Николай Евров (художник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Евров.
| Николай Евров | |
| Роден | 10 септември 1903 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 декември 1973 г.
|
| Стил | живопис |
| Академия | Национална художествена академия |
| Учители | Цено Тодоров |
| Направление | пейзаж, портрет, натюрморт |
Николай Сотиров Евров (10 септември 1903 – 24 декември 1973) е български художник, живописец.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 10 септември 1903 г. в Стара Загора. През 1927 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. В България прави четири изложби. Рисува портрети, натюрморти и пейзажи.[1]
През 1964 и 1968 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен. Умира в София на 24 декември 1973 г.[2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Картините на Николай Евров се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, както и в художествените галерии в Пловдив и Габрово. По-известни негови картини са:
- „Портрет на д-р Н. Михов“ (1936);
- „Майка ми“ (1940);
- „Автопортрет с барета“ (1954);
- „Портрет на младо момиче“ (1967).[1][2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1920 – 1921.
- ↑ а б Николай Евров (1903 – 1973) // ArtPrice.bg. Посетен на 25 януари 2013.