Белфаст (лек крайцер, 1938)
| „Белфаст“ HMS Belfast (C35) | |
 Лекият крайцер „Белфаст“ на вечната му стоянка в Лондон. | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Лек крайцер от типа „Белфаст“ |
| Производител | Harland & Wolff в Белфаст, Великобритания. |
| Служба | |
| Заложен | 10 декември 1936 г. |
| Спуснат на вода | 17 март 1938 г. |
| Влиза в строй | 3 август 1939 г. |
| Изведен от експлоатация | 24 август 1963 г. |
| Състояние | Кораб музей |
| Основни характеристики | |
| ИМО номер | Номер на вимпела: 35 |
| Водоизместимост | 10 719 t (стандартна); 13 386 t (пълна) След модернизацията: 15 138 t (пълна) |
| Дължина | 187,0 m |
| Дължина между перпендикулярите | 176,5 m |
| Ширина | 19,3 m (впоследствие 20,2 m) |
| Газене | 6,5 m (при пълна водоизместимост); След модернизацията: 7,06 m |
| Броня | пояс: 114 mm; траверси: 63 mm; палуба: 51 – 76 mm; кули: 102 – 51 mm; барбети: 51 – 25 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
| Мощност | 82 500 к.с. (61,5 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 32,3 възела (60 km/h) |
| Далечина на плаване | 8000 морски мили при 14 възела ход; Запас гориво: 2250 t мазут впоследствие 1990 t |
| Екипаж | 781 души |
| Хидроакустическа система (ХАС) | Ехолот тип „758N“ |
| Радиоелектронно оборудване | 2 жирокомпасa Адмиралтейски тип |
| Девиз | „Pro Tanto Quid Retribuamus“ – За толкова много, как ще се отплатим? |
| Кръстен в чест на: | град Белфаст |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 152 mm; |
| Зенитна артилерия | 6x2 102 mm; 2x8 40 mm; 3x4 12,7 mm картечници „Викерс“ |
| Противолодъчно въоръжение | „Асдик“ тип 132; 6 дълбочинни бомби Мк-VH на релси на горната палуба; 15 резервни бомби |
| Торпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА |
| Самолети | 2 хидроплана 1 катапулт[~ 1] |
| „Белфаст“ в Общомедия | |
Белфаст (на английски: HMS Belfast (C35)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от деветте крайцера на типа „Таун“ (подтип „Белфаст“).
Името си носи в чест на град Белфаст, столицата на Северна Ирландия. Днес е кораб-музей (филиал на Имперския военен музей). Намира се постоянно на стоянка в центъра на Лондон в река Темза, около Тауър Бридж.
История на построяването
[редактиране | редактиране на кода]През първата половина на XX век крайцерът е важен инструмент за провеждането на колониална политика, служещ както за охрана на собствените търговски пътища, така и за атака над вражеските комуникации, а също и за поддръжка на действията на корабите от другите класове. Британската империя, бидейки колониална такава, изпитва особена нужда от кораби такъв клас.
Лондонското съглашение за ограничаване и съкращаване на морските въоръжения, подписано на 22 април 1930 г. в резултат на конференцията, проведена в столицата на Великобритания установява изрични параметри за крайцерите. Съгласно Част III, Член 15:
| „ |
Крайцерите са надводни кораби, освен линейните кораби и самолетоносачите, стандартната водоизместимост на които надвишава 1850 бруто-регистър тона и въоръжени с артилерия калибър над 5,1 дюйма (130 mm). Крайцерите се делят на два подкласа:
|
“ |
Член 16 налага ограничение както за сумарния тонаж (146 800 бруто-регистър тона) и брой (15) на тежките крайцери на Британската империя, така и на сумарния тонаж (192 200 бруто-регистър тона) на леките крайцери.
Конструкция и характеристики
[редактиране | редактиране на кода]
1. Дъно
2. Въздушен колектор
3. Горивни дюзи
4. Колектор на паропрегревателя
5. Изход за прегрятата пара (към парната турбина)
6. Изход на наситената пара към паропрегревателя
7. Колектор на котела
8. Подаване на вода
9. Тръби на котела
10. Тръби на паропрегревателя
11. Фундамент
Проектната далечина на плаване съставлява 10 000 морски мили на ход 16 възела[1] и 12 200 мили на ход двенадесет възела[2].
Участие във военни действия
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война участва:
Авария през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]На 29 ноември 2011 г. два работника получават незначителни травми след като, по време на ремонтни работи се срутва дървеното скеле[3].
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Грамота от Върховния главнокомандващ Въоръжените сили на Руската федерация (19 март 2010 г.) – за мъжество и героизъм, проявени от екипажа на крайцера на Кралския Военноморски флот на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия „Белфаст“ при защитата на транспортните конвои, доставящи военна помощ за Съюза на Съветските Социалистически Републики в годините на Втората световна война[4].
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички данни се привеждат към 1939 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ № 013 1997, с. 11.
- ↑ Гордость флота 2014, с. 51.
- ↑ 2 hurt as gangway to London tourist ship collapses // Associated Press, 2011. Посетен на 30 ноември 2011.
- ↑ Приказ Верховного Главнокомандующего Вооруженными Силами Российской Федерации от 19 марта 2010 № 1 «О награждении Грамотой Верховного Главнокомандующего Вооружёнными Силами Российской Федерации крейсера Королевского Военно-морского флота Соединённого Королевства Великобритании и Северной Ирландии „Белфаст“»[неработеща препратка]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Балакин С. А. № 1997 – 01 (013). Крейсер „Белфаст“. Москва, Моделист-конструктор, 1997, 32 с. (на руски)
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 9789851386198.
- Патянин С. В. Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун. Москва, Яуза, ЭКСМО, 2014, 240 с. ISBN 978-5-699-75584-4. (на руски)
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – Москва: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
- Патянин С.В., Токарев М.Ю. Самые скорострельные крейсера. М., Яуза, ЭКСМО, 2012, 112 с. ISBN 978-5-699-53781-5. (на руски)
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
- M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
- Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
- Norman Fridman. British cruisers. Seaforth Publishing, 2010, 432 pp. ISBN 978 184832 078 9. (на английски)
- Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 pp. ISBN 1-86176-058-2. (на английски)
- Watton, Ross. Anatomy of the Ship: the Cruiser Belfast. London, Conway Maritime Press, 1985. ISBN 0-85177-328-1.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- EDINBURGH light cruisers (1939) ((en))
- Официален сайт ((en))
- HMS Belfast film archive ((en))
- Награждение ветеранов на крейсере „Белфаст“, российские компании объявляют об участии в реставрации корабля-музея ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Белфаст (лек крайцер, 1938)
| ||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Belfast (1938) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |