Бермуда (лек крайцер, 1941)
„Бермуда“ HMS Bermuda (52) | |
Лекият крайцер „Бермуда“ | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Лек крайцер от типа „Фиджи“ |
Производител | John Brown & Company в Клайдърбанк, Великобритания. |
Служба | |
Поръчан | 4 септември 1939 г. |
Заложен | 30 ноември 1939 г. |
Спуснат на вода | 11 септември 1941 г. |
Влиза в строй | 21 август 1942 г. |
Изведен от експлоатация | Утилизиран на 14 август 1965 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
ИМО номер | Номер на вимпела: 52 |
Водоизместимост | 8770 t (стандартна); 10 896 t (пълна); 11 000 – 11 270 (пълна, след модернизацията) |
Дължина | 169,3 m |
Дължина между перпендикулярите | 163,98 m |
Ширина | 18,9 m |
Височина | 9,1 m (по носа); 4,75 m (на мидъла); 5,36 m (на кърмата) при нормална водоизместимост |
Газене | 5,3 m; 6,04 m (при пълна водоизместимост); 6,20 – 6,32 (при пълна водоизместимост след модернизацията) |
Броня | пояс: 83 mm; траверси: 51 mm; палуба: 51 mm; погреби: 83 mm; кули: 51 mm; барбети: 25+25 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
Мощност | 80 000 к.с. (58,8 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 32,25 възела (59,7 km/h) |
Далечина на плаване | 6520 морски мили при 13 възела ход; Запас гориво: 1700 t |
Екипаж | 733 души; 900 по време на война |
Радиолокационни станции (РЛС) | тип „272“; тип „273“; тип „281“; тип „284“; тип „285“ |
Кръстен в чест на: | Кралската колония на Британската империя Бермудски острови |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x3 152 mm; |
Зенитна артилерия | 4x2 102 mm; 2x4 40 mm; 10x1 20 mm |
Торпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА |
Самолети | 1 катапулт; 2 хидроплана[~ 1] |
„Бермуда“ в Общомедия |
Бермуда (на английски: HMS Bermuda (52), от на английски: Bermuda – Бермудски острови) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите на крайцерите тип „Фиджи“ (Колъни[1] или Краун Колъни[2] – 1-ва серия първа серия).
Поръчан на 4 септември 1939 г. и заложен от корабостроителницата John Brown & Company в Клайдърбанк на 30 ноември 1939 г. Крайцерът е спуснат на вода на 11 септември 1941 г., ставайки осмият кораб с това име в британския флот. Влиза в строй на 29 юни 1942 г.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]След влизането в строй и провеждането на изпитанията, крайцерът, на 28 август 1942 г., преминава в Скапа Флоу на Оркнейските острови, влизайки в състава на Home Fleet. През целия септември корабът е на изпитания и тренировки и през октомври е назначен в състава на силите провеждащи Марокано-алжирската операция – десанта на съюзните войски в Северна Африка. На 26 октомври крайцера съвместно с линкорите HMS Duke of York, HMS Nelson, линейният крайцер HMS Renown, самолетоносачите HMS Victorious и HMS Formidable и крайцера HMS Argonaut в съпровождение на 11 разрушителя се насочва за Гибралтар, където пристига на 3 ноември, присъединявайки се към Съединение H.
Операция Thorch
[редактиране | редактиране на кода]На 6 ноември корабите отплават от Гибралтар. „Бермуда“ заедно с крайцера HMS Sheffield влиза в състава на силите на Източното съединение, прикриващо десанта в Алжир. На 8 ноември крайцерите осъществява далечното прикритие на корабите проивеждащи десанта, предотвратявайки всяко вмешателство на италиански и вишистки кораби. Корабите са подложени на торпедо-бомбардировъчна атака от немски самолети He-111 до Алжир. От 34 атакуващи самолета крайцерите записват една победа и още един самолет е повреден. На 10 ноември крайцерите ескортират войсковия конвой от 3 транспорта, за десанта в Беджая. На 14 ноември крайцера става флагман на Съединение „Q“, предназначено за атака на вражеските съдове за снабдяване.
През ноември – декември крайцерът е изваден от състава на Съединение „H“ и е изпратен за Скапа Флоу, където се връща на 4 декември, действайки при северозападните подходи.
В северните води
[редактиране | редактиране на кода]На 31 декември излиза заедно с линкорите HMS King George V и HMS Howe за далечното прикритие на обратния конвой от СССР RA51, след като конвоя JW51B е атакуван от немските кораби.
На 20 януари съвместно с крайцерите HMS Glasgow и HMS Kent в състава на крайцерските сили излиза за прикритието на Северните конвои: JW52 (отделя се на 27 януари) и обратния RA52 (присъединява се на 29 януари). На 9 февруари крайцерът се връща в Скапа Флоу.
На 29 март „Бермуда“ съвместно с канадския разрушител HMCS Athabaskan излиза на патрулиране по линията Фарьорски острови – Исландия, след сообщенията, че немските линкори Tirpitz, Scharnhorst и Lutzow са излезли в морето. На 2 април корабите се връщат в Скапа Флоу без да открият вражеските кораби.
През май съвместно с крайцера HMS Scylla съпровожда лайнера Queen Mary плаващ за Канада с премиера на борда за срещата на последния с президента Рузвелт.
На 27 май „Бермуда“ ескортира линкорите HMS Anson и HMS Valiant от Скапа Флоу за Розайт.
На 31 май съвместно с крайцера HMS Cumberland, разрушителите HMS Athabaskan и HMS Eclipse прикриват самолетоносача HMS Furious, и крайцера HMS Scylla в съпровождение от разрушителите HMS Echo и HMS Middleton в операцията по снабдяването на гарнизона на Шпицберген (Operation Gearbox). Лошото време кара корабите да се укрият в Акюрейри откъдето те отплават на 7 юни, пристигайки на острова на 10 юни. По време на престоя им на острова самолетите на крайцера се използват за патрулиране на прилежащите области. На 14 юни корабите се връщат в Скапа Флоу.
Действия в Бискайския залив
[редактиране | редактиране на кода]На 30 юни крайцерът е преведен в Плимът, за да прикрива в противолодъчните операции в Бискайския залив и действията на групата за поддръжка B2, действайки съвместно с крайцера HMS Glasgow (Операции Musketry и Seaslug).
През август крайцерът прикрива в противолодъчните операции в Бискайския залив действията на 40-та ескортна група и група за поддръжка B5 (Operation Percussion). Едновременно тези действия подсигуряват прехода на конвоите OS-54 и SL-134. В хода на тази операция немците за първи път използват управляемите противокорабни ракети Henschel Hs 293.
Завръщане в Арктика
[редактиране | редактиране на кода]През септември крайцерът влиза за ремонт в Девънпорт, в хода на който е усилена артилерията на малкия калибър. На 25 октомври, след завършване на изпитанията, крайцера се връща в Скапа Флоу.
На 19 ноември крайцерът съставя крайцерското прикритие съвместно с крайцерите HMS Jamaica и HMS Kent за прехода на конвоите JW54A и JW54B, а по-късно и за обратния конвой RA54B, връщайки се на 3 декември в Скапа Флоу.
От 11 до 22 декември крайцерът, в корабостроителницата в Клайд, има ремонт за повредите, получени от Арктическото време.
На 27 януари 1944 г. „Бермуда“ съвместно с крайцерите HMS Berwick и HMS Kent излиза в състава на крайцерското съпровождение на конвоите JW56A и JW56B, а по-късно и на обратния конвой RA56, от който се отделя на 7 февруари за прикритие на самолетоносача HMS Furious, предполагащ се за действия при бреговете на Норвегия по нарушаване на съдоходството, но операцията е отменена.
На 31 март крайцера отново влиза за ремонт в Тайн, в хода на който от кораба е свалено авиационното оборудване и отново са добавени 20 mm автомати Ерликон. Самият ремонт продължава до началото на май.
На 19 май крайцерът участва в ученията на Home Fleet във връзка с предстоящия десант в Нормандия (Operation Neptune). Обаче крайцерът остава в Скапа Флоу, за да, при необходимост, вземе участие в действията или в Ла Манш, или при северозападните подходи и така не взема пряко участие в десанта.
Ремонт и Тихоокеанския флот
[редактиране | редактиране на кода]На 30 юни „Бермуда“, предназначен за последваща служба в Британския Тихоокеански флот пристига в Клайд за преоборудване в гражданска корабостроителница. В хода на ремонта, продължил до март 1945 г., на кораба са заменени радарите: за управление на артилерийския огън Type 284 със сантиметров Type 274, за въздушно наблюдение 281B с Type 281, поставени са радари за надводно наблюдение Type 277 и Type 293. На 9 март работите са завършени и крайцера провежда ходови изпитания.
През целия април корабът се намира в Скапа Флоу готвейки се служба в тихоокеанските води. Едва на 3 май той отплава за Средиземно море, На 6 юни предприема преход за Далечния изток през Цейлон и на 7 юли заедно с крайцера HMS Belfast се присъединява в Сидни към Тихоокеанския флот.
На 15 август „Бермуда“ е назначен за служба в състава на TU 111.3 със самолетоносача HMS Colossus, крайцерите HMS Argonaut и HMS Belfast и разрушителите HMS Tumult, HMS Tuscan, HMS Tyrian и HMS Quiberon. По това време войната е завършила. „Бермуда“ се присъединява към корабите на своето съединение във военноморската база на САЩ на Лейт преди да предприеме преход за Формоза, където на 9 септември е приета формално капитулацията на японските войски.
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
- M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
- Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
- Патянин С.В., Токарев М.Ю. Самые скорострельные крейсера. М., Яуза, Эксмо, 2012. ISBN 978-5-699-53781-5. с. 112.
- Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1980, 444 с. ISBN 0-87021-922-7.
- Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. Seaforth, 2010, 432 с. ISBN 1848320787.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- FIJI light cruisers (1940 – 1943) ((en))
- Gordon Smith. Naval-History.net – HMS BERMUDA // Архивиран от оригинала на 2012-05-15. Посетен на 2011-08-01. (на английски)
- Gudmundur Helgason. uboat.net – The U-boat War 1939 – 1945 HMS Bermuda (52) // Архивиран от оригинала на 2012-05-15. Посетен на 2011-08-01. (на английски)
- Mike. World War 2 Cruisers. HMS Bermuda (52) // Архивиран от оригинала на 2012-05-15. Посетен на 2011-08-01. (на английски)
- HMS Bermuda – A comprehensive story of the Bermuda, including personal stories and photographs ((en))
- HMS Bermuda (Clydebuilt Ships Database) ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Бермуда (лек крайцер, 1941)
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Bermuda (1941) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |