Гнеотино
| Гнеотино Гнеотино | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Гнеотино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 568 m |
| Население | 32 души (2002) |
| Пощенски код | 7211 |
| МПС код | BT |
| Гнеотино в Общомедия | |
Гнеотино (на македонска литературна норма: Гнеотино) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източната част на Пелагонийското поле, източно от град Битоля.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Гнеотино е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Неготин (Negotin).[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гнеотино има 300 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Неготино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 44 къщи.[3]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гнеотино има 360 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители, всички северномакедонци.[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 32 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
-
Църква „Свети Стефан“ -
Църква „Свети Никола“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007
| |||||||||||
