6"/50 BL Mark XXIII
152 mm морско оръдие Mark XXIII BL 6 inch gun Mark XXIII | |
История на производството | |
---|---|
Производител | Великобритания |
Година на производство | 1931 г. |
Произведени | 469 |
История на службата | |
Години на експлоатация | 1931 – 1985 г. |
На въоръжение в | Великобритания |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 152 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 7869/51,63 |
Дължина на канала на ствола, mm | 7620 |
Обем на камерата, dm³ | 28,7 |
Тип затвор | бутален затвор |
Маса на оръдието със затвора, kg | 7017 |
Маса на снаряда, kg | 50,8 |
Начална скорост на снаряда, m/s | 841 |
Принцип на зареждане | Картузно зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 8 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Марка на АУ | Mk XXI |
Маса на въртящата се част, t | 96 500 |
Разстояние между осите на оръдията, mm | 213 |
Дължина на отката, mm | 420 |
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -5° до +60° |
Ъгъл на завъртане, ° | до 150° по борда |
Максимална скорост на ВН, °/s | 10 |
Максимална скорост на ХН, °/s | 5 – 7 |
Максимална далечина на стрелбата, m | 23 300 (125 кабелта) |
152 mm морско оръдие Mark XXIII в Общомедия |
BL 6 inch gun Mark XXIII е 152 mm британско морско скорострелно оръдие, с дължина на ствола 50 калибъра. Основно оръжие на леките крайцери на Кралския флот, построени в периода 1930 – 1940 г., с изключение на проекта „Дидо“.
Разработка
[редактиране | редактиране на кода]Оръдието става първата британска шестдюймовка с целнотръбна конструкция – с него англичаните за първи път се отказват от традиционния метод за укрепване чрез намотаване на тел, в полза на моноблочна конструкция на ствола. Разработката на артсистемата започва през 1929 г., а на въоръжение е приета през 1931 г. Както и при болшинството чуждестранни аналози, тя е създавана с надежда да се използва като универсално оръдие, но много скоро става ясно, че недостатъчната скорострелност и ниските скорости на вертикална и хоризонтална наводка правят тази система неефективна в дадената роля.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Оръдието се поставя на леките крайцери:
- тип „Леандър“ (4 двуоръдейни кули тип Мк XXI, 5 кораба);
- тип „Сидни“ (4 двуоръдейни кули тип Мк XXI, 3 кораба);
- тип „Аретуза“ (3 двуоръдейни кули тип Мк XXI, 4 кораба);
- тип „Саутхемптън“ (4 триоръдейни кули тип Мк XXII, 5 кораба);
- тип „Глостър“ (4 триоръдейни кули тип Мк XXII, 3 кораба);
- тип „Белфаст“ (4 триоръдейни кули тип Мк XXIII, 2 кораба);
- тип „Фиджи“ (4 триоръдейни кули тип Мк XXIII, 8 кораба);
- тип „Цейлон“ (3 триоръдейни кули тип Мк XXIII, 3 кораба);
- тип „Минотавър“ (3 триоръдейни кули тип Мк XXIII, 3 кораба).
Освен това е разработвана и четиристволна установка за крайцерите от типа „Белфаст“ и тристволната Mk XXIV за крайцерите от тип „Тайгър“. Всичко са произведени 469 оръдия Mk XXIII.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Оръдието Mk XXIII е скрепено, с бутален затвор. Има картузно зареждане, ръчно дотикване и затваряне на затвора. Дължината на ствола на оръдието Mk XXIII съставлява 50 калибра, или 7620 mm, пълната му дължина е 7869 mm (51,63 калибра), дължнината на камерата е 1041,4 mm, а обемът ѝ – 28,7 dm³, масата на оръдието е 7017 kg, от които 197 kg са буталния затвор. Стволът има 36 нареза с дълбочина 1,17 mm, общата дължина на нарезната част е 6486,1 mm.
За 152-mm оръдия има два типа снаряди – полубронебоен с балистически наконечник CPBC и фугасен HE. Теглото и на двата е 50,8 kg, теглото на взривното вещество в първия е 1,7 kg (3,35%), във втория – 3,6 kg (7,1%). Съществуват и два вида заряда – нормален (13,62 kg) и усилен (14,5 kg). В качеството на метателен заряд се използва кордит марка SC150, обладаващ повишена устойчивост, което и позволява да се откажат от задължителната при предишните кораби система за рефрижериране (охлаждане) на погребите. При използване на нормалния заряд началната скорост на снаряда е равна на 841 m/s, което осигурява максимална далечина на стрелбата от 23 300 m (125 кбт.) при ъгъл на възвишение на оръдията от 45°. Работното налягане съставлява 3230 kg/cm². Живучестта на ствола съставлява около 1100 изстрела. Зареждането може да се извършва при ъгли на възвишение от −5 до +12,5°, но най-предпочитан е диапазонът от +5 до + 7°.
Купол Mk XXI
[редактиране | редактиране на кода]Въртящата част на кулата на Mk XXI тежи 96,5 тона. Двата ствола са разположени в индивидуални люлки, разстоянието между осите на оръдията е 213 cm. Хоризонталното насочване се осъществява с хидравлична трансмисия и електромотор с мощност 65 к.с., разположен в основата на въртящата се част, точното насочване се осъществява ръчно. Скоростта на хоризонталното насочване е 10°/s. За създаване на налягане в пневматичните накатници и за продувка на стволовете се използва въздушен компресор. Вертикалното насочване се осигурява от хидравлична трансмисия с червячна предавка. Диапазонът на вертикално насочване съставлява от −5 до +60°. Скоростта на вертикалното насочване е 5 – 7°/s. Практическата скорострелност съставлява 8 изстрела в минута за едното оръдие.
Купол Mk XXII
[редактиране | редактиране на кода]Въртящата част на кулата на Mk XXII тежи 152 тона. Диаметърът на въртящата се част е 5,79 метра. Всичките три ствола са разположени в индивидуални люлки, с разстояние между осите на оръдията от 198 cm. Централното оръдие е озтеглено назад със 76 cm за подобряване на балистичните характеристики на снарядите в куполния залп. Хоризонталното насочване се осъществява с хидравлична трансмисия и електромотор с мощност 103 к.с. Диапазонът на вертикално насочване съставлява от −5 до +45°. Останалите характеристики съответстват на купола предишен модел.
Купол Mk XXIII
[редактиране | редактиране на кода]Въртящата част на кулата на Mk XXIII тежи 178 тона.
Проект за четириоръдеен купол
[редактиране | редактиране на кода]Несъстоялите се четиристволни куполи с оръдията Mk XXIII тряба да са с тегло от 232,8 тона и диаметър на въртящата се част 5,79 m. Разстоянието между стволовете при всяка двойка оръдия, съгласно ескизния проект, съставлява 69,85 cm, а между вътрешните стволове на двете двойки – 118,1 cm. Както показват опитите, толкова скупчено разположение на оръдията се оказва абсолютно неприемливо.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 403.
- Brooke, Geoffrey. Alarm Starboard!. Cambridge: Stevens, 1982. ISBN 0850595789.
- Lenton, H.T., Colledge, J.J. British and Dominion Warships of World War Two. Doubleday and Company, 1968.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 6"/50 (15.2 cm) BL Mark XXIII ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно 6"/50 BL Mark XXIII
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 6"/50 BL Mark XXIII в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |