Добровени
| Добровени Добровени | |
| — село — | |
.jpg) Изглед на селото | |
  Добровени | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 724 m |
| Население | 18 души (2002) |
| Пощенски код | 7225 |
| МПС код | BT |
| Добровени в Общомедия | |
Добро̀вени (на македонска литературна норма: Добровени) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в долината на река Църна, там където се срещат Пелагония и Мариово, югоизточно от град Битоля.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Добровени е чисто българско село в Леринска кааза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Добровина като българско село.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добровени (Доброяни) има 225 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добровени е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 36 къщи.[3]
Христо Силянов пише за Добровени:
| „ | По нравъ, говоръ и носия, добровенци и нѣколкото съседни нему, около завоя, села се приближаватъ къмъ мориховскитѣ и доста рѣзко се различаватъ отъ леринскитѣ.
Добровенци сѫ рѣдко весели бедняци. Тѣ нѣматъ нищо - кѫщитѣ и земята сѫ бегски. Смѣхътъ, сърдечен и поривист, е оставилъ постояненъ отпечатъкъ на подвижнитѣ имъ лица. ...Добровенци не носятъ потури и минтани, а широки беневреци, които се връзватъ низко, домашна отркита риза и широкъ халатъ, дълъгъ до надъ колѣнетѣ. И беневрецитѣ и халатитѣ все сѫ от сиво-пепелява вълнена материя. Около фесофетѣ си овиватъ дълги шалове като чалми.[4] |
“ |
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добровени има 288 българи екзархисти.[6] На 5 септември 1905 година селото е нападнато от гръцки андарти, като четирима местни жители са отвлечени.[7]
В селото се намира Сръбско военно гробище от Първата световна война.
Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Добровени
дядо Кольо Добровенски (? – 1904), български революционер- Найдо (? – 1902), български революционер, четник на Дине Клюсов, син на Кольо Добровенски
Слободан Найдовски (р. 1961), политик от Северна Македония, депутат от Либералнодемократическата партия
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр. 101.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212-213.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 ноември 2007
| |||||||||||
