Паралово (община Новаци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Паралово.
Паралово Паралово | |
— село — | |
Изглед към селото | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Новаци |
Географска област | Селечка планина |
Надм. височина | 1046 m |
Население | 2 души (2007) |
Пощенски код | 7211 |
МПС код | BT |
Паралово в Общомедия |
Паралово (на македонска литературна норма: Паралово) е село в община Новаци, в южната част на Северна Македония. Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители македонци.[1] Към 2007 година в Паралово живеят двама души.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина на 20 километра източно от град Битоля.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според проучванията на академик Йордан Иванов името на село Паралово идва от гръцките думи παρά, при и λόφος, хълм.[3]
През 1607 година жителите на Паралово взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 4000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг. В документа са посочени поименно Стоян Стале, Мите Пейо, Гьон Нове, Митан Петко и Йовче Райко. Същата сума селото дължи и в 1609 година.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Паралоо живеят 195 българи-християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Папапово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[6]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Паралово има 172 българи екзархисти.[7]
Край село Паралово през 1906 година в сражение с турците загива Георги Сугарев – войвода на ВМОРО, който е погребан под Параловския манастир „Свети Георги“.
Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители.
Националност | Всичко |
северномакедонци | 58 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Паралово
- Атанас Ангелов Колев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
- Васил Георгиев Богдев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
- Вълко Шишманов (1875 – 1916), български революционер
- Георги Сугарев (1876 – 1906), български революционер
- Димитър Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
- Димитър Динов Величков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
- Панайотис Фьотакис (? – 1907), гръцки революционер
- Христо Несторов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 октомври 2007
- ↑ Нетпрес. Село со двајца жители Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine..
- ↑ Академик Йордан Иванов – Живот и научно дело[неработеща препратка]
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 3, 22.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 1 а
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 5; а.е. 530, л. 8
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 10
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 29
|