Мише Развигоров

Мише Развигоров
	Мише Развигоров
български революционер
Роден	28 октомври 1873 г. Щип, Османска империя
Починал	21 март 1907 г. (33 г.) Щип, Османска империя
Семейство
Братя/сестри	Александър Развигоров; Емануил Развигоров
Деца	Страхил Развигоров
	Мише Развигоров в Общомедия

Михаил (Мише) Спиров Развигоров с псевдоним Клебел^[1] е български революционер, деец на българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско.^[2]

Биография

Роден е през 1873 година в Щип в семейство на революционери. Братята му Александър и Емануил (Мане) също са видни дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а племенникът му - Ипократ Развигоров (1900-1927) и синът му Страхил Развигоров (1897-1948) са сред забележителните фигури на ВМРО след Първата световна война.

Завършва V клас на Солунската българска мъжка гимназия и III клас на Кюстендилското педагогическо училище в 1896 година.^[3] В Кюстендилското училище към 1893 година участва в образуването на Младежкото македонско дружество.^[4]^[5] Изключен е заради ученически бунт и завършва средното си образование в Педагогическото училище в Казанлък.^[2]

През 1895 година се завръща в родния си град и работи като учител. През същата година се включва в редовете на ВМОРО. В края на 1897 година, след разкритията на властта във връзка с Винишката афера, е арестуван. За да спаси другарите си, поема цялата вина върху себе си, вследствие на което е осъден на доживотен затвор в Подрум кале в Мала Азия.^[2]

През август 1902 година е амнистиран. Установява се в Кюстендил, където поема ръководството на пограничния пункт.^[2]

Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. От 1904 година е щипски околийски войвода. През септември 1904 година с четата си в така нареченото Кокошинско клане наказва осем сърбомани в кумановското село Кокошине, уличени в участието в мрежа, предала четата на Славейко Арсов на турските власти.^[6]

Чета на Мише Развигоров, 8 декември 1903 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Мише Развиговор	Щип	Щипска
2.	Боби Стойчев	Дряново	Търновска
3.	Мишо Шестаков	Щип	Щипска	върнал се по свое желание на 8 юни 1904 г.
4.	Иван Джамов	Софилари	Щипска	върнал се доброволно на 21 декември 1904 г.
5.	Петре Залчев Жабата	Щип	Щипска	върнал се доброволно на 21 декември 1904 г.
6.	Стоян Параспуров	Щип	Щипска	върнал се по очна болест на 5 януари 1904 г.
7.	Шене Миладинов	Балван	Щипска	върнал се по непокорство на 6 януари 1904 г.
8.	Салтир Монев	Балван	Щипска	върнал се по непокорство на 6 януари 1904 г.
9.	Стойко Върба Янев	Балван	Щипска	върнал се по свое желание на 9 юни 1904 г.
10.	Тоде Иванов	Карбинци	Щипска	върнал се по непригодност на 22 февруари 1904 г.
11.	Иван Делибашов	Панагюрище		върнал се по несъгласие на 5 януари 1904 г.
12.	Салтир М. Даскалов	Пловдив		повърнат по негодност на 22 февруари 1904 г.
13.	Пано Иванов Поляка	Ново село	Щипска
14.	Йордан Коцов	Ново село	Щипска	върнат по болест на 5 януари 1904 г.
15.	Яне Христов	Соколарци	Кочанска	върнат по негодност на 22 февруари 1904 г.
16.	Санде Долянски	Долани	Щипска	върнал се по свое желание на 8 юни 1904 г.
17.	Пенчо Николов	Сливен	Сливенска	върнал се ранен на 21 ноември 1904 г.
18.	Иван Пеливанов	Велес	Велешка
19.	Сандо Арсов	Тръстеник	Кумановска	заминал легално на 10 юли 1904 г.
20.	Коста Нунков	Чирпан	Чирпанска	минал за войвода в Кумановско
21.	Даме Мартинов	Велес	Велешка
22.	Гроздан Рандев	Карнобат	Карнобатска	изолиран по пиянство
23.	Стефан Петров	Велес	Велешка	върнал се
24.	Георги Камчев	Ново село	Щипска	върнал се
25.	Никола Андреев	Мокрени	Костурска
26.	Яне Костов	Прекопана	Леринска
27.	Ефрем Чучков	Щип	Щипска
28.	Стефан Костов Боримечката		Дедеагачка^[7]

През 1905 година Развигоров е делегат Скопския окръжен конгрес^[2] и на Рилския общ конгрес на ВМОРО, а през 1906 година е избран за член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО.^[8] За известно време като секретар в четата му се включва и бъдещият ръководител на ВМРО Тодор Александров.

Чета на Мише Развигоров, 11 април 1905 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Мише Развигоров	Щип	Щипска
2.	Петър Казак	Устран дол	Кочанска	избягал
3.	Зафир Милошов	Нивичани	Кочанска
4.	Васе Митов	Добрейци	Струмишка
5.	Конст. Христов Сребрев	Радовиш	Скопска	по неспособност
6.	Милан Туджаров	Щип	Щипска^[9]

Чета на Мише Развигоров, октомври 1906 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Мише Развигоров			завърнал се
2.	Тодор Радев		Бесарабия
3.	Сандо Стоянов
4.	Славчо Атанасов	Злетово	Кратовска	завърнал се ^[10]

Мише Развигоров пленява Коста Георгиев, секретар в четата на Кръстьо Българията, като в кореспонденцията им намира информация за издевателстване над местното население и дейци на организацията. Влиза в задочен спор с другия ръководител на скопския окръжен комитет Петър Ангелов.

Според Ефрем Чучков през 1907 година Мише Развигоров е предаден от Марко Секулички, който по внушение от София се свързва с Ване Икономски от Щип от чорбаджийската партия, които развиват партизанщина и разцепление във ВМОРО^[11]. Край Щип четата му е обградена от турска войска и след продължително сражение, за да не попадне в ръцете на османските части, Мише Развигоров се самоубива в подпалена от врага къща^[12]^[13]^[8] на 3 април 1907 година.^[14]^[15] В сражението загиват още четникът Петър Залчев Жабата и членът на градската организация Милан Кръстев.^[16]^[17]^[18]

В статия по случай годишнината от смъртта на Мише Развигоров през 1943 година Ангел Узунов пише статия в списание Илюстрация Илинден, в която се чете:

„

Днес Македония е свободна и обединена с майка България и безсмътният дух на Мише Развигоров е успокоен.^[19]

“

Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата
Четата на Мише Развигоров (третият на втория ред), Ефрем Чучков (четвъртият на втория ред) и Атанас Бабата (четвъртият на първия ред)
Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други
Надгробната плоча на Мише Развигоров днес

Родословие

Спиро
Развигоров

Александър Развигоров
(1874 - 1946)

Мише Развигоров
(1873 - 1907)

Емануил Развигоров
(1886 - 1919)

Томе Развигоров

Мария Развигорова

Страхил Развигоров
(1897 - 1948)

Никола Коларов
(1902 - 1961)

Бойка Коларова

Ипократ Развигоров
(1900 - 1927)

Бележки

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 52.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 553.
↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 100.
↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 80.
↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 309.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
↑ ^а ^б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 33-36.
↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
↑ Кратка биография на Мише Развигоров
↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 346 – 347.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 60.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 402.
↑ Узуновъ, Ангелъ. Мише Развигоровъ // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 2 - 3.

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Мише Развигоров

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 52.

[Кюстендил_553-2] а ^б ^в ^г ^д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 553.

[Божинов-3] Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 100.

[4] Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.

[5] Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 80.

[6] Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 309.

[7] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2

[Николов_143-8] а ^б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.

[9] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32

[10] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2

[11] Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 33-36.

[12] Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.

[13] Кратка биография на Мише Развигоров

[14] Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.

[15] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 346 – 347.

[16] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 60.

[17] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.

[18] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 402.

[19] Узуновъ, Ангелъ. Мише Развигоровъ // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 2 - 3.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]