век близо до сградата на НТС
  • Хилендарски метох, в двора на храм „Свети Димитър“ – централно място в експозицията заема темата „Левски в Стара Загора“, която проследява тригодишния престой на Апостола в града (1855 – 1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети
  • Музей „Неолитни жилища“ – експозиция на запазени човешки обитания и съдове от периода на ранния неолит (средата на 6 хилядолетие пр.н.е.), експонирани в специална защитна сграда.
  • Халколитни медни рудници в местността Мечи кладенец (Аирбунар)
  • Тракийска гробница
  • Къща музей „Гео Милев“
  • Къща музей „Градски бит XIX в.“ – експозицията е уредена в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 г. от дебърския майстор уста Георги
  • Балабановата къща, в която е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век
  • Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, издигнат в памет на българските опълченци, сражавали се за освобождението на Стара Загора, под командването на подполковник Калитин.
  • Римските терми при Старозагорските минерални бани
  • Берекетска могила
  • Ески джамия – единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската Освободителна война, завършена през 1409 г.
Художествена галерия Стара Загора
  • Изложбена зала Байер
  • Ателие Галерия Палитра – Изящно и приложно изкуство, икони
  • Галерия 8 – Сборна изложба – живопис пластика и икони
  • Галерия за изящни и приложни изкуства „Алба Авитохол“ – обща експозиция
  • Галерия за изящно изкуство Кавръков – Сборна изложба живопис, графика, икони
  • Галерия за изящно и приложно изкуство „Грема“
  • Галерия за класическо изкуство
  • Галерия „Зодиак“ – Живописни платна, графики и пластики от изявени автори
  • Галерия „Палитра“ – Изящно и приложно изкуство
  • Художествена галерия Стара Загора
  • Художествена галерия „Радев“ – сборна изложба живопис – постоянна експозиция
  • Римска Мозайка – живопис, графика, пластика, фотографии; изящно и бижутерийно изкуство
  • Галерия „Паре“ – Съвременна живопис и приложно изкуство
  • Галерия „Рицар“ – Живопис, графика, скулптура и приложно изкуство
  • Галерия „Хоби“ – Сборна изложба

Обсерватории

[редактиране на кода]

Стара Загора разполага с няколко парка, като най-известния от тях е Аязмото с площ от 3500 дка. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методий Кусев на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига бронзов барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница. В Аязмото се намират Старозагорска зоологическа градина и Ботаническа градина. Основен ремонт на инфраструктурата на парка е направен през 2018 – 2019 г.[5]

Център за рехабилитация и размножаване на редки видове е разположен на площ от 6800 m². Създаден е в периода 1990 – 1994 г. и служи за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. Центърът е член на световния съвет по рехабилитация на диви животни IWRC.[6]

Старозагорци (до 1871 година ескизаарци) са хората, които са родени, починали или свързани със Стара Загора.

Македоно-одрински опълченци от Стара Загора

[редактиране на кода]
  • Деко М. Абаджиев, македоно-одрински опълченец, Скечанска чета, 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[24]
  • Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29 (32)-годишен, предприемач (акордант), ІІІ клас, Втора отделна партизанска рота, четата на Никола Жеков, 2 и 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Пониква, Кочанско на 22 юни 1913 година[25]
  • Константин Антонов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, четата на Никола Жеков, 3 рота на 3 солунска дружина[26]
Известни родове
Стара Загора в Уикицитат     Стара Загора в Уикикниги     Стара Загора в Уикиизточник     Стара Загора в Общомедия
Цитати Книги, учебници и ръководства Свободни източници Картинки
  1. Храм „Света Троица“
  2. www.stateopera-starazagora.com, архив на оригинала от 4 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071204235753/http://stateopera-starazagora.com/, посетен на 29 август 2008 
  3. Регионална библиотека „Захарий Княжески“
  4. Библиотека „Родина“
  5. Борисов посети новоремонтирания парк „Аязмото“
  6. Спасителен център за диви животни
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  8. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  11. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 79. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  16. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 73. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  21. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  22. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  23. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45 – 46.