Скочивир
| Скочивир Скочивир | |
| — село — | |
.jpg) Изглед на селото | |
  Скочивир | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 923 m |
| Население | 30 души (2002) |
| Пощенски код | 7225 |
| МПС код | BT |
| Скочивир в Общомедия | |
Скочивир (на македонска литературна норма: Скочивир) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в западната част на областта Мариово, източно от град Битоля. Скочивир е на брега на Черна река и от него започва най-големият пролом в Северна Македония - Скочивирският пролом. Край селото е и Скочивирският манастир „Свети Архангел Михаил“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1621 година в Скочивир са записани 8 ханета (домакинства), които дължат военния данък нузул за похода на Османската империя срещу Полша.[2]
В XIX век Скочивир е изцяло българско село в Битолска кааза. Църквата „Света Петка“ е от 1826 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Скочи Виръ има 425 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Скочивир е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 56 къщи.[4]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Скочивир има 400 българи екзархисти.[5] През 1905 година селото на два пъти е нападано от гръцки чети, като при второто нападение са отвлечени и убити петима местни жители.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] През Първата световна война в селото е открито Българско военно гробище, а след нейния край и Сръбско военно гробище.
Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители, всички македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 30 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Скочивир
Велко Велков - Скочивирчето (1877 - 1906) – български революционер от ВМОРО- Петко Стоянов Николов, български революционер от ВМОРО, войвода на Скочивирската селска чета от януари 1903 година[9]
- Починали в Скочивир
- Борис Дамянов Велчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]
- Борис Желчев Димитров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]
- Георги (Ганю) Дончев Гайдуков (Гайдурков), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
- Коста Манев (Минков), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[12]
- Кольо Добровенски (? – 1904), български революционер
- Петър Събев Цонев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]
- Светослав Петков Чешмеджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
- Слави Добрев Димчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[15]
- Филип Колокотроков (1881 – 1916), български революционер
- Христо Иванов Михалев (Фъсев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Манастир Св. Архангел Михаил, с. Скочивир // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 ноември 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 119, 160.
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 320, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 17
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 40
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 60
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 75
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 89
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 2, 3
| |||||||||||
