Направо към съдържанието

Бермуда (лек крайцер, 1941)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Бермуда“
HMS Bermuda (52)
Лекият крайцер „Бермуда“
Флаг Великобритания
Клас и типЛек крайцер от типа „Фиджи“
ПроизводителJohn Brown & Company в Клайдърбанк, Великобритания.
Служба
Поръчан4 септември 1939 г.
Заложен30 ноември 1939 г.
Спуснат на вода11 септември 1941 г.
Влиза в строй21 август 1942 г.
Изведен от
експлоатация
Утилизиран на 14 август 1965 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на вимпела: 52
Водоизместимост8770 t (стандартна);
10 896 t (пълна);
11 000 – 11 270 (пълна, след модернизацията)
Дължина169,3 m
Дължина между перпендикулярите
163,98 m
Ширина18,9 m
Височина9,1 m (по носа);
4,75 m (на мидъла);
5,36 m (на кърмата)
при нормална водоизместимост
Газене5,3 m;
6,04 m (при пълна водоизместимост);
6,20 – 6,32 (при пълна водоизместимост след модернизацията)
Броняпояс: 83 mm;
траверси: 51 mm;
палуба: 51 mm;
погреби: 83 mm;
кули: 51 mm;
барбети: 25+25 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип
Мощност80 000 к.с. (58,8 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,25 възела
(59,7 km/h)
Далечина на
плаване
6520 морски мили при 13 възела ход;
Запас гориво: 1700 t
Екипаж733 души;
900 по време на война
Радиолокационни
станции (РЛС)
тип „272“;
тип „273“;
тип „281“;
тип „284“;
тип „285“
Кръстен в чест на:Кралската колония на Британската империя Бермудски острови
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия4x2 102 mm;
2x4 40 mm;
10x1 20 mm
Торпедно
въоръжение

2x3 533 mm ТА
Самолети1 катапулт;
2 хидроплана[~ 1]
„Бермуда“ в Общомедия

Бермуда (на английски: HMS Bermuda (52), от на английски: BermudaБермудски острови) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите на крайцерите тип „Фиджи“ (Колъни[1] или Краун Колъни[2] – 1-ва серия първа серия).

Поръчан на 4 септември 1939 г. и заложен от корабостроителницата John Brown & Company в Клайдърбанк на 30 ноември 1939 г. Крайцерът е спуснат на вода на 11 септември 1941 г., ставайки осмият кораб с това име в британския флот. Влиза в строй на 29 юни 1942 г.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

След влизането в строй и провеждането на изпитанията, крайцерът, на 28 август 1942 г., преминава в Скапа Флоу на Оркнейските острови, влизайки в състава на Home Fleet. През целия септември корабът е на изпитания и тренировки и през октомври е назначен в състава на силите провеждащи Марокано-алжирската операция – десанта на съюзните войски в Северна Африка. На 26 октомври крайцера съвместно с линкорите HMS Duke of York, HMS Nelson, линейният крайцер HMS Renown, самолетоносачите HMS Victorious и HMS Formidable и крайцера HMS Argonaut в съпровождение на 11 разрушителя се насочва за Гибралтар, където пристига на 3 ноември, присъединявайки се към Съединение H.

На 6 ноември корабите отплават от Гибралтар. „Бермуда“ заедно с крайцера HMS Sheffield влиза в състава на силите на Източното съединение, прикриващо десанта в Алжир. На 8 ноември крайцерите осъществява далечното прикритие на корабите проивеждащи десанта, предотвратявайки всяко вмешателство на италиански и вишистки кораби. Корабите са подложени на торпедо-бомбардировъчна атака от немски самолети He-111 до Алжир. От 34 атакуващи самолета крайцерите записват една победа и още един самолет е повреден. На 10 ноември крайцерите ескортират войсковия конвой от 3 транспорта, за десанта в Беджая. На 14 ноември крайцера става флагман на Съединение „Q“, предназначено за атака на вражеските съдове за снабдяване.

През ноември – декември крайцерът е изваден от състава на Съединение „H“ и е изпратен за Скапа Флоу, където се връща на 4 декември, действайки при северозападните подходи.

На 31 декември излиза заедно с линкорите HMS King George V и HMS Howe за далечното прикритие на обратния конвой от СССР RA51, след като конвоя JW51B е атакуван от немските кораби.

На 20 януари съвместно с крайцерите HMS Glasgow и HMS Kent в състава на крайцерските сили излиза за прикритието на Северните конвои: JW52 (отделя се на 27 януари) и обратния RA52 (присъединява се на 29 януари). На 9 февруари крайцерът се връща в Скапа Флоу.

На 29 март „Бермуда“ съвместно с канадския разрушител HMCS Athabaskan излиза на патрулиране по линията Фарьорски острови – Исландия, след сообщенията, че немските линкори Tirpitz, Scharnhorst и Lutzow са излезли в морето. На 2 април корабите се връщат в Скапа Флоу без да открият вражеските кораби.

През май съвместно с крайцера HMS Scylla съпровожда лайнера Queen Mary плаващ за Канада с премиера на борда за срещата на последния с президента Рузвелт.

На 27 май „Бермуда“ ескортира линкорите HMS Anson и HMS Valiant от Скапа Флоу за Розайт.

Корабен самолет Supermarine Walrus стартира от катапулта на „Бермуда“. 1943 г.

На 31 май съвместно с крайцера HMS Cumberland, разрушителите HMS Athabaskan и HMS Eclipse прикриват самолетоносача HMS Furious, и крайцера HMS Scylla в съпровождение от разрушителите HMS Echo и HMS Middleton в операцията по снабдяването на гарнизона на Шпицберген (Operation Gearbox). Лошото време кара корабите да се укрият в Акюрейри откъдето те отплават на 7 юни, пристигайки на острова на 10 юни. По време на престоя им на острова самолетите на крайцера се използват за патрулиране на прилежащите области. На 14 юни корабите се връщат в Скапа Флоу.

Действия в Бискайския залив

[редактиране | редактиране на кода]

На 30 юни крайцерът е преведен в Плимът, за да прикрива в противолодъчните операции в Бискайския залив и действията на групата за поддръжка B2, действайки съвместно с крайцера HMS Glasgow (Операции Musketry и Seaslug).

През август крайцерът прикрива в противолодъчните операции в Бискайския залив действията на 40-та ескортна група и група за поддръжка B5 (Operation Percussion). Едновременно тези действия подсигуряват прехода на конвоите OS-54 и SL-134. В хода на тази операция немците за първи път използват управляемите противокорабни ракети Henschel Hs 293.

Завръщане в Арктика

[редактиране | редактиране на кода]

През септември крайцерът влиза за ремонт в Девънпорт, в хода на който е усилена артилерията на малкия калибър. На 25 октомври, след завършване на изпитанията, крайцера се връща в Скапа Флоу.

На 19 ноември крайцерът съставя крайцерското прикритие съвместно с крайцерите HMS Jamaica и HMS Kent за прехода на конвоите JW54A и JW54B, а по-късно и за обратния конвой RA54B, връщайки се на 3 декември в Скапа Флоу.

От 11 до 22 декември крайцерът, в корабостроителницата в Клайд, има ремонт за повредите, получени от Арктическото време.

На 27 януари 1944 г. „Бермуда“ съвместно с крайцерите HMS Berwick и HMS Kent излиза в състава на крайцерското съпровождение на конвоите JW56A и JW56B, а по-късно и на обратния конвой RA56, от който се отделя на 7 февруари за прикритие на самолетоносача HMS Furious, предполагащ се за действия при бреговете на Норвегия по нарушаване на съдоходството, но операцията е отменена.

На 31 март крайцера отново влиза за ремонт в Тайн, в хода на който от кораба е свалено авиационното оборудване и отново са добавени 20 mm автомати Ерликон. Самият ремонт продължава до началото на май.

На 19 май крайцерът участва в ученията на Home Fleet във връзка с предстоящия десант в Нормандия (Operation Neptune). Обаче крайцерът остава в Скапа Флоу, за да, при необходимост, вземе участие в действията или в Ла Манш, или при северозападните подходи и така не взема пряко участие в десанта.

Ремонт и Тихоокеанския флот

[редактиране | редактиране на кода]

На 30 юни „Бермуда“, предназначен за последваща служба в Британския Тихоокеански флот пристига в Клайд за преоборудване в гражданска корабостроителница. В хода на ремонта, продължил до март 1945 г., на кораба са заменени радарите: за управление на артилерийския огън Type 284 със сантиметров Type 274, за въздушно наблюдение 281B с Type 281, поставени са радари за надводно наблюдение Type 277 и Type 293. На 9 март работите са завършени и крайцера провежда ходови изпитания.

През целия април корабът се намира в Скапа Флоу готвейки се служба в тихоокеанските води. Едва на 3 май той отплава за Средиземно море, На 6 юни предприема преход за Далечния изток през Цейлон и на 7 юли заедно с крайцера HMS Belfast се присъединява в Сидни към Тихоокеанския флот.

На 15 август „Бермуда“ е назначен за служба в състава на TU 111.3 със самолетоносача HMS Colossus, крайцерите HMS Argonaut и HMS Belfast и разрушителите HMS Tumult, HMS Tuscan, HMS Tyrian и HMS Quiberon. По това време войната е завършила. „Бермуда“ се присъединява към корабите на своето съединение във военноморската база на САЩ на Лейт преди да предприеме преход за Формоза, където на 9 септември е приета формално капитулацията на японските войски.

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.
  1. US Office of Naval Intelligence, Index to Warships of the British Commonwealth (ONI-201), December 1944
  2. The Naval Review vol. 36, p. 65 (1948)
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю. Самые скорострельные крейсера. М., Яуза, Эксмо, 2012. ISBN 978-5-699-53781-5. с. 112.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1980, 444 с. ISBN 0-87021-922-7.
  • Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. Seaforth, 2010, 432 с. ISBN 1848320787.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Bermuda (1941) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​