Леки крайцери тип „Сидни“
| Леки крайцери тип „Сидни“ Sydney-class light cruisers | |
.jpg) Лекият крайцер „Сидни“ | |
| Флаг |  Австралия |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от типа „Подобрен „Леандър““ |
| Следващ тип | Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935) |
| Предшестващ тип | Леки крайцери тип „Леандър“ |
| Производител | Swan Hunter & Wigham Richardson Limited и др., Великобритания. |
| Планирани | 3 |
| Построени | 3 |
| В строеж | 1933 г. – 1936 г. |
| В строй | 1935 г. – 1961 г. |
| Утилизирани | 2 |
| Загуби | 1 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Оператор | Кралски австралийски военноморски сили (RAN) |
| Водоизместимост | 6830 – 7105 t (стандартна) 8815 – 9090 t (пълна) |
| Дължина | 171,4 m |
| Дължина между перпендикулярите | 159,1 m |
| Ширина | 17,3 m |
| Газене | 5,6 – 5,8 m |
| Броня | пояс: 76 mm; траверси: 32 mm; палуба: 32 mm; погреби: до 89 mm; кули: 25 mm; барбети: 25 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
| Мощност | 72 000 к.с. (53,7 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 32,5 възела (60 km/h) |
| Далечина на плаване | 7000 морски мили при 14 възела ход; Запас гориво: 1765 – 1837 t мазут („Хобарт“ по-късно 1553 t) |
| Екипаж | 570 души |
| Кръстени в чест на | Сидни и други градове в Австралия |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 152 mm; |
| Зенитна артилерия | 4x2 102 mm; (4x1 при „Сидни“); 3x4 12,7 mm картечници „Викерс“ |
| Торпедно въоръжение | 2x4 533 mm ТА |
| Самолети | 1 хидроплан; 1 катапулт (На „Пърт“ няма авиационно въоръжение)[~ 1] |
Сидни (на английски: Sydney) са тип леки крайцери на Кралските австралийски военноморски сили (RAN), от времето на Втората световна война. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Сидни“ (на английски: HMAS Sydney, ex-HMS Phaeton); „Хобарт“ (на английски: HMAS Hobart, ex-HMS Apollo) и „Пърт“ (на английски: HMAS Perth, ex-HMS Amphion). Крайцерите са усъвършенствана версия на британските леки крайцери от типа „Леандър“. В процеса на строеж „Фаетон“ е предаден на Кралския Австралийски флоту и е преименуван на „Сидни“. За разлика от систършиповете, той е построен в частно предприятие и е окомплектован първи, благодарение на което корабите от проекта „подобрен „Леандър““ се наричат тип „Сидни“.
Единствените съвременни леки крайцери на австралийския флот по времето на Втората световна война.
История на създаванеро
[редактиране | редактиране на кода]По предложение на главния механик на флота е внедрено ешелонното разположение на силовата установка. Редуването на машинните и котелните отделения позволява да се минимизира опасността от едновременно излизане от строя на всички машини или всички котли при наводняване на съседни отсеци, което автоматично лишава кораба от ход. Такава компоновка се използва в болшинството от чуждестранните флоти. Тя вече е използвана в крайцерите от типа „Емералд“ и „Аретуза“, и в началото на 1932 г. Адмиралтейството се разпорежда да се преработи по съответния начин и проекта „Леандър“.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Проектът се явява преработен проект на „Леандър“.
Ескизът е готов през юли 1932 г. При същите основни параметри (въоръжение, брониране, скорост и далечина на плаване) водоизместимостта нараства до 7250 тона. Основна им разлика спрямо прототипа е прехода към ешелонно разположение на силовите установки и техния състав. Броят, типа и мощността на турбините не се изменя, но вместо шест котела остават четири с повишена паропроизводителност. Те са разположени в две котелни отделения, в резултат на което новите кораби стават двукоминни. Поради увеличената дължина на бронирания пояс, прикриващ СУ, е увеличена и ширината на корпуса за съхраняване на устойчивостта. Благодарение на широкото използване на електродъговото заваряване, както и при „Леандърите“, стандартната водоизместимост на всички три кораба на подобрения проект се оказва по-малка от проектната, („Eмфион“ – 7040 т, „Аполо“ – 7003 т, „Сидней“ – 7198 т). В носовото КО котлите стоят побордно, а в кърмовото – тандемно, за да се освободи пространство за коридорите на външните гребни валове. Всяка група котли работи за свои турбини. В сравнение с „Леандър“, енергетичната установка става със 110 т по-лека, а благодарение на усъвършенстването на конструкцията на крайцерските турбини е повишена икономичността, запасът гориво също е увеличен – всичко това дава приръст в далечината на плаване.
Енергетична установка
[редактиране | редактиране на кода]Главната енергетична установка се състои от четири турбозъбчати агрегата „Парсънс“ и четири триколекторни парни водотръбни котела „Адмиралтейски“ тип. Всички котли имат паропрегреватели, подгряване на горивото и въздуха. Схемата е ешелонна; котлите са разположени по два в две котелни отделения, в носовото котелно отделение котлите са разположени побордно, а в кърмовото тандемно, за да се освободи пространство за коридорите на външните гребни валове, ТЗА са разположени в две машинни отделения. Работното налягане на парата в котлите е 24,61 кг/см² (24,29 атм.), температурата – 343°С. Всяка група котли работи за свои турбини. По сравнение с „Леандър“, енергетичната установка става със 110 т по-лека. Общата дължина на машинно-котелните отделения нараства с 2,7 м и достига 57,3 м. Като следствие, с 2,36 м се увеличава дължината на корпуса между перпендикулярите и максималната дължина. През юли 1935 г. „Сидней“ излиза за изпитания. На предварителните проби той показва 32,137 възела при водоизместимост 8138 т, а след това, на мерната миля при нос Сейнт Ебс развива 33,05 въз. при водоизместимост 7105 т и мощност машините 72 340 к.с.
Представители на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Според програмата за 1932 г. са поръчани „Amphion“(на гръцки: Ἀμφίων), „Apollo“(на гръцки: Απόλλων) и „Phaeton“(на гръцки: Φαεθών). По-късно са предани на Австралия и са преименувани в „Hobart“, „Perth“ и „Sydney“.
Модернизации
[редактиране | редактиране на кода]„Сидни“
[редактиране | редактиране на кода]До своята гибел крайцерът не преминава никакви сериозни модернизации.
„Хобарт“
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 1942 г. е демонтиран катапултът; поставени са два четиристволни „пом-пома“, единадесет едноцевни „ерликона“, радари от типовете 279, 272, 282, 283, 284 и 285.
По време на ремонт на бойни повреди (август 1943 – януари 1945 г.) са свалени девет единични „ерликона“ (двата оставащи са преместени на друго място) и са заменени с три сдвоени 40-мм установки „Хаземайер/Бофорс“ Mk.IV (две на носовата надстройка и един на юта), пет 40-мм „бофорса“ в единичните установки Mk.HI и два сдвоени „ерликона“. Т.е. лекото зенитно въоръжение се състои от осем 40-мм/40, единадесет 40-мм/56 и четири 20-мм/65 автомата. Предните 102-мм кули са пренесени от кърмовата надстройки при среза на полубака. Вместо предишния зенитен директор са поставени два нови на долното ниво на носовата надстройка. Радарите от типовете 279, 272 и 284 са свалени, поставени са новите типове 281 В, 276, 277 и американските SG-1 и FC-1. За запазване на устойчивостта, през май 1943 г., в трюм са поставени 175 т баласт, от които по-късно са оставени само 75 т.
След войната от крайцера е свалена кула „X“, монтирайки на нейно място два четирицевни 40-мм „бофорса“. Между 1953 и 1956 г. „Хобарт“ преминава преоборудване в учебен кораб.
„Пърт“
[редактиране | редактиране на кода]През април 1940 г., по време на ремонт в Сидни, е поставен 53-футов катапулт, който през февруари 1941 г. в Александрия е свален, монтирайки на негово място четиристволен 40-мм „пом-пом“ от повредения крайцер „Ливърпул“ (HMS Liverpool (C11)). Тогава, или малко по-късно, на топа на гротмачтата се появява антената на РЛС тип 286.
На 19 юли 1941 г., преди завръщането на кораба в Австралия, „пом-помът“ е демонтиран, а вместо него е преместен 53-футовият катапулт от „Ейджекс“. Тогава са поставени четири 20-мм „ерликона“ (два върху кулите „В“ и „X“, още два заменят зенитните картечници на носовата надстройка, а на кърмовата картечницата е съхранена).
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички данни се привеждат към 1939 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
- Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
- M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
- Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- SYDNEY light cruisers (1935, 1936/1938 – 1939) ((en))
- Лёгкие крейсера типа „Линдер“ и „Сидней“ ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Сидни“
| |||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Сидней““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |