Нюфаундленд (лек крайцер, 1941)
| „Нюфаундленд“ | |
 Лекият крайцер „Нюфаундленд“ на котва, Грийнок (Шотландия) | |
| Флаг |  Великобритания; Перу |
|---|---|
| Клас и тип | Лек крайцер от типа „Цейлон“ |
| Производител | Swan Hunter and Wigham Richardson Ltd в Нюкасъл, Великобритания. |
| Служба | |
| Заложен | 9 ноември 1939 г. |
| Спуснат на вода | 19 декември 1941 г. |
| Влиза в строй | 21 януари 1943 г. |
| Изведен от експлоатация | Превърнат на блокшив през 1979 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| ИМО номер | Номер на вимпела: 59; в Перуанския флот: CL-81; от 1973 г.: CL-83 |
| Водоизместимост | 8712 t (стандартна); 11 024 t (пълна) до 11 270 (пълна, след модернизацията) |
| Дължина | 169,3 m |
| Дължина между перпендикулярите | 163,98 m |
| Ширина | 18,9 m |
| Височина | 9,02 m (по носа); 4,57 m (на мидъла); 5,18 m (на кърмата) при нормална водоизместимост |
| Газене | 5,3 m; 6,04 m (при пълна водоизместимост); 6,20 – 6,32 (при пълна водоизместимост след модернизацията) |
| Броня | пояс: 83 mm; траверси: 51 mm; палуба: 51 mm; погреби: 83 mm; кули: 51 mm; барбети: 25 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
| Мощност | 72 500 к.с. (54,1 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 32 възела (59,3 km/h) |
| Далечина на плаване | 6520 морски мили при 13 възела ход; Запас гориво: 1613 – 1700 t |
| Екипаж | 730 души; 920 по време на война |
| Радиолокационни станции (РЛС) | тип „272“; тип „281“; тип „283“; тип „284“; тип „285“ |
| Кръстен в чест на: | Колонията на короната на Британската империя Нюфаундленд и Мигел Грау, перуански адмирал и герой от войната с Чили |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 3x3 152 mm; |
| Зенитна артилерия | 4x2 102 mm; 3x4 40 mm; 8x2 20 mm |
| Торпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА |
| Самолети | 1 катапулт; 2 хидроплана[~ 2] |
| „Нюфаундленд“ в Общомедия | |
Нюфаундленд (на английски: HMS Newfoundland (59), от на английски: Newfoundland – Нюфаундленд) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите тип „Цейлон“ (познати и като Colony[1] или Crown Colony[2] втора серия). Заложен в корабостроителницата Swan Hunter and Wigham Richardson Ltd в Нюкасъл на 9 ноември 1939 г. Крайцерът е спуснат на вода на 19 декември 1941 г. Кръстница на кораба е мисис Ърнест Бевин, съпругата на тогавашния британски министър на труда. Влиза в строй на 21 януари 1943 г. Името си носи в чест на доминиона Нюфаундленд. През 1959 г. крайцерът е продаден на Перу.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]След влизането в строй „Нюфаундленд“ се присъединява към 10-та крайцерска ескадра на Хоум Флийта. В началото на 1943 г. кораба става флагман на 15-та крайцерска ескадра, дислоцирана в Средиземноморието. „Нюфаундленд“ е флагман на ескадрата под командване на адмирал Харкурт, атакувала остров Пантелерия. На 23 юли 1943 г., по време на нахлуването в Сицилия, „Ньюфаундленд“ е торпилиран от италианската субмарина Ascianghi (по други данни атаката провежда немската U-407[3]). В Малта е проведен временен ремонт и корабът, управляван само с винтовете, отплава за Бостънския военноморски кораборемонтен завод за основен ремонт.
През 1944 г. кораба отново влиза в строй и е подготвен за изпращане в Далечния изток. По време на престоя му в Александрия става взрив в торпедния апарат на левия борд, довел до повреди и раняване на личен състав. Ремонтните работи задържат отплаването на крайцера за Далечния изток. „Нюфаундленд“ се присъединява към британския Тихоокеански флот. Крайцерът поддържа десанта на Шеста австралийска дивизия във Вевак на Нова Гвинея. На 14 юни 1945 г., в състава на оперативна група на Кролския флот, крайцерът нанася удар по военноморската база на Японския флот на островите Трук, влизащи в състава на архипелаг на Каролинските острови.
На 6 юли „Нюфаундленд“ напуска базата на остров Манус, влизащ в състава на островите на Адмиралтейството. Заедно с другите съдове на британския Тихоокеански флот той взема участие в англоамериканската операция по бомбардировката на Японските острови. Тази операция се планира като прелюдия за сухопътното нахлуване на основните острови в Япония. По време на капитулирането на японските въоръжени сили „Нюфаундленд“ стоварва отряд на Кралската морска пехота и моряци за заемане на военноморската база в Йокосука. Корабът се намира в Токийския залив, присъствайки при подписването на Акта за капитуляция на Япония на борда на американския линкор USS Missouri (BB-63) на 2 септември 1945 г. След това „Нюфаундленд“ е привлечен към репатриациите на бившите военнопленници от Великобритания и страните на Съдружеството. Крайцерът се връща във Великобритания през декември 1946 г.
Правителството на Цейлон намира убежище на борда на „Нюфаундленд“ по време на цейлонския хартал през 1953 г.
На 31 октомври 1956 г. египетската фрегата „Домиат“ крейсира южно от Суецкия канал в Червено море. „Нюфаундленд“, съпровождан от разрушителя HMS Diana открива фрегатата, и ѝ заповядва да легне на дрейф. Осведомен за скорошното начало на бойни действия между Великобритания и Египет в хода на Суецката криза „Домиат“ отказва да се подчини и открива огън по крайцера, нанасяйки му повреди и ранявайки личен състав. „Нюфаундленд“ и „Диана“ откриват ответен огън. С явно неравенство на силите фрегатата е потопена, 69 оцелели члена на екипажа ѝ са взети на британските кораби[4].
На 2 ноември 1959 г. „Нюфаундленд“ е продаден на перуанския военноморски флот. Крайцерът впоследствие е преименуван на „Алмиранте Грау“ (BAP Almirante Grau (CL-81)), а след това, през 1973 г., на „Капитан Киньонес“ (BAP Capitán Quiñones (CL-83)). Крайцерът е преоборудван на блокшив през 1979 г.
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ US Office of Naval Intelligence, Index to Warships of the British Commonwealth (ONI-201), December 1944
- ↑ The Naval Review vol. 36, p. 65 (1948)
- ↑ uboat.net – Allied Warships – Light cruiser HMS Newfoundland of the Fiji class
- ↑ The War at Sea, архив на оригинала от 12 май 2006, https://web.archive.org/web/20060512100550/http://www.britains-smallwars.com/suez/seawar.html, посетен на 9 март 2017
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007, 362 с. ISBN 5-69919-130-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 1-55750-132-7.
- Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. Seaforth, 2010. ISBN 1848320787.
- Osborne E. W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
- Smith P. C., Dominy J. R. Cruisers in Action 1939 – 1945. London, William Kimber, 1981, 320 с. ISBN 0718302184.
- Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- FIJI light cruisers (1940 – 1943) ((en))
- WWII cruisers ((en))
- HMS Newfoundland at Uboat.net ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Нюфаундленд (лек крайцер, 1941)
| |||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Newfoundland (1941) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |